Решение № 7925 от 15.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1121/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административонпроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Н. Н. К. срещу решение 4942 от 21.11.2024 г. по адм.д. 650/2024 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу Отказ с рег.351р-10191 от 08.05.2024г. на Началник РУ Свиленград за издаване на разрешение за придобиване на оръжие, потвърден с Решение УРИ 272000-11674 от 10.06.2024г. на Директор на ОД МВР Хасково. Счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответната страна е представила писмени бележки. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния орган е започнало по подадено от Н. И. К. заявление вх.351000-1810 от 18.03.2015г. за издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Като основание на искането са посочени инцидент на заявителката от 08.08.2025г., за който бил подаден сигнал на телефон 112. Твърди се и че полицията не се отзовала на повикването. Изминали доста години, но изживеният стрес не бил отшумял, здравето на заявителката било съсипано и несигурността си останала. В тази връзка сочи, че иска разрешителното, а именно да се чувства по-сигурна при самоотбрана при нападение, от което зависи живота . С оспорения акт рег.351р-10191 от 08.05.2024г. на основание чл.58, ал.1, т.4 и 10 във вр. с чл.83, ал.5 и ал.2 от ЗОБВВПИ е постановен отказ за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, като е изложено, че не е обосновано по несъмнен начин необходимостта от притежаване на оръжие. Нито нуждата за защита на заявителката или семейството, нито криминогенната обстановка в населеното място, където живее и в страната, могат да породят у К. основателно безпокойство и опасения за възможни посегателства. Доводи за потенциална опасност не могат да обосновават по несъмнен начин необходимост от извършване на правно-регламентирана дейност, доколкото такава опасност съществувала за всеки член на обществото. С Решение УРИ 272000-11674/10.06.2024г. е разгледано възражението на К., като е прието, че обстоятелствата по чл.58, ал.1, т.4 от ЗОБВВПИ не могат да бъдат основание за отказа, тъй като посочената разпоредба се прилага в случаите, когато лицето понастоящем страда от психическо разстройство, а от представената карта за предварителен медицински преглед се установява, че към 10.10.2023г. няма данни за заболяване. Изложени са мотиви, че правилно административният орган е постановил отказ на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, тъй като нямало основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение в настоящия случай, поради което и отказът е потвърден. В жалбата пред съда се прави изложение на инцидент от 08.08.2015г. между жалбоподателката и нейн съсед /изкъртена врата, съборена ограда, заплахи и подадени сигнали в тази връзка на тел.112/. Подробно са описани съображения относно Постановление на ОП Хасково 1638/2015г., както и е посочено, че жалбоподателката е самотна, стара и без защита от близки жена, а също и че са последвали други инциденти откраднати били чували с дърва и въглища. В тази връзка било издадено и Постановление на РП Свиленград 58/2023г. за отказ да се образува досъдебно производство и заведен съдебен иск. Сочат се факти и относно инцидент с друг съсед, който използвал на улицата незаконното си оръжие, но се твърди, че РП Свиленград с Постановление 3569/18.08.2021г. не образували досъдебно производство. Така жалбоподателката била обект на постоянни закани и заплахи за физическа разправа. Още повече, че седмица преди жалбата друг съсед се заканил във връзка с лая на кучето и това я принудило да се раздели с кучето. От всичко това тя счита, че имало реална опасност за посегателство върху живота поради което следвало да бъде издадено разрешително за притежание на оръжие за евентуална самоотбрана. Допълнителни съображения са развити и в писмено становище за проведеното съдебно заседание, като изрично в него се сочи, че няма психическо заболяване, за което била представила документ пред административния орган. От жалбоподателката са представени Постановление на ОП Хасково от 06.11.2015г. относно отказ по сигнал на К. за инцидент от 08.08.2015г. да се образува досъдебно производство; Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 18.08.2021г. на РП Хасково по повод сигнал за инцидент на 29.05.2021г.; Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 26.01.2023г. на РП Хасково по повод сигнал за инцидент на 21.10.2022г. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че след като няма данни за отправени заплахи за посегателства върху живота, здравето и имуществото на жалбоподателката, както и доказателства за извършени конкретни действия от трети лица, които да са застрашили нейната безопасност, не се обосновава твърдяната нужда от носене на огнестрелно оръжие за самоотбрана с оглед бъдеща защита. На подадените сигнали органите на реда са се отзовали, а прокуратурата е отказала да образува досъдебно производство при липса на данни за извършени престъпления от общ характер или неправомерни действия от страна на полицейски служител Инцидентите, който са станали повод К. да подаде сигнали, не съдържат данни за извършено престъпление от общ характер и са такива от ежедневието на жалбоподателя, като доколкото са с различни участници и за достатъчно дълъг период от време, то не са основателна причина за издаване на разрешение за оръжие. Субективните възприятия на жалбоподателката не са от естество да докажат наличието на основателна причина по смисъла на закона и конкретно самоотбрана с оръжие. Решението е правилно. На 18.03.2024 г. Н. К. подала молба до началника на РУ Свиленград с Вх. 351000-1810/18.03.2024 г., видно от която моли да й бъде издадено разрешение за закупуване на пистолет, тъй като е самотна, стара и беззащитна жена - една от най-уязвимите групи за нападения.На 08.08.2015 г. била нападната от Б. Д. Б.- бизнесмен в транспортна фирма гр.Свиленград затова, че е подала оплакване в РУ-Свиленград от децата му, които хвърляли камъни в двора й.Б. влезнал с взлом в частния й имот, избивайки входната врата и съборил телената ограда. Непрекъснато повтарял закани, че ще я убие и излежи.К. позвънила на телефон 112 за влизане с взлом в частния й имот с цел убийство, но полицаите отказали да пристигнат на място, въпреки подадените осем сигнала.Макар, че изминали доста години от нападението, изживения стрес не е отшумял, с което се съсипало здравето й и несигурността й останала.Във връзка с това желае К. да й бъде издадено разрешение за закупуване на пистолет, който и е необходим да се чувства по-сигурна при самоотбрана при случай на явно нападение, от което зависи живота й. В РУ Свиленград е била извършена проверка, при която е установено, че понастоящем няма подадени актуални жалби и сигнали от същата за отправени закани и заплахи за престъпления против живота, здравето и имуществото й или за извършени такива престъпления. Последният и единствен сигнал от К. датира от 2015 г., като след това в РУ-Свиленград не са постъпвали данни или жалби, и сигнали от същата за отправени заплахи или за извършени престъпления против живота, здравето и имуществото й. Както е приел административния орган мотивите сочат за хипотетична и поради това несигурна нужда от защита и сигнала от 2015 г. е отпреди десет години. Едва в съдебното производство са представени постановление за отказ да се образува наказателно производство от 18.08.2021г. на РП Хасково по повод сигнал за инцидент на 29.05.2021г.; Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 26.01.2023г. на РП Хасково по повод сигнал за инцидент на 21.10.2022г., поради което административният орган не ги е взел предвид при издаване на административния акт, но правилно е прието от съда, че и от тях не се доказва необходимост за издаване на разрешение за за придобиване на оръжие. С оглед на това не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което като правилно следва да се остави в сила. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение