Решение № 9130 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12733/2017 г.

Решение № 9130 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12733/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от К. С. Р., гр. С., чрез адв. Е. П., против решение № 89/6.01.2017 г., постановено по адм. д. № 11052/2016 г. по описа на Административен съд С. - град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на К. С. Р. срещу Заповед № РЛН16-РД48-38/14.10.2016 г. на кмета на Столична община, район Л., с която на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС ), е наредено да се изземе от касационния жалбоподател общинска къща, находяща се в гр. С., ж. к. "Л.", ул. "О.", №..., състояща се от стая, общо ползване на кухня и сервизни помещения. Твърди се неправилност на съдебното решение поради постановяването му при нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу атакуваната заповед на кмета на Столична община, район Л.. Претендират се разноските по делото. Ответната страна - кметът на Столична община, район Л., чрез юрк. К. К., оспорва основателността на касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на К. С. Р. срещу Заповед № РЛН-16-РД48-38/14.10.2016 г. на кмета на Столична община, район Л., с която на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС ), е наредено да се изземе от касационния жалбоподател общинска къща, находяща се в гр. С., ж. к. "Л.", ул. "О.", №..., състояща се от стая, общо ползване на кухня и сервизни помещения. За да постанови посочения резултат, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл. 65, ал. 2 от ЗДС и чл. 34, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО), а именно кметът на СО, район Л., където се намира имотът, при спазване на изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК. Приел е, че в хода на административното производство по издаване на обжалваната заповед, органът не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да обосновават отмяна на решението. Преценил е, че е спазена и предвидената в чл. 34, ал. 2 от НРУУРОЖТСО процедура - в Доклад рег. № РЛН-16-ВК66-760/21.09.2016 г. са посочени изискваните от наредбата данни за собствеността, физическото или юридическото лице, което владее или държи жилището, основанието за това и заповедта за прекратяване на наемното правоотношение. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е формирал извод, че в конкретния случай са налице и трите, кумулативно предвидени по силата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС предпоставки за издаване на акта. Видно от представения Ак т за общинска собственост (АОС) № 641 от 28.12.1996 г., процесното жилище е общинска собственост, което към датата на издаване на заповедта, се е обитавало и държало от жалбоподателя. От доказателствата по делото съдът е установил, че към датата на издаване на процесната заповед, жалбоподателят е държал общинското жилище, без правно основание. Съдът е приел, че Заповед № РЛН16-РД09-560/27.07.2016 г. на кмета на СО, район Л., с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от ЗОС и чл. 33, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от НРУУРОЖТСО е отменена заповед за настаняване № ЖН-04-102/18.09.2012 г. на кмета на СО, район Л. и е прекратен сключения въз основа на нея договор за наем от 2.11.2012 г. на К. С. Р. за общинския имот, е влязла в законна сила . Въпреки дадените от съда изрични указания, че жалбоподателят носи доказателствената тежест да установи, че държи общинския имот, предмет на процесната заповед, на валидно правно основание, Русев не е ангажирал доказателства в тази посока. Не е представил и доказателства, че Заповед № РЛН16-РД09-560/27.07.2016 г. на кмета на СО, район Л., е отменена. Съдът е извел извод, че при липсата на такива доказателства, правното основание за държането на имота от жалбоподателя е отпаднало и към датата на издаване на процесната заповед и жилището се е държало от него без основание. Въпреки, че жалбоподателят не навежда доводи за нарушаване на правата му по чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) съдът е счел, че с процесната заповед не са нарушени както принципа на съразмерност (чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК), така и чл. 8 от ЕКЗПЧОС, тъй като в процесния случай става въпрос за общинско жилище, което неправомерно се обитава от Русев. Съдът е приел, че процесната заповед засяга правата и интересите на Русев дотолкова, доколкото засягането е необходимо за целта, за която се издава административния акт - освобождаването от жалбоподателя на заеманото от него общинско жилище . Съдът е приел, че чл. 8 от ЕКЗПЧОС не може да се възприема като гаранция за това, че всеки настанен в общинско жилище може да ползва същото, без да са налице законовите изисквания за това, тъй като правата, защитени от посочената разпоредба, не са абсолютни и могат да бъдат ограничавани в определени случай при наличие на предпоставките, визирани в ал. 2 на посочения член. Съдът е счел, че в конкретния случай тези предпоставки са налице, тъй като мярката е предвидена в закона, преследва законна цел и е пропорционална. Съдът е приел, че по делото не са представени доказателства, от които да се направи обоснован извод, че Русев е в невъзможност да си наеме друго жилище или че са налице други обстоятелства, от които да се направи извод, че несъизмеримо тежко ще бъдат накърнени неговите права спрямо правата на собственика на недвижимия имот. Съдът е счел, че без наличието на съответните доказателства - не може да се приеме, че са налице обстоятелства, който да дават преимущество на Русев спрямо други лица, който нямат жилище и чакат да бъдат настанени в общинско такова или пък общината като собственик да се поставя в по - неблагоприятно положение спрямо наемодатели частни лица, който имат правото да прекратят наемен договор. В заключение съдът приел, че по отношение на К. С. Р. не е налице създадено по силата на закона или на страните правоотношение, което да представлява основание, оспорващият да владее или държи имота към момента на издаване на заповедта за изземване. Именно това са фактическите обстоятелства за издаване на заповед по чл. 65, ал. 1 ЗОС, поради което жалбата на К. С. Р. против Заповед № РЛН-16-РД48-38/14.10.2016 г. на кмета на Столична община, район Л., е преценена като неоснователна. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението като неправилно. Неправилен е изводът на административния съд, че при издаването на оспорената заповед е спазен балансът между обществения и частния интерес. О. мотивите към заповедта, с която е наредено прекратяването на наемния договор става ясно, че това е мярка срещу нарушаване на добрите нрави от страна на жалбоподателя, изразяващо се в отглеждането на кон в общинския имот, което е квалифицирано като нарушение на чл. 12 от Наредбата за придобиване, притежаване и отглеждане на домашни животни на територията на Столична община. Член 12 от посочената наредба съдържа забрана за паша на селскостопански животни на територията на паркове, градини, училища, културни и здравни заведения, крайблокови пространства, сметоразтоварища и на места, допълнително забранени за паша с разпореждане на местните административни органи. Видно е от чл. 14 и сл. от посочената Наредба, че при нарушаване на забраните в нея, на нарушителите се налагат парични глоби. В преписката не се съдържат данни, контролните органи по въпросната наредба да са предприели действия по налагане на глоба на жалбоподателя във връзка с констатациите им, че той е нарушил чл. 12 от Наредбата, както и такива, че и след налагането й, той е продължил да нарушава въпросната забрана. Липсата на доказателства за тези обстоятелства, прави предприетата спрямо жалбоподателя мярка - изваждането му от общинското жилище, с което се засяга правото му на личен и семеен живот, непропорционална на преследваната цел - да се осигури общественото спокойствие като не се допусне на общодостъпни за гражданите места, пашуване на селскостопански животни. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно, тъй като е необосновано и постановено при неправилно прилагане на материалния закон - чл. 6, ал. 1 АПК. Решението следва да се отмени, а вместо това се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени оспорената заповед, като предвиждаща мярка, която засяга непропорционално основни права на жалбоподателя, гарантирани, както от Конституцията на Р. Б., така и от Европейската конвенция за правата и основните свободи на гражданите. С оглед изхода на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски по делото за всички инстанции. Направените разноски от жалбоподателя са общо в размер на 15 лева, до който следва и да му се присъдят. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав