Решение № 1279 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8565/2012 г.

Решение № 1279 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8565/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Съдебното производство е по реда на чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 328 от ЗСВ. Образувано е по жалба на Румен Ивайлов Пенев от гр. Русе, подадена чрез поверениците му адв. Анадолска и адв. Апостолова, против решение по допълнителна точка 4 от протокол № 24 от заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 14.06.2012 г., по дисциплинарно дело № 2/2012 г. по описа на ВСС, с което по т. 4.1 е прието, че Румен Ивайлов Пенев, прокурор в Районна прокуратура - Шумен, е извършил действия, с които е нарушил Кодекса за етично поведение на българските магистрати и накърнил престижа на съдебната власт - нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, и по т. 4.2 на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ на Пенев е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност". По съображения за незаконосъобразност на решението на ВСС по смисъла на чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК - неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, се иска неговата отмяна. Претендира се и присъждане на направените разноски по делото. Ответникът Висш съдебен съвет чрез процесуалния си представител юрисконсулт Карагонова в писмени бележки и в съдебно заседание моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, счита жалбата за допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ, срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт, пред компетентния съгласно чл. 132, ал. 2, т. 3 от АПК съд. За да се произнесе по същество съдът установи от фактическа страна следното: Дисциплинарното производство е образувано по предложение от 23.02.2012 г. на петима членове на Висшия съдебен съвет. В него е посочено, че Румен Ивайлов Пенев, прокурор от Районна прокуратура - Шумен, е извършил действия, с които грубо е нарушил правилата, въведени от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ), и конкретно тези, озаглавени "Правила за почтеност и благоприличие", което е довело до накърняване престижа на съдебната власт - дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ. С решение по доп. т. 8.1. по протокол № 8 от 23.02.2012 г., на основание чл. 316, ал. 2 от ЗСВ, Висшият съдебен съвет е образувал дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на Румен Ивайлов Пенев и по т. 8.2. на основание чл. 316, ал. 3 от ЗСВ е определил чрез жребий от членовете си тричленен дисциплинарен състав. Образувано е дисциплинарно дело № 2/2012 г. по описа на ВСС. За изясняване на фактите и обстоятелствата относно извършеното нарушение дисциплинарният състав е провел три заседания - на 28.03.2012 г., на 18.04.2012 г. и на 22.05.2012 г. В хода на производството са разпитани свидетелите Ася Бориславова Павлова и Ивайло Кирилов Тошев, и са събрани писмени доказателства във връзка с подлежащите на установяване факти. С решение изх. № 10-00-011/13.06.2012 г. дисциплинарният състав е приел, че Румен Ивайлов Пенев, прокурор в Районна прокуратура - Шумен, е извършил действия, с които е нарушил Кодекса за етично поведение на българските магистрати и накърнил престижа на съдебната власт - нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, и е предложил на Висшия съдебен съвет да наложи на Пенев дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ "дисциплинарно освобождаване от длъжност". В мотивите на решението на дисциплинарния състав е отразено, че на 13.01.2012 г. около 10.30 часа (т. е. в работно време) в центъра на гр. Шумен служители на МВР са задържали прокурор Румен Пенев, от чиято кола са иззели 21 000 лв., получени преди това от адвокат Найден Стоянов Николов. Сумата е получена от Пенев, за да упражни влияние върху колегата си прокурор Янко Железов, който да прекрати воденото срещу посочения адвокат досъдебно производство в Районна прокуратура - Шумен. Събитието намерило широк отзвук в средствата за масова информация и в интернет още същия ден. Поведението на прокурор Пенев е несъвместимо с наложените в обществото морални норми и принципи. Парите са поискани от дисциплинарно привлечения, за да окаже влияние върху свой колега и последният да прекрати производството срещу адв. Николов, а получаването им е станало в работно време. Получаването на облага от магистрат поражда основателни съмнения в обществото, че в съдебната