Решение № 9840 от 3.11.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на община Горна Малина, представлявана от кмета инж. А. Жиланов, чрез адвокат М. Соколова, срещу решение 330/30.03.2022 г., постановено по адм. дело 848/2021 г. по описа на Административен съд София - област. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на община Горна Малина срещу решение за налагане на финансова корекция 03 РД/1927 от 29.06.2021 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие и е осъдил общината да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата от 100 лв. разноски по делото. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира направените в производсвото разноски. Ответникът - заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, в представена писмена молба оспорва касационната жалба като неоснователна, претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, за процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, по смисъла на чл. 209, т. 3 пр. 2 от АПК, които налагат отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба, подадена от настоящия касационен жалбоподател срещу решение за налагане на финансова корекция 03 РД/1927 от 29.06.2021 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което по отношение на община Горна Малина е определена окончателна финансова корекция в размер на 35 362,42 лева с ДДС, представляващи 25 % от стойността на финансовата помощ по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: Първоначално залесяване на неземеделски земи на територията на община Горна Малина и избран изпълнител ДЗЗД Малагеня Интернешънъл за изпълнение на одобрен проект с ИД по Договор 23/223/00262/04.04.2013 г. за отпускане на финансова помощ, сключен между Държавен фонд Земеделие и община Горна Малина. С обжалваното съдебно решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касационен жалбоподател. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съдържа изискуемите от нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Мотивирал е извод, че срокът по чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ е инструктивен, а не преклузивен, поради което в случая нарушаването му не води до незаконосъобразност на постановения акт. По отношение на материалноправната законосъобразност на акта, съдът е приел, че при издаване на решение 03-РД/1927 от 29.06.2021 г. са налице всички елементи от фактическия състав на нередността по смисъла на ЗУСЕСИФ и Регламент (ЕО) 1303/2013 г. По конкретно относно посочените нарушения е приел, че такива са извършени. Обосновал е изводи по отношение на извършените нарушения на чл. 27а. ал. 3, ал. 5 и ал. 6 от ЗОП (отм.); на чл. 38, параграф 6 и чл. 39, параграф 1 от Директива 2004/18/ЕО; чл. 25, ал. 2, т. 6 от ЗОП (отм.); на чл. 25, ал. 5 във връзка с чл. 51а от ЗОП (отм.); чл. 28, ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗОП (отм.). Съдът е споделил приетото от органа, че естеството на нарушението не позволява да се установи точния размер па финансовата загуба, поради и което не може да се намери приложение диференциалния метод за определяне на финансовата корекция, поради и което е приложен пропорционалния метод. Посочил е, че е наложена е финансова корекция по пропорционален метод в размер на 25 % от сумата на разходите по засегнатия от нередността договор за възлагане на обществена поръчка, заявени за възстановяване със заявката за междинно/окончателно плащане по договора. Административният съд е достигнал до крайния извод, че наличието на нарушение на ЗОП (отм.), води до правилност на извода на органа за наличие на нередност и от там за правилно налагане на финансова корекция, като при констатирана нередност е налице и последния елемент нанесена финансова вреда или опасност, възможност за такава върху бюджета на ЕС в пряка и непосредствена причинно следствена връзка с нарушението. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С решение за налагане на финансова корекция 03 РД/1927 от 29.06.2021 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие", за нарушение на разпоредбите на чл. 27а, ал. 3, ал. 5 и ал. 6 от ЗОП (отм.); допуснатото нарушение на изискванията на чл. 2 ал. 1 от ЗОП (отм.) във връзка с неспазване на разпоредбата на чл. 38, параграф 6 и чл. 39, параграф 1 от Директива 2004/18/ЕО; неспазване на чл. 25, ал. 2, т. 6 от ЗОП (отм.); неспазване на чл. 25, ал. 5 във връзка с чл. 51а от ЗОП (отм.); неспазване на чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗОП (отм.) във връзка с чл. 68, ал. 8-10 от ЗОП (отм.) е определена окончателна финансова корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи допустими разходи в размер равен на най-високия приложен процент, който е 25%, с финансова равностойност в размер на 35 362,42 лв. (тридесет и пет хиляди, триста шестдесет и два лева и четиридесет и две стотинки) с ДДС, представляваща 25 % (двадесет и пет процента) от стойността на финансовата помощ, за заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: Първоначално залесяване на неземеделски земи на територията на община Горна Малина. Наведените от касатора доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 от АПК. На първо място, без да се позовава на конкретни факти и обстоятелства, съдът е повторил подробно изцяло изводите на административния орган, че са налице нарушения по ЗОП (отм.), водещи до правилността на извода на органа за наличие на нередност и от там за правилно налагане на финансова корекция. В решението на първоинстанционния съд липсват фактически мотиви в тази насока. Съдът няма изведени приети от него фактически изводи. За да се наложи финансова корекция по посочения текст на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, следва да е налице основание нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасяне на вреда на средства от ЕСИФ. По така описаната разпоредба, следва да бъдат изследвани няколко факта, което първата инстанция е направила напълно бланкетно, без да изложи собствени мотиви. В мотивната част на решението си съдът е преповторил мотивите на административния орган, дори в голямата си част дословно, с изключение на тези за нарушението на разпоредбата на 27а, ал. 3, ал. 5 и ал. 6 от ЗОП (отм.) и чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗОП (отм.) във връзка с чл. 68, ал. 8-10 от ЗОП (отм.). На следващо място, налице е липса на мотиви на съда относно начина/метода, по който е определен размерът на финансовата корекция, като е направена констатацията, че правилно административният орган е приложил пропорционалния метод. Административният съд не е изложил и задълбочени мотиви относно направеното възражение за неправилно определян размер на корекцията на всяко едно от нарушенията поотделно. Липсата на собствени мотиви в първоинстанционния съдебен акт винаги е преценявана от съдебната практика като съществено нарушение на процесуалните правила, нарушаващо правото на страните на защита и препятстващо ефективния касационен контрол на първоинстанционното решение. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. С оглед изложените доводи решението следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да определи точните спорни моменти на проведената обществена поръчка, да посочи и изложи собствени мотиви относно допуснати или не нарушения на ЗОП (отм.). Следва да бъде обсъден и въпроса при наличието на такива дали те водят безспорно до нанасяне на вреда на средства от ЕСИФ. По искането за разноски, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,