Решение № 3798 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7999/2012 г.

Решение № 3798 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7999/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Председателят на Държавната агенция за бежанците е подал касационна жалба срещу решение № 2560 от 11.05.2012 г. по адм. дело № 2891/2012 г. по описа на Административен съд - София град в частта, в която е отменено издаденото от този орган решение № 165/02.03.2012 г. в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут на Абдула Ахмед Мохамед, гражданин на Сомалия, и преписката е била върната на органа за издаване на ново решение. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Ответникът Абдула Ахмед Мохамед е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и необосновано и следва да се отмени. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е основателна. Административният съд е установил, че Абдула Ахмед Мохамед, гражданин на Сомалия поискал закрила в Република България с молба вх. № 1348/24.10.2011 г. до председателя на Държавната агенция за бежанците. С решение № 165/02.03.2012 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Абдула Ахмед Мохамед по съображения, че не са налице основанията по чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците. В мотивите на решението е изтъкнато, че молителят не се позовавал на конкретни факти и реално нямало сведения, че е заплашен от тежко посегателство, или че е застрашен само поради присъствието му на територията на Сомалия. От правна страна, административният съд приел, че решението на председателя на Държавната агенция за бежанците е законосъобразно в частта, в която бил направен отказ за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец, поради което отхвърлил жалбата. В частта, в която на Абдула Ахмед Мохамед бил отказан хуманитарен статут, съдът отменил решението, като се позовал на положението в Сомалия, и по конкретно на положението в град Могадишу, откъдето е и търсещият закрила. Съобразени били Насоките на Върховния комисар за бежанците на Организацията на обединените нации, както и сведенията в справка вх. № 5085/17.10.2011 г., в която се посочва, че през 2010 г. са били убити и ранени стотици цивилни в резултат на конфликта в Южна и Централна Сомалия, и особено в Могадишу. В решението е посочено, че в продължение на много месеци обстановката в някои части на Сомалия достигала нивото на въоръжен конфликт. От непрекъснатите боеве страдало цивилното население и за гражданите на Сомалия нямало гаранции, че техният живот и здраве няма да бъдат застрашени, дори и ако не са въвлечени пряко в конфликта. Административният съд основал решението си на разбирането, изложено в решението от 17 февруари 2009 г. по дело С - 465/07 на Съда на Европейския съюз, в което се тълкува разпоредбата на чл. 15, буква " в " от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставяната закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Според административният съд, в решението на Съда на Европейския съюз е била анализирана сходна на разглежданата по това дело фактическа обстановка. Съдът на Европейския съюз постановил, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя не е подчинено на условието същият да представи доказателства за наличието им, свързано с лични елементи. Съществуването на такива заплахи можело по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие достига такова високо ниво, че има сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самият факт на присъствието си на тяхна територия, се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Касационната инстанция намира, че решението в обжалваната част противоречи на материалния закон. Основателно е оплакването в касационната жалба, че първоинстанционният съд не е приложил точно правните норми. Съгласно чл. 9 от Закона за убежището и бежанците хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. При съпоставка с разпоредбата на чл. 15 от Директива 2004/93/ЕО се установява, че тя е възпроизведена в разпоредбата на чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. При подвеждане на фактите в бежанската история на чужденеца под приложимата правна норма, не може да се направи извод, че в родината си той е бил заплашен от смъртно наказание, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Липсват и сведения, че по отношение на личността и живота му е имало тежки и лични заплахи поради ситуацията на вътрешен въоръжен конфликт в страната. В искането си Абдула Ахмед Мохамед не е направил подобни твърдения. Позовал се е на факта, че е веднъж е бил отвлечен от групировката "Ал Шабаб". Впоследствие бил освободен, но организацията пак го е издирвала, за да бъде убит. В историята на бежанеца прави впечатление, че въпреки опасността, Абдула Ахмед Мохамед не се е криел, а е живял в дома си. Същевременно, от групировката " Ал Шабаб " не били предприели конкретни действия с цел да бъде открит. При отсъствието на условията за получаване на хуманитарен статут съобразно чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за убежището и бежанците, което се споделя от касационната инстанция, административният съд е направил неточна преценка, че субсидиарният статут може да бъде обоснован с наличието на безогледно насилие във висока степен, което само по себе си поражда сериозна опасност за живота и личността на чужденеца. Конкретният случай не се характеризира с признаци, съставляващи основание за прилагане на изключението, което свежда съществуването на сериозна заплахи за живота и личността на търсещия хуманитарна закрила до присъствието му в района, на територията на който протича въоръжен конфликт. В представената пред касационната инстанция актуална справка № 01-5083/3.10.2012 г., изготвена от дирекция " Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд " на Държавната агенция за бежанците е отразено, че в Сомалия се увеличава броят на нападенията на ислямистки екстремисти срещу длъжностни лица в района на Пунтленд. Съобщава се за малки въоръжени конфликти в резултат на спорове между групировки, както и за стълкновения между войски на преходното федерално правителство, съюзническите войски и силите на Африканската съюзническа мисия, от една страна, и антиправителствените сили, терористичните групировки и екстремиски елементи, от друга страна, които са засегнали хиляди цивилни граждани в Могадишу. През 2010 г. силите на преходното федерално правителство и силите на Африканската съюзническа мисия увеличават контролираната територия в Могадишу до 60 %, а през август 2011 г. преходното федерално правителство на Сомалия успява да изтласка опозиционната групировка " Ал Шабаб " от Могадишу и изцяло овладява столицата. Извън столицата правителствените войски контролират основните пътища, които свързват пристанището и автогарата. Групировката "Ал Шабиб " е установила контрол над по-голямата част от южна Сомалия. При тези сведения за актуалната ситуация в страната следва да се приеме, че на територията на района, в който е живял молителят, не е налице вътрешен въоръжен конфликт, който се характеризира с безогледно насилие, така че връщането на лицето в страната да стане причина за излагането на живота и личността му на реална опасност от тежки посегателства. Изтъкнатите от чужденеца факти за наличието на глад и болести, които сочат на влошено хуманитарно положение, са извън обстоятелствата, визирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, поради което не могат да бъдат взети предвид. Законът не урежда предоставянето на хуманитарен статут при тежка хуманитарна обстановка, а само поради реални заплахи за живота и здравето на лицето вследствие на възникнал въоръжен конфликт. Поради това касационната инстанция приема, че решението в частта, в която е отменен отказа на председателя на Държавната агенция за бежанците за предоставяне на хуманитарен статут, е неправилно и следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли подадената жалба. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд