Решение № 14334 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7530/2020 г.

Решение № 14334 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7530/2020 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба и по частната жалба на "Омега Сървисиз" ЕАД – в несъстоятелност, ЕИК ********* /предишно наименование "С. Р. И. България"/ със съдебен адрес: гр. София, ул. "Ами Буе" № 18, вх. В, подадени чрез пълномощника му адв. Табаков, против решение № 396 от 20.01.2020 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 6941/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против оспорената част от ревизионен акт /РА/ № Р-2217-1402390-091-01/26.11.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в потвърдената му част с решение № 868/10.06.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - София при ЦУ на НАП, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 27 810. 66 лв., и против определение № 1687 от 28.02.2020 г. на АССГ по същото дело, с което е оставено без уважение искането му за изменение на постановеното решение в частта му за разноските. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното първоинстанционно решение поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК. Касаторът изрично заявява в жалбата си, че според него не е налице касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение второ – допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира неговата отмяна и присъждане на направените разноски за всички съдебни инстанции в размерите, посочени в представените списъци на разноските. С доводи за неправилност на определението, постановено в производство по чл. 248 ГПК, частният жалбоподател иска отмяната му и постановяване на друго, с което на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК разноските да бъдат възложени на ответника. Ответникът по касационната жалба и по частната жалба - директор на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП – оспорва същите чрез процесуалния си представител юрк. Тасева. Иска от съда да остави в сила оспореното първоинстанционно съдебно решение и да му присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба и в частната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението и определението на АССГ с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба и частната жалба като подадени в сроковете по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 АПК и от надлежна страна срещу подлежащи на касационно оспорване съдебни актове, неблагоприятни за нея, са допустими. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № Р-2217-1402390-091-01/26.11.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в обжалваната част, потвърдена с решение № 868/10.06.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП. С РА са установени на ревизираното дружество "С. Р. И. България" ЕАД в качеството му на правоприемник на "Епсилон Констракшън" ЕАД задължения за ДДС в резултат на непризнато право на приспадане в размер на 760 335. 36 лв. и съответните лихви по фактури, издадени от "Титан Сити" ЕООД, "Интер Пасифик Груп" ЕООД, "Медафинис" ЕООД, "Би Ди Би 3" ЕООД, "Кей Дивелопментс" ЕООД, "Гая Инвестмънтс" ЕООД, "В и В Комерс" ЕООД, "Фиоре Трейдинг" ЕООД, "Соло Джет" ЕООД и "В и В Консултинг" ЕООД, както и задължения за корпоративен данък в размер на 265 808. 64 и лихви за данъчните периоди от 2008 г. до 2012 г. Решаващият орган е отменил РА в частта му на установените задължения по ЗДДС и лихви за забава за данъчния период м. декември 2008 г. относно отказано право на данъчен кредит в размер на 65 800 лв. Правото на данъчен кредит видно от РА е отказано на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, като по фактурата, издадена от "В и В Консултинг" ЕООД в д. п. м. ноември 2008 г., и по фактурите от "Фиоре Трейдинг" ЕООД и "Соло Джет" ЕООД, издадени в д. п. м. декември 2009 г., е допълнено и правното основание чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗДДС. Задълженията за корпоративен данък са установени в резултат на непризнати разходи по фактурите, издадени от "Кей Дивелопментс" ЕООД, "Гая Инвестмънтс" ЕООД, "В и В Комерс" ЕООД, "Интер Пасифик Груп" ЕООД, "Медафинис" ЕООД и "Би Ди Би 3" ЕООД, на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 и чл. 26, т. 2 вр. чл. 10, ал. 1 ЗКПО. Първостепенният съд правилно е приел, че оспорването на РА е допустимо, както и че РА е издаден от компетентни органи по приходите след надлежно възложено ревизионно производство със заповед за възлагане на ревизия от 25.04.2013 г., издадена от Р. Якимов, началник сектор "Ревизии". След отмяна на първия РА с решението на решаващия орган - № 420/04.03.2014 г. преписката е върната на органа, издал заповедта за възлагане. Оспореното първоинстанционно решение е постановено след повторно разглеждане на делото. С решение № 8619 от 20.06.2018 г. по адм. д. № 1755/2018 г. Върховният административен съд е отменил решението на АССГ по дело № 6466/2015 г. и е върнал делото с указания да се обсъдят събраните доказателства и конкретно да се изложат мотиви за това кои относими към спора факти и обстоятелства са доказани, съответно, кои от тях са останали недоказани. Посочените в РА правни основания на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, точно транспониращи чл. 168, б. "а" от Директива 2006/112, регламентират две основни предпоставки за надлежното упражняване на правото на приспадане на ДДС от данъчно задълженото лице – данъкът да е дължим или платен от него във връзка с осъществени облагаеми доставки на стоки или услуги и тези стоки да се използват от него за целите на неговите облагаеми доставки. Правилно е разпределена от съда доказателствената тежест за доказването на посочените две предпоставки. Още при първото разглеждане на делото в проведеното открито съдебно заседание на 06.01.2016 г. съдът е указал на жалбоподателя, че е негова тежестта на доказване на осъществяването на доставките по всяка една от фактурите и от всеки един от доставчиците, както и на използването на стоките и услугите във връзка с осъществяваната от него независима икономическа дейност. /виж т. 44 от определение на СЕС от 15 юли 2015 по дело С-123/14, Италес, т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-87/12, Евита К, решение на СЕС от 15 септември 2016 г. по дело С-516/14, Barlis 06, т. 46/. Ако жалбоподателят е доказал, че спорните доставки на стоки и услуги са реално осъществени и са използвани от него за целите на неговите облагаеми сделки, правото на приспадане следва да бъде признато /т. ЗЗ от решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело C-285/11, Боник/, освен ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. Тъй като отказът да се признае право на приспадане, представлява изключение от основния принцип, какъвто се явява това право, компетентният орган по приходите трябва надлежно да установи обективните данни, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре или надолу по веригата от доставки /т. 37 и т. 43 от решението по делото Боник/. Съобразявайки така даденото от СЕС тълкуване на чл. 168, б. "а" от Директива 2006/112 във връзка с правото на приспадане на ДДС, настоящата касационна инстанция преценява като правилно решението на АССГ, потвърждаващо РА относно отказан данъчен кредит по фактурите, издадени от "Титан Сити" ЕООД, "Интер Пасифик Груп" ЕООД, "Би Ди Би 3" ЕООД – фактура № 150/29.01.2010 г. с предмет арматурно желязо, "В и В Комерс" ЕООД, "Фиоре Трейдинг" ЕООД, "Соло Джет" ЕООД и "В и В Консултинг" ЕООД, поради следните съображения: Предмет на фактурите, издадени от "Титан Сити" ЕООД през м. ноември 2009 г., са строителни материали. Една от фактурите - № 638/30.11.2009 г. не е представена. Предмет на фактурите, издадени от "Интер Пасифик Груп" ЕООД през м. декември 2009 г., са строителни услуги и арматурно желязо. Фактура № 150/29.01.2010 г., издадена от "Би Ди Би 3" ЕООД, е с предмет арматурно желязо. Фактура № 98/01.11.2008 г., издадена от "В и В Консултинг" ЕООД, има за предмет "мъжки обувки" на стойност 166. 58 лв. и ДДС – ЗЗ. 31 лв. Предмет на фактурите, издадени от "В и В Комерс" ЕООД през м. декември 2009 г., са стоки, предназначени за обзавеждане на баня – шкафове, кранове, вентили, вана, теракот. Предмет на фактурата, издадена от "Фиоре Трейдинг" ЕООД през м. декември 2009 г., са хладилници, прахосмукачки, маси, портативни колони в комплект с портативни радиа. Фактурата, издадена от "Соло Джет" ЕООД, също през м. декември 2009 г., има за предмет рекламни пакети. Фактурите за доставки на стоки /без тази за рекламни пакети/ съдържат описание на същите, което е достатъчно, за да се прецени използването им във връзка с осъществяваната от ревизираното дружество независима икономическа дейност и заключението на основната ССЕ потвърждава, че те имат изискуемото от чл. 114 ЗДДС съдържание. Според констатациите в ревизионния доклад "Епсилон Констракшън" ЕАД извършва в ревизирания период дейност, свързана с изграждане и поддръжка на съоръжения в областта на мобилните комуникации. Към нито една от фактурите не са представени други документи, доказващи прехвърляне на правото на разпореждане със стоките и влагането им в конкретен строителен обект, изпълняван от "Епсилон Констракшън" ЕАД, което се потвърждава от основното заключение на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза, с дата 20.06.2017 г. Дори по счетоводните записвания в счетоводството на жалбоподателя вещото лице не е установило изписване на строителните материали и влагането им в конкретен строителен обект. Фактури за осъществени следващи облагаеми доставки не са представени от жалбоподателя. Според дадените от него обяснения строителните материали, доставени от "Титан Сити" ЕООД и от "Интер Пасифик Груп" ЕООД, са вложени в изграждането на обекти, възложени от "Космо България Мобайл" – MSC 2 – Бизнес парк – София, BSC – Стара Загора и BSC – Благоевград. Доказателства, установяващи тези твърдения, не са представени. Вещото лице установява, че през 2009 г., 2010 г. и 2011 г. по издавани фактури на "Космо България Мобайл" ЕАД има отчетени приходи от продажби на услуги на този клиент. Тази обща констатация без договори и фактури за извършени строителни услуги на конкретни обекти и техническа документация, въз основа на която чрез специални знания на вещо лице и техническа експертиза да е възможно да се установи влагането на стоките, вкл. обзавеждането на баня, е недостатъчна, за да се признае правото на данъчен кредит. Връзка между стоката по фактура № 98/01.11.2008 г., издадена от "В и В Консултинг" ЕООД - мъжки обувки и стоките по фактурата от от "Фиоре Трейдинг" ЕООД - хладилници, прахосмукачки, маси, портативни колони в комплект с портативни радиа и осъществяваната от получателя независима икономическа дейност също не е доказана. Изготвената при повторното разглеждане на делото нова ССЕ на 16.04.2019 г. от друго вещо лице потвърждава коментираното по-горе заключение от 20.06.2017 г. Към фактурата за рекламни пакети, издадена от "Соло Джет" ЕООД, не са представени други доказателства, въз основа на които да е възможно да се установи какво представляват рекламните пакети и как те се свързват с осъществяваната от получателя им дейност. Непредставянето от страна на жалбоподателя на една от фактурите, издадени от "Титан Сити" ЕООД - № 638/30.11.2009 г. – е основание по чл. 71, т. 1 ЗДДС за отказ на правото на данъчен кредит по нея. Във връзка със строителните услуги по фактурите, издадени от "Интер Пасифик Груп" ЕООД, са представени само фактурите и договор от 15.12.2009 г., обсъден от съда. Предметът на договора е формулиран общо – извършване на строителство на GSM базови станции и изграждане на външни електрозахранвания. Според договореното между страните за всеки конкретен случай на възлагане на услуга възложителят се е задължил да изготви и предаде на изпълнителя поръчка с конкретни технически параметри. Заплащането на възнаграждението на изпълнителя според договора следва да бъде направено от възложителя за извършената по поръчката работа, която се приема с подписването на приемо-предавателен протокол. Поръчките, от които би могло да се установи извършване на СМР на конкретен обект при конкретна цена, не са представени от жалбоподателя. Не са представени и приемо-предавателни протоколи, с които възложителят е приел изпълненото от изпълнителя. Без тези документи недоказани остават предпоставките за признаване на правото на приспадане на жалбоподателя – извършване на строителните услуги на конкретен, изграждан от него строителен обект и използването им за следващи облагаеми доставки. При така установените факти правилно е приел административният съд, че по изброените фактури, имащи за предмет доставки на стоки и строителни услуги, не са доказани от страна на жалбоподателя материалноправните предпоставки за надлежното упражняване на правото на данъчен кредит. Тези предпоставки не са доказани и във връзка с фактура № 12/03.11.2008 г., издадена от "Медафинис" ЕООД, която е с предмет "плащане по договор". Представен е договор от 1.09.2008 г., според който доставчикът "Медафинис" ЕООД в качеството си на посредник се е задължил да посредничи за реализацията на метални елементи на стойност 977 915 лв. Според клаузите на договора посредникът се задължава да организира и проведе преговори с клиент и да осигури сключването между възложителя и клиента на договори за продажба. В договора металните елементи не са описани и възложителят не е поставил допълнителни изисквания относно условията на договорите за продажба като цени, транспорт и др. Според клаузите на договора посредникът се е задължил да осъществи фактическа дейност, изразяваща се в съдействие за сключване на конкретна сделка между двама съконтрагенти /между неговия възложител като продавач и купувач, намерен от него/, т. е. в осъществяване на връзка между тях и извършване на подготвителни действия за сключване на договора чрез подпомагане на този основен процес. Според протокола от 31.10.2008 г. количествата метални елементи на стойност 977 915 лв., описани в него, са реализирани в резултат на успешно проведените от посредника преговори. От страна на жалбоподателя са представени 13 фактури, издадени от него на "Космо България Мобайл" ЕАД в периода 4.09.2008 г. – 16.10.2008 г. за доставки на контейнери, инсталация за климатик, 42 метрова мачта и 36 метрови кули. От страна на доставчика е потвърдено издаването на фактурата във връзка с договора и приемо-предавателния протокол, но не са представени доказателства за извършване от негова страна на посочените по-горе действия, свързани с проучване на пазара на предлаганите от възложителя стоки, които не са описани в договора, осъществяването на контакти и организирането на срещи и преговори с потенциални купувачи. Както са изложили и органите по приходите и съдът в мотивите на своите актове, не може да се приеме за доказано осъществяването на продажбите на стоките с посредничеството на "Медафинис" ЕООД, при положение, че последното не посочва конкретния купувач, който ги е закупил, в дадения писмен отговор. Този купувач не е посочен дори в протокола, с който страните по посредническия договор се домогват да докажат неговото изпълнение. При твърдения от страна на жалбоподателя за наличието на трайни търговски отношения между него и "Космо България Мобайл" ЕАД през 2008 г., съответно липсата на доказателствено искане от негова страна в съдебното производство за представяне на доказателства от страна на "Космо България Мобайл" ЕАД по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК /например оферта от "Медафинис" ЕООД/ с оглед тежестта на доказване, правилен е изводът на съда за това, че извършването на посредническа услуга от доставчика "Медафинис" ЕООД не е доказано, поради което правото на данъчен кредит по издадената от него фактура законосъобразно е отказано с РА. Установено е в хода на ревизията, че "Гая Инвестмънтс" ЕООД е издало на ревизираното дружество фактури през 2008 г. и 2009 г. за услуги по договори от 26.05.2008 г., от 30.06.2008 г. и 02.01.2009 г. Вярно е, че предметът на договорите е много общ – консултантски услуги и експертна подкрепа, включваща съдействие по редица въпроси, свързани с дейността на възложителя. От приложенията към трите договора обаче става ясно, че договореното възнаграждение се изплаща на изпълнителя, ако от негова страна в срок от 18 месеца бъде осигурено сключването на договори между Глобул и Епсилон за възлагане изпълнението на конкретни проекти на определена стойност. Във връзка с това в решението си решаващият орган приема, че по договорите изпълнителят се е задължил да предостави на възложителя посреднически услуги. Това разбиране напълно съответства на приетото от СЕС в решението от 15 септември 2016 г. по дело С-516/14, Barlis 06, според което данъчната администрация и съдът са длъжни да вземат предвид всички сведения, включени в представените от ревизираното дружество фактури и приложения към тях, за да проверят материалноправните предпоставки за правото му на приспадане /т. 45/. Представляващият "С. Р. И. България" ЕАД е представил в хода на ревизията списъци на проекти и тяхната стойност, които твърди, че са му осигурени от "Гая Инвестмънтс" ЕООД, но тези обстоятелства не са удостоверени с двустранно подписаните между страните протоколи. Както е констатирал административният съд, протоколите съдържат обща констатация за това, че изпълнителят е изпълнил договорените консултантски услуги. Представени са писма от "Гая Инвестмънтс" ЕООД до възложителя, изпратени по електронна поща, свързани с възлагането на описаните в обясненията проекти, но не и сключените между "Космо България Мобайл" ЕАД и "Епсилон Констракшън" ЕАД договори за възлагане изграждането на обектите. Доколкото според приложенията към договорите и обясненията от представляващия "С. Р. И. България" ЕАД, вкл. изложеното във възражението срещу ревизионния доклад и жалбата против РА, възнаграждението е заплатено на "Гая Инвестмънтс" ЕООД за сключени договори, то непредставянето на тези договори обосновава верен извод за липсата на доказателства, установяващи извършването на посредническите услуги и използването им за следващи облагаеми доставки /в случая към "Космо България Мобайл" ЕАД/. Допълнителни аргументи за този извод съдът е изложил във връзка с липсата на представена от доставчика кореспонденция между него и "Космо България Мобайл" ЕАД, както и датите на някои от представените писма до жалбоподателя във връзка с посочени в тях договори, които предхождат сключването на тези договори. Обсъденият от съда договор № PLA 12114 без дата, сключен между "Космо България Мобайл" ЕАД и "Епсилон Констракшън" ЕАД, според настоящата касационна инстанция е неотносим към процесните периоди от време, доколкото описаните в приложенията към него поръчки се отнасят до края на 2012 г. и в тях не фигурират посочените от жалбоподателя обекти, а различни такива. Изложените от първостепенният съд мотиви за липсата на яснота относно предмета на услугите по договора от 1.07.2010 г., свързани според даденото от "Гая Инвестмънтс" ЕООД обяснение с управление на паричните потоци на възложителя и липсата на доказателства за това какво конкретно е извършено от изпълнителя, съответно срещу каква получена престация е заплатено възнаграждението, са правилни и не следва да бъдат преповтаряни, съгласно чл. 221, ал. 2, изречение последно. По тези съображения касационният състав преценява като правилно и съответно на приложимите материалноправни норми решението на АССГ в частта му, в която е отхвърлена жалбата против РА относно отказано право на данъчен кредит в общ размер 185 826. 12 лв. по 15-те фактури, издадени от "Гая Инвестмънтс" ЕООД /"Гая Пропърти" ООД през 2008 г. /. "Кей Дивелопментс" ЕООД е издало на "Епсилон Констракшън" ЕАД през 2010 г. фактури с предмет услуги по договор от 01.01.2010 г. Според договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши конкретни услуги – да осъществява надзорни и контролни функции върху процеса на зареждане на цистерни с дизелово гориво за поддръжка на електрогенераторите в обслужваните от възложителя телекомуникационни обекти; контрол по отношение спазване на правилата за безопасност при пълненето на цистерните; отчитане на основните параметри на контролните и измервателни табла за управление на дизел-генераторите; обслужване на акумулаторните батерии на дизел-генераторите; тестване на климатичните системи; отстраняване на повреди по всички автоматични превключвателни устройства и електрически табла и др. Отчитането на извършената в изпълнението на договора работа става чрез двустранно подписани и представени в хода на ревизията доклади, в които са описани конкретно извършените дейности и констатациите, които са направени при измерванията в конкретни обекти, посочени с код и регион, в който се намират /Пловдив, Велико Търново, Стара Загора/. Договор със същия предмет е сключен между жалбоподателя и "Би Ди Би 3" ЕООД на 6.01.2010 г. и във връзка с този договор "Би Ди Би 3" ЕООД е издало на "Епсилон Констракшън" ЕАД през 2010 г. 6 фактури, по които с РА е отказано правото на данъчен кредит. Изпълнението на услугите е отчетено отново с доклади за извършеното на конкретни обекти – Въглен, Оброчище, Стефан Караджа, Доброплодно, Коньовец, Кошарица, Горица, Граничар. Изготвените доклади показват, че предметът на двата договора с двамата доставчици не е идентичен, противно на приетото от органите по приходите и от съда, доколкото едни и същи по вид услуги са извършвани на различни обекти. При така установените факти въз основа на представените доказателства необоснован е изводът на съда за липса на доставки на услуги. Според мотивите на решението на решаващия орган правото на данъчен кредит следва да бъде отказано, тъй като доставчиците не разполагат с необходимите кадри, за да извършат услугите, за разлика от жалбоподателя. Не е оспорено извършването на услугите, а това, че са извършени от дружествата, издатели на процесните фактури. Както е посочено в отменителното решение на Върховния административен съд, свързаността между жалбоподателя и "Кей Дивелопментс" ЕООД не обосновава извод за липсата на доставки на услуги. Що се отнася до твърдението на ответника по делото, че услугите са извършени от жалбоподателя с негов собствен кадрови ресурс, то тежестта на доказване на посоченото обстоятелство е върху него /виж т. 50 и т. 51 от решението на СЕС от 6 септември 2012 г. по дело C-324/11, Gabor Tуth/. След като ответникът твърди в писмените си бележки, че обектите на "Космо България Мобайл" ЕАД са със специален режим на допуск, т. е. на работниците на външни фирми се издават конкретни разрешителни, за да работят в тях, е следвало именно той да поиска от "Космо България Мобайл" ЕАД информация за това на посочените в докладите обекти на кои работници конкретно е било издадено такова разрешение през процесните периоди от време. Правото на данъчен кредит въпреки изложеното правилно е отказано с РА по фактурите, издадени от двамата доставчици през 2010 г., тъй като жалбоподателят не е представил каквито и да било доказателства във връзка с твърденията си, че той самият е отчел същите услуги на "Космо България Мобайл" ЕАД, тъй като те са извършени на негови обекти. Не са представени договори между "Космо България Мобайл" ЕАД и "Епсилон Констракшън" ЕАД, с които първото дружество да е възложила на второто извършването на описаните по-горе услуги на посочените в докладите обекти през 2010 г., нито протоколи и доклади за приемане на извършеното, подписани между тях, нито издадени от "Епсилон Констракшън" ЕАД на "Космо България Мобайл" ЕАД фактури. Посоченото обстоятелство е потвърдено и ССЕ, изготвена след проверка на счетоводните документи на жалбоподателя. Констатацията на вещото лице, че през 2010 г. са отчетени от "Епсилон Констракшън" ЕАД приходи по издадени на "Космо България Мобайл" ЕАД фактури не е достатъчно, за да обоснове категоричен извод за използването от жалбоподателя на същите услуги, получени от "Кей Дивелопментс" ЕООД и "Би Ди Би 3" ЕООД, за неговите доставки към "Космо България Мобайл" ЕАД. Изложеното налага извод за недоказаност на втората материалноправна предпоставка за признаване на правото на приспадане. По фактура № 7/03.01.2010 г., издадена от "Би Ди Би 3" ЕООД, също законосъобразно е отказано това право, тъй като не е ясен предметът на доставката. Според фактурата основанието й е договор от 18.10.2009 г., но договорът не е представен, не са представени и каквито и да било други документи, въз основа на които посоченото обстоятелство да бъде изяснено /виж цитираното по-горе решение на СЕС по делото Barlis 06/. Правилен е изводът на АССГ и по отношение на двете фактури, издадени от "Кей Дивелопментс" ЕООД през 2009 г. във връзка с договора за правни услуги от 22.04.2009 г. за това, че не са представени от страна на жалбоподателя доказателства за реалното им предоставяне