Решение № 12142 от 2.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5953/2012 г.

Решение № 12142 от 2.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5953/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Маринка Йорданова Иванова от гр. Силистра, чрез процесуалния си представител адв. Николета Колева, против решение № 8 от 28.03.2012 г., постановено по адм. дело № 7/2012 г. по описа на Административния съд - Силистра, с което е отхвърлена жалбата й против решение от 17.11.2011 г. на директора на дирекция "Бюро по труда" /"БТ"/ - гр. Силистра. Касаторката поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения, изложени в касационната жалба и в представени по делото писмени бележки, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на "Бюро по труда" - гр. Силистра, не ангажира становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, Административният съд - Силистра, е отхвърлил жалбата на Маринка Йорданова Иванова против решение от 17.11.2011 г. на директора на дирекция "Бюро по труда" - (ДБТ) - гр. Силистра, за прекратяване на регистрацията. За да постанови този акт съдът е приел, че прекратяването на регистрацията на Маринка Йорданова Иванова в дирекция "Бюро по труда" е законосъобразно, тъй като е налице хипотезата на чл. 20, ал. 4, т. 6 от Закон за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/, която предвижда прекратяване на регистрацията при придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст от 28.03.2010 г. При последвалото административно оспорване директорът на дирекция "Регионална служба по заетостта" - гр. Русе, е отхвърлил жалбата и е потвърдил посоченото решение, с което е прекратена регистрацията като безработно лице на Маринка Йорданова Иванова. Съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателката, че към момента на подаване на заявлението си до ДБТ гр. Силистра е декларирала верни данни, тъй като към 9.03.2010 г. не е била навършила 65 години и следователно, не е била придобила право на ПОСВ. Посочил е, че заявлението-декларация е подадено една година по-късно, на 9.03.2011 г., когато в нейна полза вече е било възникнало правото на пенсия за ОСВ при условията на чл. 68, ал. 4 от КСО /сега чл. 68, ал. 3 от КСО/. Посочил е още, че в конкретната хипотеза по чл. 20 от ЗНЗ административният орган действал при условията на обвързана компетентност и нямал право на преценка дали да заличи регистрацията, а е длъжен да издаде административния акт. Извел е извод, че оспореното решение е издадено от компетентен по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗНЗ, респ. по чл. 16, ал. 1 от ППЗНЗ, административен орган в законоустановената писмена форма и не се установяват пороци от категорията на тези по чл. 146, т. 1 - т. 3 от АПК. Настоящият касационен състав намира така постановеното решение за правилно. От фактическа страна е безспорно, че Маринка Йорданова Иванова е регистрирана като безработна в "Бюро по труда" - Силистра, въз основа на заявление № 10003794/9.03.2011 г., а правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст в хипотезата на чл. 68, ал. 4 от КСО е придобито към 28.03.2010 г., при редакцията на нормата - ДВ, бр. 100 от 1999 г., действала към 28.03.2010 г. В чл. 18, ал. 1 от ЗНЗ е предвидено, че всеки български гражданин, който търси работа, може да се регистрира в териториалното поделение на Агенцията по заетостта. При регистрацията си в дирекциите "Бюро по труда" чрез заявление - декларация лицата сами определят в коя от следните групи да бъдат регистрирани: безработни; заети, желаещи да сменят работата си; учащи се, желаещи да работят през свободното си от учение време; лица, придобили право или получаващи пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране. Правото за парично обезщетение за безработица придобиват само лицата, които имат регистрация като "безработни" в Агенцията по заетостта. Това са лицата от групата по чл. 18, ал. 2, т. 1 от ЗНЗ, в която неправилно е била класифицирана и касаторката, тъй като същата е лице, придобило право на ПОСВ по чл. 18, ал. 1, т. 4 от ЗНЗ към датата на подаване на заявлението за регистрация и е следвало да бъде класирана в друга група, а именно, в тази на "търсещите работа лица", без да има право на парично обезщетение за безработица. Съгласно чл. 14, ал. 5 от ППЗНЗ регистрацията се извършва при конкретно посочени условия, измежду които не попада процесното обстоятелство - придобито право на ПОСВ, тъй като то е относимо към декларирането на "статуса на лицето" по чл. 18, ал. 5 от ЗНЗ. Разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 6 от ЗНЗ изисква да се прекрати регистрацията на безработните лица при придобиване право на пенсия, получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране. За целта лицата трябва да подадат молба - декларация в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. В тази връзка не могат да бъдат споделени възраженията на касаторката, че съдът неправилно приел, че не е изпълнила задължението си да представи пред "Бюрото по труда" документ по чл. 98 от КСО във връзка с чл. 14, ал. 1, т. 7 от ППЗНЗ. Както обосновано е посочил административният съд, обстоятелството дали лицето е придобило или не право на ПОСВ се удостоверява от длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 от КСО със служебна бележка, която следва заявителят за регистриране в Агенцията по заетостта да представи по силата на чл. 14, ал. 1, т. 7 от ППЗНЗ, което в случая не е направено. Видно от данните по делото, тя не е декларирала обстоятелството, че към 9.03.11 г. е придобила право на ПОСВ, не само в заявлението за първоначална регистрация като безработна, но и впоследствие, при ежемесечните посещения за поддържане на регистрацията в Дирекция "Бюро по труда" - гр. Силистра, тъй като многократно е потвърждавала с личния си подпис, че не е придобила право на ПОСВ /л. 16 от първоинстанционното дело/. Твърденията на касационната жалбоподателка, че органите на "Бюрото по труда" били задължени да проверят статуса й и служителите на "Бюрото по труда" били допуснали грешка, са неоснователни. Изложените в касационната жалба съображения са били поддържани и пред първата инстанция и са обсъдени от съда, като направените изводи се споделят от настоящия състав. Дирекции "Бюро по труда" не изчисляват необходимия за пенсиониране стаж и не определят правото на лицата на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това се прави от поделенията на НОИ след представяне от лицата на необходимите документи. Неоснователни са и наведените оплаквания за измененията в КСО с ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от 1.01.2011 г., тъй като административното производство се е развило изцяло при действието на променената редакция на чл. 68 от КСО и е без значение при какви условия ще се придобива правото на ПОСВ след 31.12.2011 г., както е приел и съдът. Изложената фактическа обстановка осъществява хипотезата на чл. 20, ал. 4, т. 6 от ЗНЗ, която е посочена като основание за прекратяване на регистрацията. Предвид горните съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,