Решение № 4489 от 11.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8913/2016 г.

Решение № 4489 от 11.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8913/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. С., изпълнителния директор на "Фонд за социална закрила", чрез процесуален представител, адвокат Бенов от САК срещу решение № 218 от 08.06.2016 г. на Административен съд П. по адм. дело № 164 от 2016 г. С него се отменя писмо изх. № 94-3946 от 26.01.2016 г. на изпълнителния директор на фонда с което на Т. А. Ш. от гр. З. му е отказана социална помощ като незаконосъобразно и върната преписката на органа за ново произнасяне по заявление вх. № 94-3946 от 28.12.2015 г. Ответникът, Т. А. Ш. взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Т. А. Ш. срещу цитираното писмо с което му е отказана социална помощ. Възраженията са за незаконосъобразност на отказа, поради липса на мотиви за издаването му, формален отговор на искането и позоваване на предпоставки, които не са предвидени в закона - вече изтекла финансова година. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна. От доказателствата по приложената преписка е установено, че производството пред органа е започнало по заявление на Ш. с вх. № 94-3946 от 28.12.2015 г. до УС на ФСЗ С. Искането е обосновано с претърпяна злополука, за лечението на която са изчерпани възможностите по клинична пътека и са направени разходи извън разходите по НЗОК, които са всъщност претенцията от 3547 лева. Изпълнителният директор е изискал социален доклад и други документи, какъвто социален доклад е изпратен на ФСЗ с мнение за отпускане на помощта. На заседание на колективния орган на фонда на 25.01.2016 г. е отказано изплащане на социална помощ, което е съобщено с обжалваното писмо. Съдът с оглед установеното от фактическа страна е приел, че е налице административен акт издаден при нарушение на административно производствените правила. Решението за разпореждане с публични средства е властническо волеизявление което следва да бъде издадено в предвидената форма и съдържание, като съдържа мотиви, даващи възможност преценката за законосъобразност на акта. В случая такова съдържание в изискуемата от закона форма не е налице, поради което съдът е отменил оспореното писмо/административен акт/ и върнал преписката на органа за произнасяне съгласно указанията в мотивите. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 25 от Закона за социалното подпомагане/ЗСП/ за финансиране на дейности и мероприятия, свързани с провежданите политики в областта на социалното подпомагане, се създава фонд "Социална закрила към министъра на труда и социалната политика, който е юридическо лице със седалище в С. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗСП средствата по фонд "Социална закрила" се разходват за социални помощи. Решението за разходване на тези средства във всеки отделен случай по заявление на физическо лице е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Формата и съдържанието на този административен акт е законово уредена в чл. 59 АПК - обща разпоредба за всички индивидуални административни актове. При съпоставяне съдържанието на оспореното писмо с изискуемото от закона, се констатира само наличието на волеизявление със съдържание отказ, което не е достатъчно за законосъобразността на акта. Няма фактически и правни основания за издаване на акта, няма разпоредителна част, пред кого и в какъв срок може да се обжалва, или липсата на мотиви за издаване на акта като съществен елемент от съдържанието не позволява преценката от съда за законосъобразността му. Последиците от издаване на такъв акт са еднозначни и свързани с отмяна на акта и връщане на преписката на органа за издаване на нов акт, съобразен със законовите изисквания. Наслагването на мотиви впоследствие от горестоящ орган и в защитата пред съда не може да се приеме за мотиви на административния акт. Те следва да са наличи към момента на издаването му, както правилно е приел и съдът в решението. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховен административен съд, шесто отделение