власт се търгува при решаване на съдебни спорове и дела и се прави компромис с принципа на честност и справедливост при решаването им. Искането и получаването на значителна по размерите си сума в работно време и с обещание за оказване на въздействие върху колега-прокурор по повод наблюдавано от последния наказателно досъдебно производство съставляват действия, които уронват авторитета на съдебната власт, тъй като са станали достояние както на правоохранителните органи, така и чрез разгласяването им в средствата за масова информация до неограничен кръг от граждани. Горното е квалифицирано от дисциплинарния състав като дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ - нарушаване на КЕПБМ (т. т. 5.1, 5.3, 5.6, 5.7, 5.8), и извършване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт. Съставът е приел, че тези нарушения са изключително тежки, с много негативни обществени реакции, и единствено съотносимо към тежестта на деянието е наказанието по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност". В проведено на 14.06.2012 г. свое заседание Висшият съдебен съвет е изслушал решението на дисциплинарния състав, докладвано от члена на ВСС - Нестор Несторов. Последвало е тайно гласуване, при което предложението на дисциплинарния състав е било прието и с 19 гласа "за", 0 гласа "против" и 0 гласа "въздържали се" ВСС е наложил на Румен Ивайлов Пенев, прокурор в Районна прокуратура - Шумен, дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност", като е приел, че с действията си Пенев е нарушил КЕПБМ и накърнил престижа на съдебната власт по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ. Настоящият съдебен състав, като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира за установено, че оспореното решение на ВСС е законосъобразно и не страда от твърдяните от жалбоподателовите повереници пороци, съществуването на които би обусловило наличието на отменителните основания по чл. 146, т. т. 2-5 от АПК. Издаденото решение по допълнителна точка 4 на протокол № 24 от заседанието на Висшия съдебен съвет на 14.06.2012 г. е в предвидената форма, взето е от компетентния по смисъла на чл. 311, т. 2 от ЗСВ орган в границите на предоставените му правомощия, при наличие на необходимия кворум, прието с изискуемото мнозинство, поради което не са налице основания за отмяната му по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. В хода на дисциплинарното производство са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти са изведени обосновани изводи, които са аргументирани в съответствие с приложимия материален закон. От данните по делото явства, че в решението на дисциплинарния състав правилно и по безспорен начин е установена фактическата обстановка по случая, поради което същата не следва да бъде дословно преповтаряна в мотивите на настоящото решение. Доколкото Висшият съдебен съвет на заседанието, на което е прието обжалваното решение, не е изложил допълнителни мотиви към тези на дисциплинарния състав, следва да се приеме, че с тях се изчерпва от фактическа и правна страна обосноваването на дисциплинарните нарушения, за което е наложено дисциплинарното наказание на жалбоподателя. Неналични са и твърдяните от жалбоподателя процесуални нарушения, защото дисциплинарната отговорност е реализирана при стриктно спазване на предвидената в глава ХVI от ЗСВ процедура. Дисциплинарното производство е инициирано по предложение на една пета от членовете на ВСС (чл. 312, ал. 1, т. 4 от ЗСВ) за налагане на дисциплинарно наказание на прокурор Румен Пенев. То е образувано на основание чл. 316, ал. 2 от ЗСВ с решение на ВСС, като съгласно ал. 3 на същия чл. чрез жребий е избран тричленен дисциплинарен състав от членовете на ВСС, който е изяснил фактите и обстоятелствата съгласно предвидените изисквания и процедура и е приел решение по реда на чл. 319 от ЗСВ. С решението по дисциплинарното дело е предложено на ВСС да приеме, че прокурор Румен Ивайлов Пенев е извършил дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, поради което следва да му бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание по ЗСВ, предвидено чл. 308, ал. 1, т. 6 от закона - "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Решението заедно с преписката е предоставено на дисциплинарно-наказващия орган съгласно чл. 320, ал. 1 от ЗСВ, който в предвидения по чл. 320, ал. 2 от ЗСВ срок се е произнесъл при условията на чл. 320, ал. 2 и ал. 3 от ЗСВ, при спазване на изискванията по чл. 320, ал. 4 от ЗСВ. Възражението за нарушено право на защита поради непосочване на конкретните правила от КЕПБМ, е неоснователно. За нормите на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, които жалбоподателят е нарушил, в предложението на вносителите е посочено, че са в раздел, наименован "Правила за поведение, произтичащи от принципа за почтеност и благоприличие", а в решението на дисциплинарния състав тези правила са посочени цифрово - раздел II, т. 5 (т. т. 5.1, 5.3, 5.5, 5.6, 5.7, 5.8). Формулираните от ВСС изводи са в съответствие с материалния закон и неговата цел, и почиват на вярно установените факти в хода на дисциплинарното производство. Доводите на жалбоподателя, че воденото срещу него наказателно производство не е приключило, не е аргумент в подкрепа на тезата, която упълномощените да го представляват адвокати се силаят да докажат, защото съгласно чл. 307, ал. 7 от ЗСВ, дисциплинарната отговорност се носи независимо от гражданската, наказателната и административнонаказателната отговорност, ако такава се предвижда. Противно на твърдяното в жалбата, ако и дисциплинарният състав да е ползвал материалите към преписката в досъдебното производство (ЗСВ и АПК не ограничават тяхното използване и прилагане в дисциплинарното производство), то деянието на Пенев е установено и доказано далеч не само въз основа на тях, а са събирани и други гласни и писмени доказателства. При задържането на прокурор Пенев са открити белязаните банкноти в неговия автомобил. Верността на този факт безспорно не е установена въз основа на публикациите в пресата, каквито навеи има в обстоятелствената част на жалбата, а решението в тази насока е взето след всестранна проверка на всички факти и обстоятелства, в съответствие със закона и събраните по делото доказателства. В случая две дисциплинарни нарушения са осъществени с едно деяние - действие. Характерът на двете нарушения - на етичните правила и уронване престижа на съдебната власт, предполагат възможността с едно деяние (действие) да са осъществени и двете нарушения. Мотиви в тази насока органът е изложил, като на база установените по-горе факти и обстоятелства надлежно е доказал с какво личното поведение на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице представлява нарушение на етичните правила и уронва престижа на съдебната власт, какви конкретни действия Румен Пенев е извършил, а е следвало да се въздържи от извършване, за да се прецени, че тези действия нарушават етичните правила и са довели до нарушение на правилата за благоприличие и почтеност. Тъй като в самото решение на ВСС не са посочени конкретните действия, извършени от прокурор Пенев, които осъществяват съставите на посочените дисциплинарни нарушения, то те следва да бъдат извлечени от мотивите на решението на дисциплинарния състав. Посочените в решението на дисциплинарния състав действия, извършени от прокурор Пенев, представляват нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ. По делото са налице неопровержими данни, че случилото се е в резултат на конкретни лични действия на Румен Пенев, което обосновава ангажиране на неговата дисциплинарна отговорност. Основно правило при налагане на дисциплинарно наказание е, че дисциплинарната отговорност е лична, и се носи за лични действия, когато същите осъществяват състава на конкретно дисциплинарно нарушение. В решението на дисциплинарния състав са установени лични действия на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, които са предмет на процесното дисциплинарно производство. Налице са данни и са събирани доказателства, от които може да се направи недвусмислен извод за извършването на конкретни действия от страна на прокурор Пенев, като е установено неговото активно поведение във връзка с получаване на недължимата му сума. Изводът на дисциплинарния състав е обоснован, тъй като се подкрепя от събраните по делото доказателства. Извършеното от магистрата покрива от обективна страна състава на нарушенията по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, защото нарушава почтеността и благоприличието по смисъла на етичните правила и води до уронване на престижа на съдебната власт. Изведени са фактически действия, които осъществяват лично поведение на дисциплинарно наказаното лице, довели до причиняване на негативния резултат. След като е установил наличие на правнорелевантен резултат - уронване престижа на съдебната власт, органът е формулирал деянието (конкретното действие) и е изложил убедителни мотиви досежно неговата противоправност и причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Деянието на дисциплинарно наказаното лице е укоримо от гледна точка на дължимото поведение съобразно етичните правила, а от обективна и субективна страна виновно осъществява елементите на фактическия състав на дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, като акта за налагане на дисциплинарно наказание е постановен в съответствие с материалния закон, защото вменените на прокурор Пенев дисциплинарни нарушения са доказани. Румен Пенев е консумирал виновно нарушенията, за които е наказан, и дисциплинарната му отговорност обосновано е ангажирана. В чл. 307, ал. 3 от ЗСВ законодателят е дефинирал легално понятието "дисциплинарно нарушение" като виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да се установи от фактическа страна наличието на деяние - действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца - умисъл или небрежност, да е установен правнорелевантен резултат (вреда) и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. Актът, с който е наложено процесното дисциплинарно наказание, установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е изложил мотиви за всеки от тях. По несъмнен начин вината е лична на дисциплинарно отговорното лице, и конкретните обстоятелства, които се подвеждат към фактическия състав на чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ обосновават съответното нарушение на правилата, произтичащи от принципа на почтеност и благоприличие съгласно цитираните норми от КЕПБМ, защото дисциплинарно наказания магистрат с действията си е нарушил правилата за професионална етика, съдържащи се в тях. Моралът представлява система от принципи, понятия и неписани правила за нравствено поведение в обществото към определен исторически момент, постепенно формирани като общоприети изисквания за поведение във всички области на обществения живот. Всички морални норми са с висока степен на абстрактност. Такива са и нормите на КЕПБМ. Съдържанието им е израз на фактически установени в обществото общоприети правила за поведение гарантиращи защитата на онези ценности, които на дадения етап от своето развитие обществото е приело за значими. Етичните правила са норми с морално-оценъчен характер, а не правни норми. Етичните норми нямат хипотеза, диспозиция, санкция. Те предписват определен резултат, но не формулират конкретно поведение. Приетият с решение на ВСС Кодекс за етично поведение на българските магистрати формулира действащите морални норми в обществото досежно правоотношенията, касаещи българските съдии, прокурори, следователи, членове на ВСС и инспектори в Инспектората към ВСС при изпълнението на професионалната им дейност и в личния им живот. Съдържанието на отделните норми е израз на фактически установените общоприети правила за поведение, гарантиращи защита на онези ценности, които на дадения етап от развитие обществото е приело за значими. В частност, визираните в раздел втори, точка пета от КЕПБМ правила за поведение, произтичат от принципа за почтеност и благоприличие. Почтеността и благоприличието имат основно значение за доверието, авторитета и цялостната дейност на магистрата. Съгласно т. 5.1 от КЕПБМ, магистратът не може да получава облага от трети лица, която основателно би се възприела като резултат от компромис с неговата честност и справедливост при изпълнение на професионалните му задължения. Точка 5.3 от кодекса повелява магистратът да избягва действия и постъпки, явяващи се в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие, а т. 5.5 - че с личното си поведение, и чувство за отговорност в служебната и извънслужебната си дейност, магистратът трябва да дава пример за висок морал и почтеност. Правилото на т. 5.6. - че магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото, има за предмет честта на магистрата като защитима ценност и като градивен елемент на престижа на съдебната власт. С оглед на това се изисква от магистрата въздържание от действия, които могат да компрометират тази ценност, още повече, че съгласно т. 5.7. магистратът трябва да е с безукорна репутация, а т. 5.8 въвежда изискване магистратът да е последователен и неотклонен при спазването на правните и етични норми. Именно гореописаните правила са нарушени с действията на прокурор Румен Пенев в процесния случай. Магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му, както в професионалния живот, така и в личния. В случая, от гледна точка на етичните стандарти на упражняващите юридическата професия магистрати, установени в отговор на обществените очаквания и потребности за справедливост, безпристрастност, независимост и почтеност, като неразделни атрибути на професионалните функции, е налице нарушение на задължението на магистрата да не извършва действия, накърняващи авторитета на органа, в който работи, и съдебната институция като цяло. В случая укоримостта на поведението произтича от неприемливата за обществото недопустима ситуация прокурор да приеме в работно време на публично място парична сума, за да окаже влияние върху свой колега за прекратяване на наказателно производство. Предвид изложеното, законосъобразен е изводът за нарушаване на правилата на чл. 5.1, 5.3, 5.5, 5.6, 5.7, 5.8 от КЕПБМ, довело до увреждане репутацията на жалбоподателя в обществото като прокурор, представител на съдебната власт, а и оттам, до създаване на съмнение в почтеността на конкретното разследване и до накърняване престижа на съдебната власт. В случая самото повдигане на обвинение срещу действащ прокурор и завеждането на съдебно производство срещу същия обективно представлява факт, който накърнява престижа на съдебната власт като институция, призвана да спазва стриктно и неотклонно законността. С поведението си прокурорът е формирал в общественото мнение съмнение за съществуваща практика сред магистратите да допускат замесването им в ситуации на съмнителни от гледна точка на представите за почтеност финансови отношения, което прокурорът не следва да си позволява с оглед изискванията на службата, като по този начин е допуснато застрашаване престижа на съдебната власт. По делото не се спори досежно това, че в обществото съществува негативно обществено мнение касателно искането и получаването на неследващи се облаги от магистрати и случаите на търговия с влияние, защото именно заради такива случаи ерозира доверието на хората в правосъдната система. Тази обществена нагласа безспорно влияе отрицателно върху интегритета на съдебната власт и уронва нейния престиж. Статутът на Пенев като прокурор изисква висок морал, почтеност и безпристрастност, поддържане на доверието на обществото, като се избягват всякакви действия, които накърняват достойнството на магистратската професия и биха застрашили репутацията и независимостта на магистратите. Обществото не би желало ежедневно упражняваната от магистратите власт да се осъществява от хора със спорна репутация, поради което поведението на магистратите както в службата, така и извън нея трябва да бъде съобразено с обществените очаквания за морал и почтеност. В случая общественото мнение свързва възникналата ситуация с лобизъм, ходатайства, корупция, злоупотреба с власт, което създава негативна нагласа и намалява общественото доверие в съдебната власт. С оглед фактическата обстановка и създаденото в обществото усещане за дефицит на справедливост, с което е уронен престижа на съдебната власт, Румен Ивайлов Пенев безспорно е нарушил визираните по-горе правила от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Предвид изложеното акта за налагане на дисциплинарно наказание е законосъобразен. Съответстват на данните по делото фактическите констатации на дисциплинарнонаказващия орган относно релевантното поведение на Румен Пенев, правилно е приложен процесуалния и материалния закон, спазени са законовите предели на дискрецията на органа (при учредяването на която функция законодателят е заложил определена цел), преценена е формата и степента на вината на жалбоподателя за извършване на вменените му (и доказани!) дисциплинарни нарушения, за които е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Установеното от ВСС действие правилно е преценено като дисциплинарно нарушение, от гледна точка на дължимото поведение съобразно законовите изисквания и етичните правила. При определяне вида и размера на наказанието, което е наложено на дисциплинарно отговорното лице, съгласно чл. 309 от ЗСВ е преценена тежестта на деянието, предизвикало негативен обществен отзвук по случая, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя, като е определено съответстващото се дисциплинарно наказание. Изложеното обуславя извода, че жалбата срещу оспореното по настоящото дело решение на ВСС е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава. При този изход на спора няма основание да бъде уважено и акцесорното жалбоподателово искане за присъждане на сторените деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,