Решение № 15043 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6140/2017 г.

Решение № 15043 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6140/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба подадена от В. Н., гражданин на Украйна, чрез процесуалния си представител адв. Иванова, против решение № 955/17.02.2017 г., постановено по адм. дело № 11860/2016 г. по описа на Административен съд - С. град. К. твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като е постановено и при неизяснена фактическа обстановка. Твърди се, че първоинстанционния съд не се е съобразил с разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, не е взето предвид, че в държавата му по произход животът и здравето му са в опасност, тъй като съдът не е отчел актуалната обстановка в Украйна. Нарушена е нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, представляваща транспониране на чл. 15, б "в " от Директива 2011/95/ ЕС, въпреки че в хода на процеса е станало ясно, че в Украйна съществува реален риск и гражданите на тази държава не могат да се ползват от ефективна защита в страната си по произход. От друга страна съгласно чл. 23, т. 1 от същата директива следва да се запази целостта на семейството. Касаторът твърди, че като чл. на семейството на Н. Л., негова съпруга, той има право да се ползва от нейните права, а по настоящем нейната преписка е върната от АССГ за произнасяне от ДАБ. Иска се отмяната на решението и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Ответникът - Председателя на Държавна агенция за бежанците изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че в случая молбата на касатора не е подадена на основание разпоредбата на чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. Върховния административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на В. Н., гражданин на Украйна, против решение № 7104/25.08.2016 г. на Председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и с чл. 9 от ЗУБ, е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил подробни, обосновани и законосъобразни изводи. Съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Посочил е, че изложените причини за напускане на страната на произход на чужденеца, не съставляват материалноправно основание за предоставяне на статут на бежанец. Прието е, че видно от изявленията на самия Носов при проведените интервюта, както и от другите доказателства по делото, същият не е бил преследван в родината си, поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Напротив установено е, че е напуснал Украйна легално и е заминал в Беларус, където е работил и е напуснал защото е получил покана за работа в България. Единствените му доводи са свързани с тежката ситуация в Украйна поради размириците. Съдът е приел за обосновано и становището на административния орган за липса на основания за предоставяне хуманитарен статут на жалбоподателите, доколкото не са налице хипотезите на чл. 9 от ЗУБ. От доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт, включително и в хипотезата на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. АССГ е установил, че в случая липсват индивидуално обусловени факти, които да формират убеждение, че поради етнически, религиозни или други причини безопасността на лицето, кандидатстващо за хуманитарна закрила, е застрашено във висока степен и съществува реален риск от преследване или от тежки посегателства върху живота и личността му. Обсъдена е актуалната обстановка в Украйна по приложените справки от дирекция "Международна дейност" на ДАБ от 26.04.2016 г и е прието, че въз основа на нея не може да се направи извод, че за търсещия закрила е налице реален риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Според приложените справки действително е налице повишаване на напрежението в страната, което е съпроводено с продължителни периоди на затишие, но общата обстановка в страна не дава основание да се приеме, че е налице страх от преследване по смисъла на Женевската конвенция от 1951 г. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд, състав на трето отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС С.-град. О. АССГ е заключил, че административният акт е издаден от компетентен административен орган, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и при спазване на разписаната административна процедура - разясняване правата на чужденеца, провеждане на няколко поредни интервюта с участие на преводач и др. на 05.04.2016 г. и на 7.04.2015 г. В мотивите на решението са разгледани подробно възраженията на жалбоподателя. Съдът е съобразил материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила, предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване, поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Основателно е прието от съда, че в Украйна понастоящем има райони, в които обстановката е значително по-спокойна от тази на Донецка област. В Украйна се наблюдават спорадични актове на насилие и вътрешни безпорядъци. Налице е възможност за вътрешно разселване, за установяване в райони на сигурна обстановка. В тази връзка решаващият съд се е съобразил с актуална справка на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ относно обстановката в Украйна, която справка не е оборена чрез други доклади или данни за положението там. Неоснователни в тази връзка са доводите на касатора за установена липса на безопасност. Срещу него не е имало конкретни посегателства и не е преживял насилие. Не е напуснал страната си принудително. Получил е покана за работа