Решение № 1098 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11669/2020 г.

Решение № 1098 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11669/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1232 от 25.08.2020 г., постановено по адм. д. № 1672/2020 г. Административен съд – Варна, четвърти състав, е отменил, Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 117 – ФК от 30.04.2020 г. на, началник на отдел "Оперативни дейности" – Варна в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол", при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект – бърза закуска "Дениз", находящ се в гр. Варна, бул. "Осми приморски полк" № 87, за срок от седем дни, на основание чл. 186, ал. 1 ЗДДС по жалба на "Ойро 25" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. "Осми приморски полк" № 87, ЕИК *********. С решението съдът е осъдил НАП да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 50 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от К. Ангелов в качеството му на началник на отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт Т. Александрова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – Варна е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорената заповед за налагане на ПАМ. Претендира заплащане на разноски, в това число юрисконсулско възнаграждение и заплатена държавна такса. Ответното по касационната жалба дружество "Ойро 25" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. "Осми приморски полк" № 87, ЕИК *********, представлявано от управителя М. Мехмед не е взело становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението Административен съд – Варна е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 117 – ФК от 30.04.2020 г. на, началник на отдел "Оперативни дейности" – Варна в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол", при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" – бърза закуска "Дениз", находящ се в гр. Варна, бул. "Осми приморски полк" № 87, за срок от седем дни. Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с издаване на ПАМ, като е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Прието е, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Посочено е, че оспорената заповед съдържа описание на извършеното нарушение и доказателствата, от които се установява, посочени са нарушените разпоредби, както и законовите текстове, послужили като основание за издаване на заповедта. 2. Направено е позоваване на тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. постановено по т. д. № 4/2002 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд относно това какво обхваща проверката за законосъобразност при упражняване на оперативна самостоятелност от административния орган. 3. Възпроизведени са мотивите на административния орган за налагане на процесната ПАМ за срок от седем дни. Последните са определени от административния съд като общи и неотносими към конкретния случай. 4. Отбелязано е, че макар нарушението да е констатирано по несъмнен начин, съдът няма правомощия да замести административния орган при упражняване на оперативната му самостоятелност и да определи срока на мярката. Посочено е, че мотивите за налагане на ПАМ – в защита на обществения интерес и за да се предотврати възможността за извършване на ново нарушение, са твърде общи. Допълнено е, че поначало предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение е една от целите за налагане на ПАМ съгласно чл. 22 ЗАНН, поради което при липса на конкретно посочени факти мотивът е лишен от съдържание. 5. Посочено е, че в процесния обект е наличен касов апарат, жалбоподателят е представил свидетелството, поради което не може да се обоснове извод, че дружеството ще продължи да не съхранява свидетелството в обекта. 6. На база изложеното е извод, че административният акт е постановен при допуснато съществено нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и подлежи на отмяна. 7. Независимо от това, в допълнение решаващият съд е изложил мотиви, че дори ако се приеме, че актът е мотивиран, то определеният срок на мярката не съответства на извършеното нарушение. В тази насока са изложени мотиви, че съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС, срокът на мярката е до 30 дни. Според съда изложеният мотив за срока – наличие на непогасени публични вземания е неотносим в случая, тъй като тези задължения не произтичат от конкретното нарушение. Направен е краен извод, че независимо от наличието на материално-правни предпоставки за налагане на ПАМ, неизлагането на мотиви относно срока на същата води до незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, което обуславя необходимостта от нейната отмяна. Решението на Административен съд – Варна е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания в касационната жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" – Варна, Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) за неправилност на решението на първоинстанционния съд са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост на съдебния акт. Навеждат се доводи, че неправилно административният съд е приел оспорената заповед за не законосъобразна и като такава следва да бъде отменена. На основание тълкуване на относимите правни разпореди и конкретните факти по делото се навеждат аргументи, че при издаване на заповедта е спазено изискването за мотивиране на същата, а срокът за налагането й е съобразен с конкретните факти и обстоятелства по административната преписка и като е приел друго, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: По делото няма спор за факти. Установено е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно възприети от съда и отразени в мотивите на съдебното решение, както са възпроизведени накратко по-горе. Мотивите на първоинстанционния съд за отмяна на издадената заповед за налагане на ПАМ са обстойни и не следва да бъдат повтаряни в настоящето изложение. По същество водещият мотив на административния съд се изразява в това, че при издаване на заповедта органът не е мотивирал същата, респективно, дори да се приеме, че заповедта е мотивирана, то е нарушил рамката на оперативната самостоятелност, като не е изложил мотиви защо налага мярката за срок от 7 дни. Настоящата съдебна инстанция споделя този извод на първоинстанционния съд и го намира за правилен, обоснован на фактите по делото и при правилно приложение на закона. Освен изложеното от административния съд /чл. 221, ал. 2 АПК/, в допълнение следва да бъде посочено следно: Нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, като нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и данъци за фиска. В случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, което прави оспорената заповед се явява незаконосъобразна. При констатирано нарушение за първи път, при съответствие на фактическата и отчетената касова наличност, налагането на ПАМ за срок за запечатване на обекта от 7 дни не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по- голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК, в който смисъл като краен резултат са изложените мотиви на първоинстанционния съд. Като е стигнал до извод за не законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата Административен съд – Варна е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,