Решение № 7913 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 304/2016 г.

Решение № 7913 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 304/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на З. И. Д., представляван от адв. К., против решение № 1699/14.09.2015 г. по адм. д. № 2805/2014 г. по описа на Административен съд П. с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците - кмет на община М., И. Й. Д. и Ж. Й. Д. не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост, алтернативно, за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, по допустимостта на касационната жалба, констатира: Обжалваното решение е постановено по оспорване срещу заповед № РД 09-939/03.09.2014 г., с която кметът на община М. е разпоредил премахване на незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ строежи - "масивна сграда с навес", "масивна сграда", двете, категория пета и "масивна ограда", категория шеста, извършени от И. А. Д. /заместен в хода на първоинстанционното производство от законните му наследници З. И. Д., И. Й. Д. и Ж. Й. Д./ в поземлен имот /ПИ/ 73122.16.7 по кадастралната карта на с. Т., общ. М., обл. П. без одобрени проекти и разрешение за строеж. Съгласно чл. 215, ал. 7 ЗУТ в действащата към датата постановяване на решението редакция, ДВ, бр. 87/2010 г. решенията, на първоинстанционния съд, постановени по жалби или протести срещу индивидуални административни актове по този закон са окончателни с изключение на решенията, постановени по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за одобряване на подробни устройствени планове, на комплексни проекти за инвестиционна инициатива и на заповеди за премахване на незаконни строежи от първа до пета категория включително. "Масивната ограда" представлява строеж от шеста категория - чл. 137, ал. 1, т. 6 вр. с чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ, предвид което решението в частта, с която оспорването в частта на заповедта, разпореждаща премахването й като незаконна, е отхвърлено окончателно. Действащата понастоящем редакция на чл. 215, ал. 7 ЗУТ, ДВ, бр. 101/2015 г., е неприложима, тъй като в закона липсва изрична норма, която да й придава обратно действие. В тази част касационната жалба се явява подадена в хипотезата на чл. 215, т. 4 АПК и следва да се остави без разглеждане, а касационното производство в тази му част - прекратено. В останалата й част като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационната жалба е процесуално допустима, но неоснователна по същество, по следните съображения. За да постанови обжалваното отхвърлително оспорването срещу заповед № РД-09-930/03.09.2014 г. на кмета на община М., обл. П. решение, Административен съд П. е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението е постановено в отсъствие на релевираните с касационната жалба доводи за неправилност на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд е възприел решаващия си правен извод за неоснователност на оспорването, респ. законосъобразност на оспорения административен акт, след обсъждане доказателствата по административната преписка в съвкупност с доводите на страните. Обосновано е приел, че двете сгради масивни сгради, едната от които с навес, представляващи строежи съгласно определението по § 5, т. 38 ПРЗУТ са построени от адресата на заповедта в поземлен имот с трайно предназначение земеделска земя /нива/ в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ - без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Относно извършителя на строежите и периода на изграждането им по преписката е налице информация в жалбата на съсобственик на имота, по повод която административният орган е разпоредил проверка. Това лице в качеството си на свидетел в първоинстанционното производство е депозирало неоспорени от защитата на касатора показания относно същите обстоятелства. Ето защо доводът в касационната жалба за незаконосъобразност на заповедта поради неяснота относно извършителя на строежа и годината на извършването му и от тук - неправилност на обжалваното решение, е неоснователен, още повече, че както е посочено в мотивите на решението, не е имало пречка оспорващият да ангажира доказателства за установяване евентуална търпимост на строежите в условията, както на § 16 ПРЗУТ, така и на § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ. Неоснователно касаторът поддържа и че разпоредените за премахване строежи не са конкретизирани в достатъчна степен. Противно на това твърдение, сградите са описани с размери и материалите, вложени в изграждането им, а окомерната скица към констативния акт показва местоположението им в поземления имот. Предвид изложеното касационната жалба в допустимата й част се явява неоснователна. Следва в тази част решението да бъде оставено в сила. Така мотивиран, на основание чл. 215, т. 4 и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,