Решение № 9099 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3349/2011 г.

Решение № 9099 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3349/2011 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Румяна Светославова Тодорова и Иван Светославов Шиваров, чрез процесуалния им представител адв. Ю. Делева против Решение № 697/14.11.2008 г. и по частна жалба на Кмета на Община Варна, чрез процесуалния представител Цветан Янакиев против Разпореждане от 20.09.2009 г. постановени по адм. д. № 25/1999 г. по описа на Варненски окръжен съд. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска тяхната отмяна. Писмени възражения по касационната и частната жалби са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението и разпореждането в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Варвара Стоянова Пеева и Регионален исторически музей - Варна против Заповед № Г-9/31.01.1997 г. та Кмета на Община Варна, с която е одобрено изменение на застроителен и регулационен план и съставения на осн. чл. 61 и чл. 62 от ППЗТСУ квартално-застроителен и силуетен план на кв. 82 в 7-ми микрорайон, обхващащ парцели IХ-11, Х-10, 10а, така както е показано с червен, черен и син цвят на ситуацията, разрезите и силуетите на скицата към заповедта. Съдът е отменил заповедта. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид, че оспореният съдебен акт е издаден в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила и изцяло кореспондира с доказателствата по делото. Разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от АПК задължава административния орган при издаване на акта да мотивира същия. Нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК изброява задължителните реквизити, които следва да съдържа административният акт, без които същият не може да има валидно действие. Многократно в своята практика Върховния административен съд е отбелязал, че е допустимо мотивите за издаване на административния акт да бъдат изложени допълнително и извън акта, но във всички случай преди или най-късно до издаване на акта, и в никакъв случай след неговото издаване. Настоящият случай не е такъв поради което решението на ОС - Варна като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила от касационната инстанция на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Безспорно е установено, че към датата на издаване на процесната заповед не е извършено попълване на кадастралната основа. Заповедта, с която това е било направено е отменена от Варненския окръжен съд и фактически градоустройствения план е изработен без кадастрална заповед. По делото има представена скица, от която е видно, че 2008 г. е одобрен кадастъра за този район, което обстоятелство, обаче, не може да санира действията извършени 1994 г. когато е постановен атакувания административен акт и е отменен от окръжния съд. Съответствието на атакувания административен акт със закона се преценява към момента на издаването му. Частната жалба е допустима, но по същество неоснователна. Съгласно нормата на чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) в срок от два месеца след влизане в сила на решението съдът по свой почин или по искане на страните може да измени постановеното решение в частта му за разноските. В настоящият случай първоинстанционното съдебно решение в производството по което са присъдени процесните разноски не е влязло в сила предвид неговото оспорване пред ВАС. Следователно, твърденията на жалбоподателя за допуснато нарушение на законовата процедура с оглед времевата разлика между двата съдебни акта се явяват изцяло несъстоятелни. Такива се явяват и другите твърдения на жалбоподателя в частта досежно размера на разноските. Видно от материалите по делото решаващия съд е определил размера на присъдените разноски въз основа на Решение № ВН-612/23.03.2009 г. на Председателя на НБПП и на основание чл. 1 вр. чл. 9, ал. 2 и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, поради което съдебното определение като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила от ВАС. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав