Решение № 4018 от 30.3.2021 г. на ВАС по адм. д. № 149/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от С. Б., малолетна, [дата на раждане] в гр. Харманли, действаща чрез майка си и законен представител Ш. Ю., гражданка на Ирак, срещу решение 858/08.12.2020 г. по адм. дело 1039/2020 г. на Административен съд-Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение 2292/26.10.2020 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет за отказ от предоставяне на хуманитарен статут. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати нарушения на процесуални правила, по които се претендира отмяната му и връщане на делото за ново произнасяне от съда, алтернативно за отмяна на административния акт и връщане на органа за ново произнасяне със задължителни указания за съобразяване с акта, с който приключва производството по придобиване на гражданство на детето по Закона за българското гражданство. Ответникът заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Х. П., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на С. Б., малолетна, действаща чрез майка си и законен представител Ш. Ю., срещу решение 2292/26.10.2020 г. на заместник-председателя на ДАБ. С него, поради липса на предпоставките по чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 от същия закон, й е отказано предоставяне на хуманитарен статут. Административният съд е събрал административната преписка и въз основа на съдържащите се в нея данни е приел за напълно установени фактите, изложени в оспорения административен акт. Установил е, че жалбоподателката, чрез законния си представител, е подала първа молба за международна закрила на 23.01.2018 г., като с решение 3682/20.11.2020 г., председателят на ДАБ е отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Същото е обжалвано, като с влязло в сила решение по адм. дело 1223/2018 г., Административен съд-Хасково е отменил решението на ДАБ в частта му, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут и е отхвърлил жалбата й в останалата част и е върнал преписката на органа за ново произнасяне, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с решението. Установил е, че с влязло в сила решение на ДАБ е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на майката на жалбоподателката лично и в качеството й на законен представител на три от малолетните и деца. След връщане на преписката, на 28.08.2020 г., в присъствието на социален работник при Дирекция Социално подпомагане, назначения от Националното бюро за правна помощ адвокат и преводач, е проведено интервю с Ш. Ю., в качеството й на майка и законен представител на малолетната С. Б.. По преписката са приложени и протоколите от проведени интервюта с бащата и майката на малолетната от 13.02.2017 г., в които са изложени причините за напускане на държавата им по произход. В открито съдебно заседание от 01.12.2020 г. по адм. дело 1039/2020 г., съдът е оставил без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателката за спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК до приключване на производството с правно основание чл. 10, ал. 1 от Закона за българското гражданство, образувано по подадена от С. Б. молба, като е счел че двете производства са самостоятелни и не е налице преюдициална връзка между тях. Административен съд-Хасково е формирал правни изводи за спазване, както на административнопроизводствените правила, уредени в ЗУБ, така и на материално- правните норми в приложимия закон. Посочил е, че председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в съвкупност изложените от жалбоподателката, чрез законния й представител обстоятелства от бежанската й история и обосновано е приел, че не са налице основанията по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Съобразил е утежнената обществено-политическа обстановка в Ирак, но обосновано е приел, че положението не може да бъде определено, като безогледно насилие в случай на вътрешен конфликт. Така, при липсата на отменителни основания по чл. 146 АПК, съдът е приел подадената жалба за неоснователна и я отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно са доводите в касационната жалба, че били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо лицето по смисъла на чл. 9 ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. Административният орган и съдът са отчели, че видно от разказите на родителите на жалбоподателката и регистрационния лист С. Б. е с етническа принадлежност [етническа принадлежност], по вероизповедание [вероизповедание]. В проведеното интервю, майката е посочила, че преди да напуснат Ирак са живели в гр. Мосул, откъдето заминали за Турция. Заявила е, че баща й е починал, а майка й, сестрите и брат й се преместили в гр. Домис. Посочила е, че е избягала заради военната обстановка и появата на групировката ДАЕШ, тъй като се страхувала за живота на децата си. Твърди, че не е имала проблеми заради етническата и религиозната си принадлежност, не е членувала в политически партии или организации, спрямо нея не е оказвано насилие, нито са отправяни заплахи. Предполага, че ако се завърнат в Ирак ще имат проблеми на етническа основа, защото в гр. Мосул живеят [етническа принадлежност], а те са [етническа принадлежност]. В следващ отговор твърди, че в гр. Домис живеят [етническа принадлежност] и хора, които са избягали от гр. Мосул. Смята още, че ако се върне в Ирак от Ислямска държава могат да я накарат да носи [вероизповедание] облекло, както и че някой от семейството й може да бъде подложен на изтезание или нечовешко, или унизително отнасяне. От разказаната история е видно, че родителите на жалбоподателката не са били принудени да напуснат Ирак, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, нито са застрашени от такива посегателства при завръщането им в страната по произход. В рамките на административното и съдебното производство са представени справки за обществено-политическата обстановка в Ирак, като страна по произход. Справките са изготвени в съответствие с Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход. В основата им са залегнали публично достъпни външни източници и информация, изрично посочени в документа, които са обсъдени от административния орган и от съда, по които са направени изводи за липса на законовите изисквания по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като родителите на жалбоподателката не са били принудени да напуснат Ирак, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, нито са застрашени от такива посегателства при завръщането им в страната по произход. Съдът е съобразил и задължителното тълкуване на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението на Съда на Европейската общност по дело С-465/07, според което следва да се установи, че цивилно лице, върнато в съответната страна, поради самия факт на присъствието си на територията на държавата се излага на реална опасност от посочените заплахи. Първоинстанционният съд е изследвал цялостната обстановка в Ирак, съпоставена с личната бежанска история на молителката, при което правилно е приел, че това условие не е налице по отношение на обстановката в страната по произход. От съдържащите се по делото справки, относно актуалното положение в Иракски Кюрдистан следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещите закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата им по произход. От тях се установява, че в Ирак не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Следва да се посочи, че сложната ситуация в Ирак сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. В случая общата обстановка по сигурността в Ирак и по-специално в Иракски Кюрдистан е стабилна. Тези обстоятелства се потвърждава и от приетата като доказателство в касационното производство справка относно актуалното положение в Ирак с вх. МД-145/19.03.2021 г. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че органът и съдът неправилно са приели, че детето е гражданин на Ирак /както е посочено в акта му за раждане/, тъй като е родено на територията на Република България. Актът за раждане е официален удостоверителен документ, който не е бил оспорен в първоинстанционното производство по реда на чл. 193, ал 1 ГПК, поради което се ползва с материална доказателствена сила. Правилно в тази връзка съдът е приел, че производството по придобиване на гражданство по реда на Закона за българското гражданство е ирелевантно за предоставяне на хуманитарен статут по реда на чл. 9 ЗУБ и като е приел решението на заместник-председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Следва да се посочи, че първоинстанционният съд обосновано е съобразил при изграждане на правните си изводи и Решение 9199 от 09.07.2020г. по адм.д. 5151/2019г. на ВАС, Трето отделение, с което е оставено в сила Решение 126 от 05.03.2019 г., постановено по адм. дело 1224/2018 г. по описа на Административен съд - Хасково. С това решение е отхвърлена жалбата на Ш. Ю., в лично качество и като майка и законен представител на малолетните й деца Х. Б., Р. Б. и С. /С./ Б., всички граждани на Ирак, срещу Решение 3755 от 21.11.2018 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на чужденката и малолетните й деца е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение