Решение № 8086 от 25.7.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Околна среда 2007-2013 г. (ОПОС 2007-2013), чрез упълномощения процесуален представител юрк. С. Трайков, срещу Решение 7807 от 19.12.2022 г., постановено по адм. д. 6910 по описа на Административен съд София-град (АССГ) за 2022 г. С обжалваното съдебно решение, по жалба на Национално ловнорибарско сдружение Съюз на ловците и риболовците в България (НЛРС СЛРБ; Сдружение/то), с [ЕИК] е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) от 31.05.2022 г., издаден от настоящия касационен жалбоподател, с който на основание чл. 166, ал. 2, във вр. с чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) на НЛРС СЛРБ е установено публично държавно вземане в общ размер на 75684,08 лв. Наред с това, Министерство на околната среда и водите (МОСВ) е осъдено да заплати на НЛРС СЛРБ разноски в размер на 50,00 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че мотивите, с които съдът е отменил АУПДВ са неправилни. Излагат се доводи по същества на спора. Прави се позоваване на писмо с изх. 48-00-176 от 10.04.2017 г., изпратено от РУО на ОПОС до НЛРС СЛРБ, което според касационния жалбоподател представлява акт за определяне на финансова корекция. Изразява се становище, че са налице, както надлежен акт за определяне на финансова корекция, така и допуснато от страна на бенефициера нарушение, във връзка с което е определена корекцията. Моли се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на решение по същество на спора, с което предявената срещу спорния АУПДВ жалба да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за две съдебни инстанции съгласно представен списък на разноските. Прави се възражение за прекомерност на разноските, които претендира другата страна. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател на се явява и не се представлява. Ответникът НЛРС СЛРБ изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Твърди, че безспорно по делото било установено, че мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта, за определяне на финансовата корекция по основание и размер, не е било издавано в хода на административното производство и такова решение не е представено по делото. Оспорва, че писмото от 10.04.2017 г. представлява такъв акт. Обръща внимание, че както в писмото от 10.04.2017 г., така и в спорния АУПДВ, не е посочена разпоредбата, дала основание на административния орган да определи финансова корекция и да издаде АУПДВ, в това число по отношение на размера. Твърди се, че последващ контрол не е извършван, а неизпълнение на договора от 2009 г. липсва. Моли се оставяне в сила на обжалваното съдебно решение и се претендира присъждане на сторените разноски в касационното производство. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация се представлява от упълномощения адв. С. Гергьовски, който изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила по съображения, изложени в представения писмен отговор и писмена защита, която представя по делото. Прави изрично изявление, че не претендира разноски за касационното производство и прави възражениe за прекомерност на претендираните от касационния жалбоподател разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, което поддържа устно и в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на НЛРС СЛРБ срещу АУПДВ от 31.05.2022 г., издаден от РУО на ОПОС 2007-2013, с който е установено, че към 31.05.2022 г. МОСВ има изискуемо вземане срещу НЛРС СЛРБ в общ размер на 75684,08 лв., от които 49891,09 лв. главница, определена като неизвършена финансова корекция, и 25792,99 лв. законна лихва за забава за периода от 27.04.2017 г. до 31.05.2022 г. Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че между УО на ОПОС 2007-2013, като договарящ орган, НЛРС СЛРБ, като бенефициер, и Сдружение с нестопанска цел Зелени балкани Стара Загора, като партньор, е сключен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ 58301-С-011 от 31.07.2009 г. за финансиране изпълнението на проект: Опазване популацията и местообитанията на планинския кеклик (Alectoris graeca graeca) в България. Максималната стойност на безвъзмездната финансова помощ съгласно сключения договор е в размер на 1101103,40 лв., изплатени на НЛРС СЛРБ чрез 7 (седем) плащания в периода от 03.12.2009 г. до 17.09.2013 г. С Писмо изх. 48-00-176 от 10.04.2017 г. РУО на ОПОС е уведомил НЛРС СЛРБ, че във връзка със затварянето на ОПОС 2007-2013 и в изпълнение на указания в Писмо вх. 12-00-376 от 14.05.2016 г. на Дирекция Национален фонд към Министерство на финансите е извършена повторна управленска верификация на всички обществени поръчки. По пози повод е извършен последващ контрол за законосъобразност на открит избор по ПМС 55/2007 