от страна на доставчика. Правните услуги са конкретно описани в договора – писмени становища по конкретни правни проблеми, изготвяне на правни книжа, подготовка на общите събрания на акционерите и участие в тях, участие в преговори с търговски партньори, общински и държавни органи. Поради изложеното не може да се приеме, че договореното възнаграждение не е за предоставянето на конкретни услуги, а за задължението на изпълнителя да е на разположение на възложителя през определени времеви периоди от работните и неработните дни. Такова задължение по договора няма. Поради това в случая не може да се приеме, че се касае за договор за абонамент и решението на СЕС от 3 септември 2015 г. по дело С-463/14, Аспарухово Лейк Инвестмънт Къмпани не намира приложение. Правото на данъчен кредит законосъобразно е отказано с РА поради липсата на доказателства за реалното изпълнение на договорените услуги, а не поради липсата на доказателства за това кой конкретно от името на доставчика е предоставял правни услуги и за това, че притежава юридическа правоспособност. На основание чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗКПО не следва да бъдат признати за данъчни цели разходите по фактурите, за които не е доказано предоставянето на услуги от техните издатели. По отношение на стоките, а и услугите, за които е доказано извършването им, но не е доказана връзка с икономическата дейност, са налице основанията по чл. 26, т. 1 и т. 2 вр. чл. 10, ал. 1 ЗКПО. Основанието по чл. 26, т. 2 вр. чл. 10, ал. 4 ЗКПО е налице и по отношение на фактурите, към които са приложени фискални бонове, издадени от нерегистрирани на името на доставчиците фискални устройства. По така изложените мотиви решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, така както е поискано от процесуалния му представител в хода по същество. Според РА задължението за ДДС е в размер на 760 368. 68 лв., така както е приел е АССГ, като размерът на непризнатото право на данъчен кредит според решението на решаващия орган е 760 335. 36 лв. Съдът обаче не е съобразил при постановяване на диспозитива на своето решение, че РА е отменен от решаващия орган за задълженията за ДДС, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит в размер на 65 800 лв., в противоречие с изложените мотиви, съответно по-малък е и размерът на лихвата върху задълженията за ДДС, тъй като лихва върху 65 800 лв. за периода 15.01.2009 г. – 26.11.2014 г. в размер на 41 020. 38 лв. не се дължи. Налице е очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена по реда на чл. 175 АПК. Независимо от това разноските, които са присъдени с решението, отговарят като размер на материалния интерес по делото, тъй като са поискани от ответника в този размер. С първоинстанционното решение правилно са присъдени разноски в полза на ответника за съдебните производства пред първата инстанция и пред касационната инстанция в съответствие с чл. 226, ал. 3 АПК, така както е заявено искането от неговия процесуален представител. Правилно с оспореното определение съдът е приел, че не е налице основанието по чл. 161, ал. 3 ДОПК за изменение на решението в частта му за разноските и възлагане на същите на ответника. Събраните при повторното разглеждане на делото РА на "Гая Инвестмънтс" ЕООД и "Би Ди Би 3" ЕООД не са от значение за разрешаването на конкретния правен спор. Правилно в тази връзка съдът се е позовал на решението на СЕС от 31 януари 2013 г. по дело С-642/11, Строй транс, т. 38, в което е прието, че ДДС се дължи от начислилото го във фактура лице независимо от действителното наличие на облагаема сделка. Само от факта, че в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него ДДС, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка. По изложените съображения касационната инстанция преценява като неоснователна частната жалба на "Омега Сървисиз" ЕАД – в несъстоятелност против определение № 1687 от 28.02.2020 г. на АССГ, с което е оставено без уважение искането му за изменение на постановеното решение в частта му за разноските. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо и чл. 236 АПК, Върховният административен съд, първо отделение