Определение по допустимост от 17.09.2019 г. на КС по к. д. № 13/2019 г.

Постъпило е искане от президента на Република България за установяване на противоконституционност на: 1) чл. 21, чл. 23, ал. 1, т. 4, чл. 24, ал. 1, т. 2 в частта „които имат просрочени публични задължения и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим“, чл. 29, ал. 2, т. 1 и 2 в частта „и т. 4“, както и на чл. 34, ал. 4 в частта „юридическите лица и едноличните търговци“ от Закона за политическите партии поради несъответствие с чл. 1, ал. 2 и 3, чл. 4, ал. 2 и чл. 11, ал. 1, 2 и 3 от Конституцията на Република България; 2) чл. 162, ал. 1, т. 3, ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 3 относно думите „юридически лица и еднолични търговци“, чл. 168, ал. 1, т. 2 в частта „които имат просрочени публични задължения и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим“ и чл. 169, ал. 1 относно изразите „или юридическо“ и „или едноличен търговец“ от Изборния кодекс поради несъответствие чл. 1, ал. 2 и 3 и чл. 11 ал. 1, 2 и 3 от Конституцията на Република България. Мотивите за твърдяното несъответствие са изложени в искането. Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2, предл. 1 от Конституцията на Република България във фазата по допустимостта на искането. Искането е направено след обнародването на оспорените разпоредби. То е подадено от оправомощен от чл. 150, ал. 1, изр. 1, предл. 2 от Конституцията на Република България субект за сезиране на Конституционния съд. Произнасянето по искането е в компетентността на съда. По него не е постановявано решение, нито определение за недопустимостта му. То има изискуемите се от чл. 17, ал. 1 и 2 от Закона за Конституционен съд и чл. 18, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд форма и реквизити и следва да се допусне до разглеждане по същество. Като заинтересувани институции следва да се конституират Народното събрание, Министерският съвет, министърът на финансите, министърът на правосъдието, Сметната палата, Върховният касационен съд, Върховният административен съд, главният прокурор и Висшият адвокатски съвет. За писмени становища следва да се поканят Асоциация „Прозрачност без граници“, Центъра за изследване на демокрацията, РискМонитор, Български дарителски форум и Институт за пазарна икономика. За правни мнения следва да се поканят проф. д. н. Димитър Радев, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева и проф. д-р Тенчо Колев. Воден от това и на основание чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд Конституционният съд