г. и Договор 058 от 30.06.2010 г. между НЛРС СЛРБ и БГ Лот ООД. С оглед констатациите от последващия контрол са предприети действия за налагане на финансова корекция в размер на 10% от стойността на верифицираните разходи по посочения договор, за нарушението е регистрирана нередност в размер на 49891,09 лв. и с цитираното писмо на бенефициера е предоставен двуседмичен срок за доброволно изпълнение и възстановяване на сумата. В предоставения срок, сумата не е възстановена. Впоследствие, с Писмо с изх. 48-00-497 от 22.06.2021 г. РУО на ОПОС е уведомил НЛРС СЛРБ, че на основание чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1 АПК започва процедура по издаване на АУПДВ, на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 (предложение финансови корекции) и т. 9, във вр. с чл. 166, ал. 2, изр. първо ДОПК. На основание чл. 35 АПК на бенефициера е предоставена възможност за бележки и възражения относно формирането на публичното задължение. Въз основа на така установеното от фактическа страна, от правна страна първоинстанционният съд приел, че административният орган е издал оспорвания АУПДВ на основание разпоредбите на чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК. От друга страна съобразил, че производството по определяне на финансови корекции е уредено в Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.). Посочил, че финансовите корекции се определят по основание и размер с мотивирано решение по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ при изчерпателно изброените в чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от този закон предпоставки (в приложимата към 2017 г. редакция), като преди издаването на решението управляващият орган трябва да предостави на бенефициера възможност за становище или възражения по основателността и размера на финансовата корекция. Като обсъдил Писмо с изх. 48-00-176 от 10.04.2017 г., изпратено от РУО на ОПОС до НЛРС СЛРБ, в контекста на горепосочените разпоредби, съдът формирал извод, че същото няма характер на административен акт, с който се установява ликвидно и изискуемо публично държавно вземане, и не е последвано от такъв акт по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Определил го като покана за възстановяване на посочените в него суми като се позовал и на неговото съдържание, от което се установява, че адресатът е информиран за предстоящо издаване на акт за налагане на финансова корекция в размер на 10 % от стойността на верифицираните разходи. Ето защо приел, че при липса на решение по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ установяването на публично държавно вземане с процесния АУПДВ е незаконосъобразно и представлява основание за отмяна на акта допуснато е съществено нарушение на вида на акта и реда за неговото издаване. Отделно от горното съдът обосновал становище, че АУПДВ е издаден при липса на посочено конкретно основание за определяне на финансова корекция по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕФСУ. Доколкото в конкретния случай финансова корекция би могла да бъде извършена единствено на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, а според ал. 2 на същия член случаите на нередности, за които се извършват финансови корекции по ал. 1, т. 9, се посочват в нормативен акт на Министерския съвет, съдът приел, че при издаването на АУПДВ не са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, което на практика представлява самостоятелно основание за неговата отмяна. В допълнение първоинстанционният съд посочил, че не споделя изложените в оспорвания АУПДВ и в предхождащото го Писмо с изх. 48-00-176 от 10.04.2017 г. доводи за определяне на финансова корекция в размер на 10% от стойността на верифицираните разходи по Договор 058 от 30.06.2010 г. поради твърдяното незаконосъобразно смесване на критерии за подбор с показатели за оценка. Определил тези доводи като хипотетични, лишени от конкретика и логика. Допълнителен аргумент, в тази посока извел от документацията във връзка с провеждането на процедурата по открит избор по реда на ПМС 55/2007 г., в която не открил констатации за смесване на критерии за подбор с показатели за оценка. По изложените съображения, съдът обосновал извод, че процесният АУПДВ е валиден, като издаден от компетентен орган, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалноправните разпоредби, поради което го отменил. Осъдил МОСВ да заплати на НЛРС СЛРБ разноските за държавна такса за разглеждане на делото. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е издирил приложимия материален закон, като въз основа на изяснена фактическа обстановка е формирал фактически и крайни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Правилен и обоснован на доказателствата е изводът, че оспореният АУПДВ представлява валиден индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при несъответствие с материалния закон. В конкретния случай АУПДВ е издаден на 31.05.2022 г., а окончателното плащане по договора за безвъзмездна финансова помощ е извършено на 17.09.2013 г., тоест АУПДВ е издаден след окончателното плащане по договора. Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗУСЕФСУ, след окончателното плащане по проект неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУСЕФСУ характеризира вида на вземането и указва реда, по който ще се събират (в смисъл на изпълняват) вземанията във връзка с финансови корекции, определени след окончателното плащане по проекти, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Разпоредбата не предписва вида на акта, чрез който корекцията се установява по основание и размер. Съгласно предписанието на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на РУО, одобрил проекта. Освен това, доколкото не ги разграничава, чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ се отнася за всички случаи, в които за доказани нередности се определя финансова корекция, независимо дали е извършено окончателно плащане по съответния проект или не. Отделно, по аргумент от чл. 166, ал. 1 и ал. 2 ДОПК се налага извода, че за тези случаи не се издава АУПДВ, тъй като ЗУСЕФСУ е специалният (съответният) закон, който предвижда реда за установяване на публично държавно вземане. С оглед горното, настоящият съдебен състав споделя становището, че извършеното окончателно плащане не изключва, а предполага подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ да се определи с решение за определяне на финансова корекция по чл. 73 ЗУСЕФСУ. Аргумент за обратното не може да се извлече от разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от същия закон, доколкото, както бе посочено и по-горе, същата не определя вида на акта, чрез който корекцията се установява по основание и размер, а единствено указва вида на вземането и реда за неговото събиране. Актът, с който неизвършената по смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗУСЕФСУ финансова корекция се определя по основание и размер, е решението по чл. 73, ал. 1 от този закон. С това решение вземането придобива ликвидност. Споделими са изложените от първоинстанционния съд съображения, че писмото от 10.04.2017 г. не съставлява по същността си акт, с който е определена финансова корекция. При съобразяване съдържанието на писмото, неоправдани са изтъкнатите в касационната жалба доводи в обратната насока. В писмото се съдържа указание до адресата му, че ще бъдат предприети необходимите действия за налагане на финансова корекция в размер на 10 % от стойността на верифицираните разходи по Договор 058 от 30.06.2010 г. с изпълнител Бг Лог ООД. То съставлява покана за доброволно изпълнение и възстановяване на сумата в размер на 49891,09 лв. Тоест, с писмото, без да е определена финансова корекция се пристъпва към изпълнението на такава. Изложеното налага извода, че дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за определяне на финансова корекция по реда на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ и на основанията по чл. 70, ал. 1 от същия закон. Правилно първоинстанционният съд е приел, че процесният АУПДВ е издаден при липсата на посочване на точното основание по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕФСУ, съответно при липсата на обоснованост от гледна точка на визираните предпоставки. Последното представлява съществен порок на акта, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, обуславящ неговата незаконосъобразност. Налице е изрична и ясна регламентация в специалния закон на вида на акта, реда за издаването му и материалноправните основания в различните хипотези, което не допуска нарушаването на тези разпоредби. С оглед изложеното, като е приел, че АУПДВ от 31.05.2022 г., издаден от РУО на ОПОС 2007-2013, се явява незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т. 3 и 4 АПК (съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон), и го е отменил, като е осъдил МОСВ да заплати разноските по делото, съставът на АССГ е постановил правилен съдебен акт, който не страда от пороците, твърдени в касационната жалба. Поради това, на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора на ответника по касация НЛРС СЛРБ се дължи присъждането на разноски за касационното производство. Предвид изричното изявление обаче, направено от страна на процесуалния представител на ответника в открито съдебно заседание на 12.06.2023 г. пред настоящия съд, че за касационното производство не се претендират разноски, такива не следва да му се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение