Решение № 3223 от 18.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5500/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на А. Батаклиев от гр. Пловдив срещу решение 377 от 24.02.2023 г., постановено по административно дело 1402/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е: 1) отхвърлена жалбата на Батаклиев против решение 2153-15-135 от 26.04.2021 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му против разпореждане [номер]/протокол N01069/22.02.2021 г., издадено от ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив; 2) осъден жалбоподателят да заплати на ТП на НОИ Пловдив разноски за юрисконсултско възнаграждение. По съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, като се отмени и потвърденото с него решение на директора на ТП на НОИ Пловдив, за чиято незаконосъобразност навежда доводи. Претендира и присъждане на сторените деловодни разноски. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ Пловдив, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Велева-Минкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение, като моли жалбата да се отхвърли. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесното разпореждане от 22.02.2021 г. по заявление от 06.11.2020 г. на А. Батаклиев от датата на заявлението е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО. Разпореждането е атакувано от Батаклиев по реда на чл. 117 от КСО пред горестоящия орган с оплакване, че определеният му размер на пенсията е занижен, понеже не е взет под внимание размерът на осигурителния му доход за периода от 01.01.2000 г. до 05.11.2020 г. При осъществения административен контрол директорът на ТП на НОИ Пловдив с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 26.04.2021 г. не е уважил сезиралата го жалба, като е аргументирал теза, че пенсията на Батаклиев е изчислена правилно, в т.ч. и осигурителният му доход за сочения период. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд Пловдив е извел решаващ извод, че оспореният пред него акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган при спазване на предвидената в закона форма, без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. По основният спорен между страните въпрос съдът е приел, че правилно е изчислен размера на осигурителния доход на Батаклиев и законосъобразно не е зачетен за осигурителен стаж периода, за който не са платени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващото се лице (когато жалбоподателят е бил такова), в подкрепа на което е изложил подробни мотиви. Посочил е, че осигурителният доход на жалбоподателя като самоосигуряващо се лице е определен при спазване на чл. 6, ал. 2 и ал. 8, чл. 9, ал. 1, т. 4 и чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Акцентирал е върху поясненията на вещото лице в съдебно заседание по отношение на изготвеното от съдебния експерт заключение по възложената му съдебно-счетоводна експертиза. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Първоинстанционният съд (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на административния орган и на предхождащия го такъв) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебна експертиза, правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Решаващият съдебен състав е обсъдил изложеното от вещото лице заедно с другите доказателства по делото при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК, и го е подложил на преценка по вътрешно убеждение съобразно изискването на чл. 12 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи от жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Съображенията, изложени от съда, се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. От обсъденото явства, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. В случая пенсионният орган правилно е приложил относимите към казуса норми на КСО и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Като е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ Пловдив също е издал законосъобразен акт. Отхвърляйки жалбата срещу последния, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността на главните искания на касатора няма основание да бъде уважена и акцесорната му претенция за присъждане на деловодни разноски, а основателно се явява своевременно заявеното искане от ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция (за предходната му е присъдено такова от първоинстанционния съд), съгласно чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК, определено съобразно критериите по чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ в минималния размер от 100 лева по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,