Решение № 5525 от 21.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3043/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. „Позитив България“ ООД, гр. София чрез адвокат Б. Геронтиев обжалва решение № 1780/12.12.2025 г. на Административен съд – Шумен постановено по адм. дело № 322/2025 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-03002724006317-091-001/26.03.2025 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден в оспорената част с решение № 81/13.06.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр. Варна за ангажирана отговорност по чл. 177 ЗДДС за дължимия и неплатен ДДС от ЕИД 4 ЕООД за данъчни периоди м.08.2023 г., м.10.2023 г. и м.12.2023 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са свързани с твърдения, че по делото не е установено, че ДДС по фактурите, по които ревизираното дружество е получател, не е внесен. Отговорността е ангажирана за декларирания от доставчика резултат по СД по ЗДДС за данъчни периоди м. 08., м.10 и м.12.2023 г. ДДС, но, според касатора, липсват данни и доказателства ДДС по фактурите, по които е ползвал данъчен кредит да е включен в декларирания данък за внасяне. Оспорват се и изводите на съда, че е доказан субективният елемент на отговорността и по-конкретно знание у ревизираното дружество, че ДДС няма да бъде внесен от прекия му доставчик. Във връзка с това в жалбата са изложени подробни съображения, че наличието на родствени връзки между управителите и едноличните собственици на двете дружества, както и погасяването на ДДС по фактурите чрез прихващане, не е достатъчно, да обоснове знание у получателя, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика. Оспорват се и присъдените в полза на администрацията разноски, с доводи, че съдът не е изложил мотиви защо приема за неоснователно направеното възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Поддържа се и възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна на основание чл. 161, ал. 2 ДОПК. Ответникът – директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Варна, чрез юрк. Д. Митева оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави в сила първоинстанционното съдебно решение, по съображения, изложени в представена по делото молба от 21.04.2026 г. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд – Шумен е бил ревизионен акт № Р-03002724006317-091-001/26.03.2025 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта, потвърдена с решение № 81/13.06.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр. Варна, с който е ангажирана отговорност на „Позитив България“ ООД (с предишно наименование Позитив България ЕООД) за дължимия и невнесен ДДС от ЕИД 4 ЕООД в размер на 22 718.44 лева и съответните лихви в размер на 4 681.09 лева за данъчни периоди м.08.2023 г., м.10.2023 г. и м.12.2023 г. За да отхвърли жалбата съдът е установил, че към датата на възлагане и започване на ревизията, дружеството е със седалище в гр. Шумен, поради което и на основание чл. 8, ал.1, т.3 ДОПК е приел, че компетентна е ТД на НАП - Варна. Според съда ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи по приходите, в рамките на определените им правомощия и при спазване на процесуалните правила. Актът е издаден в предписаната от закона форма по чл. 120, ал. 1 ДОПК като електронен документ и е надлежно подписан с квалифициран електронен подпис на органите по приходите. По материалната законосъобразност на установените задължения, съдът е посочил кумулативните условия за ангажиране отговорност по чл. 177 ЗДДС и е приел, че са изпълнени по отношение на „Позитив България“ ООД в качеството му на пряк получател по доставки от ЕИД 4 ЕООД. От фактическа страна съдът е установил, че отговорността е ангажирана във връзка с ползван данъчен кредит по доставки на СМР, документирани с фактури № 9…72/16.08.2023 г., № 9…73/17.08.2023 г. № 9…74/21.08.2023 г. № 9…75/09.10.2023 г., № 9…76/16.10.2023 г. и № 9…77/18.12.2023 г. издадени от ЕИД 4 ЕООД. Приел е, че доставчикът е извършил доставките, начислил е дължимия ДДС и ревизираното дружество е ползвало данъчен кредит за тези доставки. От представените справки за задълженията на ЕИД 4 ЕООД и констатациите на органите по приходите, съдът е приел за установено, че прекият доставчик има задължения за ДДС по СД по ЗДДС в размер на 19 398.44 лева за м.08.2023 г., в размер на 3300 лева за м.10.2023 г. и в размер на 20 лева за м.12.2023 г. и съответните лихви, който не е внесен. При тези фактически установявания е обосновал извод, че е изпълнен обективният елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 177 ЗДДС – „Позитив България“ ЕООД (понастоящем „Позитив България“ ООД) е получател по облагаеми доставки на СМР от ЕИД 4 ЕООД, по които е упражнило право на данъчен кредит в данъчни периоди м.08, м.10. и м.12.2023 г., а прекият доставчик не е внесъл дължимия ДДС по фактурите. По отношение на субективния елемент, съдът, въз основа на установените в ревизионното производство факти, е приел за доказано знание у дружеството – получател, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик. Този извод е основан на родствените връзки между управителите и еднолични собственици на капитала в двете дружества – Б. М. С. и С. Й. Д. – майка и син, с общ постоянен адрес в гр. Шумен, [улица], които връзки според съда надхвърлят обичайните търговски отношения между доставчик и получател. Като доказателство за поддържаните родствени връзки и близки взаимоотношения съдът е посочил и фактът, че синът и снахата на Б. С. – С. С. и А. С. са били наети по трудов договор в ЕИД 4 ЕООД. Като обективен критерий за интензитета на връзката между физическите лица и дружествата получател и доставчик е посочено и обстоятелството, че Позитив България ЕООД и ЕИД 4 ЕООД са регистрирали търговски обекти и фискални устройства на едни и същи адреси в гр. Пловдив. Според съда поддържането на общи семейни бизнеси, в които посочените физически лица са ангажирани и участват, сочат на близки, тесни връзки в семейството, които надхвърлят рамките на обичайните делови отношения. Приел е, че е налице постоянство, надграждане на роднинските връзки посредством създаване на търговски предприятия, свързани бизнес контакти и общи интереси. Наличието на такива връзки между управителите на двете дружества – доставчик и получател обосновава знание по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗДДС от страна на получателя, че ДДС по доставките от ЕИД 4 ЕООД, по които е упражнил право на приспадане на данъчен кредит, няма да бъде внесен. Според съда този извод не се разколебава от събраните по делото доказателства за финансовото състояние на дружеството – доставчик и в частност от заключението на съдебно – икономическата експертиза и решение № 235/29.09.2025 г. на Апелативен съд - Варна по в.т.д. № 235/2025 г., с което е обявена начална дата на неплатежоспособността на ЕИД 4 ЕООД, считано от 01.09.2024 г. Възраженията на Позитив България ООД, че не са доказани предпоставките за ангажиране отговорността му по чл. 177 ЗДДС, поради установената реалност на доставките на СМР, както и поради това, че задълженията на доставчика са установени единствено по периоди, по подадени СД по ЗДДС с деклариран ДДС за внасяне, са отхвърлени като неоснователни. Съдът се е аргументирал, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 ЗДДС, фактическият състав на която изисква действително осъществена доставка, но при доказано знание за невнасяне на ДДС, както и че упражняването на правото на приспадане е задължителен елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 177 ЗДДС. С тези мотиви и въз основа на решението на Съда на ЕС по дело С-4/20, Alti, т. 29 и т. 40 относно солидарната отговорност по чл. 205 от Директива 2006/112, съдът е обосновал краен извод, че в случая получателят следва да отговаря не само за дължимия и невнесен ДДС на своя пряк доставчик, но и за акцесорното му задължение за лихви. Решението е правилно като краен резултат. Нормата на чл. 177 ЗДДС предвижда солидарна отговорност, установена по силата на закона на регистрирано по ЗДДС лице - получател по доставка за невнесен данък добавена стойност /ДДС/ от друго лице, доколкото е ползвано право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Отговорността се реализира с издаването на ревизионен акт по реда на чл. 117 - 120 ДОПК при наличието на следните кумулативни условия: лицето, чиято отговорност се ангажира да има качеството получател по облагаема доставка; да е ползвало данъчен кредит пряко или косвено свързан с доставката, дължимият ДДС да не е внесен в бюджета като резултат за съответния период и лицето да е знаело или да е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен съгласно чл. 177, ал. 2 ЗДДС. Доказателствената тежест е на органите по приходите. Изводите на първоинстанционния съд, че са установени кумулативните условия за ангажиране отговорност на „Позитив България“ ООД (с предишно наименование „Позитив България“ ЕООД) за дължимия и невнесен данък от прекия му доставчик ЕИД 4 ЕООД, се подкрепят от доказателствата по делото и съответстват на материалния закон. Възраженията в касационната жалба са за липса на две от кумулативните предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 177 ЗДДС. Първото възражение е, че не е доказано по делото, че ДДС по фактурите, по които ревизираното дружество е получател, не е внесен от доставчика. Дружеството твърди, че липсват данни и доказателства ДДС по фактурите, по които е ползвало данъчен кредит да е включен в декларирания от доставчика резултат по СД по ЗДДС за данъчни периоди м. 08., м.10 и м.12.2023 г., за който е ангажирана отговорността по чл. 177 ЗДДС. Тези твърдения са в противоречие с данните от дневниците за продажби на ЕИД 4 ЕООД, представени по делото на CD носител. От тези доказателства е установено, че ДДС по фактури № 9…72/16.08.2023 г., № 9…73/17.08.2023 г. № 9…74/21.08.2023 г. № 9…75/09.10.2023 г., № 9…76/16.10.2023 г. и № 9…77/18.12.2023 г., е начислен от доставчика в данъчни периоди м.08, м.10. и м.12.2023 г., чрез включване на фактурите в дневника за продажби и СД по ЗДДС за съответния период. Следователно ДДС по тези фактури е включен в декларирания резултат за периода - ДДС за внасяне, който не е платен от доставчика и предмет на принудително събиране от публичен изпълнител по изпълнително дело № 16140002268/2014 г. съгласно разпореждания за присъединяване на вземания. Отговорността по чл. 177 ЗДДС е ангажирана за деклариран и невнесен от доставчика ДДС в общ размер на 22 718.44 лева и съответните лихви в размер на 4 681.09 лева, при ползван данъчен кредит от Позитив България ЕООД (сега Позитив България ООД) в общ размер на 46 918.44 лева. Другият спорен елемент от фактическия състав е наличието на знание у получателя по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗДДС, че ДДС по фактурите, по които е ползвал данъчен кредит няма да бъде внесен. Крайният извод на първоинстанционният съд, че и това кумулативно условие е изпълнено, се подкрепя от доказателствата по делото. Правилно съдът е приел, че наличието на „знание“ като елемент от фактическия състав на солидарната отговорност е обосновано със следните обективни обстоятелства - към момента на упражняване на правото на данъчен кредит управителите и еднолични собственици на капитала в двете дружества са майка и син, които имат общ постоянен адрес в град Шумен, [улица]; дружествата имат търговски обекти и регистрирани фискални устройства на един и същи адрес в гр. Пловдив; и двете дружества са ползвали като пълномощник А. Г. С. – снаха на Б. С. – управител на Позитив България ЕООД съгласно дадените писмени обяснения в ревизията (л.72 и л.2368). В тази връзка следва да се посочи, че съгласно писмените обяснения на Б. Д. А. (л. 924) – управител на Би Акаунтинг ЕООД – дружеството, осъществявало счетоводното обслужване на доставчика, лицето, с което работят и поддържат връзка за всичко свързано с неговата дейност, е г-жа А. С.. Пълномощното, дадено от ЕИД 4 ЕООД на Би Акаунтинг ЕООД за представителство пред НАП е с нотариална заверка от 01.07.2019 г. (л.923) т.е. преди м.8-12.2023 г. През 2024 г. А. С. и съпругът й С. С. – син на Б. С. и внук на С. Д., са наети по трудов договор в ЕИД 4 ЕООД съответно като юрисконсулт и като управител строителство. По делото е установено и не е спорно, че неплатения ДДС, за който е ангажирана отговорността по чл. 177 ЦДДС на ревизираното дружество, е по доставки, свързани с изграждането на обект „Марково Уест“, състоящ се от 9 жилищни сгради и 44 еднофамилни къщи, находящ се в [населено място], местност „Керемедчилница“, разположен в парцел от 32 дка. От представените по делото строителни книжа е установено, че Позитив България ООД ( преди Позитив България ЕООД) е възложител на строителството, ЕИД 4 ЕООД е изпълнител на СМР, а впоследствие подизпълнител на „Уестърн Марково“ ЕООД и предходен доставчик на СМР на този обект. От съвкупната преценка на посочените обстоятелства следва да се приеме, че действителните отношения между търговците надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател по доставките, до какъвто краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. Следва да се допълни, че наличието на знание по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗДДС се потвърждава и от липсата на доказателства за погасяване на задълженията по процесните фактури, издадени от ЕИД 4 ЕООД, в това число и начисления ДДС, с изключение на задълженията по фактура № 9…76/16.10.2023 г. в размер на 9 900 лева, с включен ДДС в размер на 1 650 лева, които са платени в брой съгласно заключението на вещото лице по съдебно – икономическата експертиза и представения фискален бон от 24.06.2024 г. Представените в съдебното производство протоколи за прихващане от 31.08.2023 г. и 31.12.2023 г., въз основа на които е изготвено заключението на вещото лице, не кореспондират по време със счетоводните записвания в счетоводна сметка 401/1 „Доставчици“ на Позитив България ЕООД, аналитична сметка „ЕИД 4“ ЕООД, извлечение, от която е представено в хода на ревизията (л. 1481) и е взето предвид при ангажиране на отговорността. Според счетоводството на касатора към 30.04.2024 г. част от задължения по фактурите от ЕИД 4 ЕООД не са погасени, тъй като кредитното салдо по аналитичната сметка е в размер на 118 336.81 лева. В заключението на вещото лице е установено, че в счетоводството на ЕИД 4 ЕООД към 31.12.2023 г. фактура № 9...77/18.12.2023 г. е с дебитно салдо от 92 861.31 лева, като е посочено, че сумата се дължи от Позитив България ООД. Освен това в представените протоколи за прихващане, насрещните вземания на ревизираното дружество към ЕИД 4 ЕООД не са индивидуализирани по основание, а само по размер, като в заключението на вещото лице са налице изрични констатации, че в счетоводството на двете дружества прихващането е отразено по различен начин, с различни насрещни фактури т.е. с различни насрещни вземания. При тези несъответствия между протоколите за прихващане и останалите доказателства по делото, следва да се приеме, погасяването на задълженията по част от фактурите, не е доказано. Непогасяването на ДДС по част от фактурите, по които е упражнено правото на данъчен кредит, преценено във връзка с установените по-горе обективни обстоятелства за връзките между дружествата, техните управители, собственици на капитала и пълномощници, потвърждава крайните изводи на първоинстанционния съд за наличие на знание у "Позитив България" ООД, чрез неговия управител Б. С., че ДДС, няма да бъде платен от прекия доставчик ЕИД 4 ЕООД. Останалите условия по чл. 177, ал.1 и 2 ЗДДС за ангажиране солидарната отговорност на получателя по доставките, не са спорни между страните и са установени от доказателствата по делото. Правилно и в съответствие с решението на Съда на ЕС по дело С-2/20, Alti и тълкувателно решение № 4/10.05.2022 г. на ОСС от I и II колегия на Върховния административен съд по т.дело 2/2020 г. съдът е приел, че отговорността обхваща и задълженията за лихви за забава върху дължимия и невнесен ДДС. При постановяване на решението съдът е съобразил и обстоятелството, че ревизията е започнала преди промяната в седалището на "Позитив България" ООД от гр. Шумен в гр. София на 28.01.2025 г., поради което и в съответствие с чл. 7, ал. 4 ДОПК законосъобразно е приел, че органите по приходите от ТД на НАП – Варна са материално и териториално компетентни да довършат ревизионното производство и да издадат оспорения ревизионен акт. По тези съображения, настоящият касационен състав приема, че обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, е валидно, допустимо и правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. По разноските: Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на решението в частта на присъдените разноски. Действително при определяне на разноските за първоинстанционното производство съдът не е обсъдил възражението на адв. Геронтиев за намаление на юрисконсултското възнаграждение под предвидения минимум в приложимата към момента на устните състезания Наредба №1/2004 на Висшия адвокатски съвет. Допуснатото нарушение не е засегнало преценката за съответствие на присъдените разноски с фактическата и правна сложност на делото и със защитата от юрк. Митева - процесуален представител на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр. Варна, която е осъществена без явяване в съдебно заседание, но чрез своевременно изготвени и представени писмени молби, в които се съдържат становища по хода на делото и по доказателствата и са докладвани в съдебните заседания, както и чрез подробно писмено становище по съществото на спора. С оглед на изложеното решението следва да се остави в сила и в частта на разноските. За касационното производство разноски се дължат на ответника по касация, като размерът на юрисконсултско възнаграждение следва да се определи съгласно чл. 161, ал.1 ДОПК, в редакцията й от ДВ бр. 17/2026 г., в сила от 17.02.2026 г. действаща, към момента на устните състезания по настоящото дело, която препраща към възнагражденията, предвидени в Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, по административни дела с материален интерес възнаграждението е от 130 до 450 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото пред касационната инстанция и съгласно решението на Съда на ЕС по дело С- 438/22, на ответника по касация следва се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева или 102.26 евро. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,