в България и след пристигане тук е подал молба за закрила. По делото липсват данни, че чужденецът не може да се завърне в страната си на произход и по някои от причините, посочени в чл. 9 от ЗУБ. Действията му не сочат на страх от реална доказана опасност за живота му. В конкретния случай с оглед бежанската история на касатора, данните за обстановката в конкретния регион, за него не съществува подобна заплаха или опасност, които да обуславят извода за наличие на изискуемите по чл. 9 от ЗУБ предпоставки, респ. приетите с чл. 15, ал. 1, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО. Затова следва да се приеме, че в конкретния случай не са налице и материално-правните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ - вероятност за нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка за обстановката в Украйна с дата 10.01.2017 г. и е мотивирал решението си именно с установеното в нея актуално положение в държавата на произход на чужденеца. В допълнение на изложеното от административния съд следва да се посочи, че в Украйна към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт (така както се твърди в касационната жалба ) по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква (д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Както се посочи по-горе в мотивите - тези предпоставки в конкретния случай не са налице. Неоснователни са и доводите на касатора Носов, че производството следва да се съобрази с това на съпругата му Н. Л. (която има отделно производство )тъй като нейното производство е преюдициално по отношение на неговото. Това е свързано с факта, че по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" и "г " от ДР на ЗУБ, като чл. на семейството той би имал право да се възползва от нейните права при евентуално уважаване на искането и. Позоваването и цитирането на определението по дело № 9511/2010 г. на Върховния административен съд е неотносимо за конкретния случай. Няма спор по делото, че жалбоподателят Носов е съпруг на Н. Л. и че те заедно с детето си са семейство и пребивават заедно в България. Следвало е Държавната агенция да се произнесе и да разгледа бежанската история на цялото семейство, а не да ги разделя още повече, че от доказателствата по делото се установява, че основната причина за която са напуснали Украйна като семейство е евентуалната мобилизация в армията на съпруга Носов. От приложеното дело № 11858/2016 г. по описа на АССГ с жалбоподател Н. Л. лично и като законен представител на Т. Н. се установява безпорно, че в своята бежанска история, тя се позовава на факта, че е възможна мобилизация на съпруга и Носов, а като останали причини е посочила -стагнацията настъпила в страната поради размириците, неприемането им на работа, но лични притеснения и заплахи няма, цялото и семейство продължава да работи и живее в Украйна. С решение № 1348 от 02.03.2017 г. постановено по адм. д. № 11858/2016 г. постановения отказ за бежански статут и хуманитарен такъв за Н. Л. и малолетното и дете Тимур е отменен поради допуснато нарушение на чл. 15 ал 7 от Закона за закрила на детето и преписката е върната на ДАБ за ново произнасяне. Не е допуснато и твърдяното нарушение на чл. 32 от АПК, и на чл. 54 от АПК. Не са налице свързани производства по смисъла на закона. Касаторът, отделно от съпругата си е подал самостоятелна молба за хуманитарен и бежански статут, която е разгледана и оценена съобразно посочените от него обстоятелства. По правило исканията за получаване на статут се основават на данни, свързани с личното положение на кандидата, и решенията по тях се вземат индивидуално. В случаите, в които само по отношение на един от членовете на семейството съществуват опасения от преследване или реална опасност от тежки посегателства срещу живота или личността му, другите членове на семейството, за които не съществува такъв риск, могат да получат закрила на основание на придобития от това лице статут. (чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от Закона за убежището и бежанците). В случая обаче молбата на касатора за получаване на хуманитарен и бежански статут не се основава на чл. 9, ал. 6 от закона. Поради това няма необходимост от спиране на производството по негова молба по причина, че има друго производство, от което зависи произнасянето на административния орган (чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК). Същевременно следва да се отбележи, че основанието по чл. 9, ал. 6 от Закона за убежището и бежанците е материалноправно и не може да се интепретира като процесуално. От друга страна не е нарушено правото на семеен живот на касатора, поради несъединени административни производства с това на съпругата му. В конкретния случай касаторът и съпругата му са поискали закрила на собствено основание заради неспокойната обстановка в Украйна, съобразно предпоставките в специалния закон, както и факта посочен от съпругата Ляхович за евентуално мобилизиране на съпруга и в армията. Оценката за предоставяне на статут в този случай е индивидуална, като решението за съпругата и детето не е преюдициално за това производство, а обратно производството по отношение касатора се явява преюдициално за съпругата и детето с оглед твърдението и, че основната причина за да напуснат страната е наличието на евентуална опасност от мобилизация за Носов., Това ги е накарало да напуснат легално Украйна, да си намерят работа в България и да пристигнат по тази причина в страната. С оглед на установеното по делото решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение