Решение № 6742 от 20.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4281/2025 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, депозирана чрез процесуален представител юрк. Кръстева, против Решение 6493/25.02.2025 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело 11713 по описа за 2024 г. на този съд. Със съдебното решение е отменено Решение 11337/30.10.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлена молбата на С. Т. Х., непридружен непълнолетен, [ЛНЧ], роден на [дата]., гражданин на Сирия, за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, и делото е върнато като преписка на компетентния орган на ДАБ МС за ново разглеждане и произнасяне по молба за предоставяне на международна закрила с вх. ОК-13-1380/31.07.2024 година. Касаторът моли да бъде отменено съдебното решение като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че в изпълнение на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето е представен социален доклад от Дирекция Социално подпомагане - Красно село, който е част от административната преписка, като е взет под внимание висшият интерес на детето. Обосновава се с липсата на законовите предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Излага, че е съобразено Решение на СЕС по дело С-465/07, както и информацията за обстановката в Сирия. Представя писмени доказателства справки относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 19.05.2025 г. и информация за отбиване на редовна военна служба. По подробни съображения се моли за отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът по касация С. Т. Х., редовно призован, не се явява на проведеното съдебно заседание, представлява се от служебен защитник адв. Иванов, който оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна. С обжалваното съдебно решение е отменено по жалба на С. Т. Х., чрез адв. Иванов, назначен за представител по чл. 25 ЗУБ, Решение 11337/30.10.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на С. Т. Х., непридружен непълнолетен, [ЛНЧ], роден на [дата]., гражданин на Сирия, за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, и делото е върнато като преписка на компетентния орган на ДАБ МС за ново разглеждане и произнасяне по молба за предоставяне на международна закрила с вх. ОК-13-1380/31.07.2024 г. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата по закон форма. Според съда обаче не се установявало в хода на разглеждане на молбата на непълнолетния на основание чл. 15, ал. 4 във вр. с чл.15, ал.1 от ЗЗДетето до Дирекция Социално подпомагане да е изпратено искане за изразяване на становище или представяне на социален доклад, както и уточнение, че следва да присъства социален работник на изслушването и консултирането на детето. Стигнал е до извод, че административният акт е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на закона. Решението на административния съд е валидно и допустимо, но неправилно, поради което трябва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено отхвърляне на жалбата на С. Т. Х. срещу решението на председателя на ДАБ при МС. Противно на изложеното от съда, видно от доказателствата по делото, е представен социален доклад от Дирекция Социално подпомагане - Красно село съгласно чл. 15, ал. 6 Закона за закрила на детето. В доклада е посочено, че: основните права на непълнолетния непридружен чужденец не са нарушени; към момента не съществуват преки и непосредствени рискове за физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето; относно процедурата за предоставяне или отказ на статут компетентен орган е ДАБ. Представител на основание чл. 25 ЗУБ е назначен и същият е представлявал чужденеца пред ДАБ и първоинстанционния съд. Следователно, така предприетите действия в рамките на административното производство обосновават спазването на необходимата процедура по Закона за закрила на детето с оглед осигуряване защита на интереса на лицето, ненавършило пълнолетие. В допълнение следва да се посочи, че административният орган се е мотивирал обстойно и с оглед спазването на чл. 6а ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретната лична история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Не са изтъкнати обстоятелства, от които да се заключи, че спрямо него са налице основателни опасения от преследване на база религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведеното интервю чужденецът, непридружен непълнолетен, е заявил, че е напуснал Сирия заедно с чичо си, като баща му, майка му, брат му и четири негови сестри са в Турция от 2021 г. Молителят посочва, че не е имал проблеми на религиозна и етническа основа. Също така не е получавал призовки и не е бил търсен по повод мобилизация. Лицето основава молбата си за закрила на общата обстановка в Сирия, следствие на войната. Заявените от кандидата мотиви не могат да се приемат за репресия или преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Липсват данни и твърдения С. Т. Х. да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ от административният орган е извършен анализ на предоставената от С. Т. Х. бежанска история и актуална информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07. Съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждането на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95 в действие. По отношение на общия риск за цивилни лица, чл. 15, б. в) се привежда в действие единствено ако въоръженият конфликт се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства. Не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск за лицето от понасяне на тежки посегателства. Поради това в точка 30 от решението по делото Diakitе СЕС отбелязва, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт може да доведе до предоставяне на субсидиарна закрила само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на дадена държава и една или повече въоръжени групи или между две или повече въоръжени групи бъдат приети, по изключение, за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, по смисъла на чл. 15, б. в от Директивата, тъй като степента на безогледно насилие, която ги характеризира, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи (вж. в този смисъл и делото Elgafaji, СЕС, решение от 17 февруари 2009 г., Дело C-465/07). Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящият съдебен състав съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на лицето се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от тежки посегателства, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото. По делото не са налице основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България, за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Не се сочат обстоятелства, които да налагат извод, че ако чужденецът бъде върнат обратно в Сирия, има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. С оглед изложеното, като е отменил решението на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет и е върнал преписката за ново произнасяне, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови отхвърляне жалбата на лицето срещу административния акт. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение