Решение № 9764 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5850/2012 г.

Решение № 9764 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5850/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на СГКК Монтана, чрез представляващия инж. Камелия Гълчанова и по касационна жалба на Веселин Николов Теодосиев, гр. София, чрез проц. представител адв. Красимир Иванов Босев против Решение от 27.02.2012 г., постановено по адм. д. № 652/2011 г. по описа на Административен съд Монтана. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационните жалби не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Иван Николов Теодосиев против заповед № КД-14-12-278/27.10.2011 г. на началника на СГКК монтана, с която е одобреноизменението в КК и КР на гр. Вършец, общ. Вършец, обл. Монтана, одобрени със заповед от 24.06.2008 г. на ИД на АГКК София, зо поземлен имот с идентификатор № 129961.425.109 и сгради с идентификатори № 12961.425.109.1 и 12961.425.109.2, състоящо се в промяна на собстеника на цитирания пземлен имот и сградите в него, като на мястото на Никола Велков Теодосиев бъде записан Веселин Николов Теодосиев. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. В настоящия казус в атакуваната заповед не е посочено при коя от трите хипотези на чл. 53 ЗКИР е издадена, за да може съдът да упражни ефективно контролните си функции за закононсъобразност, което само по себе си е достатъчно основание за отмяната й. Направен е обоснован извод, че процесното изменение се отнася до хипотезата на чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР и одобреното изменение е при условията на съдържащите се в КК и КР непълноти и грешки, същите се установяват на самото място от службата по кадастъра с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересованите собственици, когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право. По своята правна същност актът по чл. 53, ал. 3 от ЗКИР установява липса на имуществен спор за собствениците на имота, но в конкретния случай такъв акт не е съставен въпреки наличието на доказателства за този правнозначим факт, иницииран още с подаване на жалбата от Иван Николов, в която той изрично сезира съда със спор за материално право между него и брат му. Въпреки въведеното изискване за съставяне на акт за непълноти и грешки чрез подписване от пряко заинтересованите лица, обжалваната заповед не съдържа правното основание на чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, което е нарушение на формата на издадения акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и самостоятелно основание за отмяна на незаконосъобразната заповед. Като е отменил същата съдът е постановил решението си в съответствие със закона. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав