Решение № 5646 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7707/2018 г.

Решение № 5646 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7707/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Г. П. обжалва Решение № 173/20.03.2018 г. по адм. дело № 1112/2017 г. на Административен съд – Х., с което е отхвърлена жалбата ? срещу Заповед № 17-0254-000361/04.10.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от началник РУП към ОДМВР – Х., РУ Д.. Ответникът - началникът на РУП - Д. при ОДМВР - Х., не взема участие в процеса. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на атакуваното решение. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Предмет на заповедта е прилагането на ПАМ – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца, на основание чл. 171, т. 2 а ЗДвП в хипотезата на управление на товарен автомобил от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. ППС с рег. [рег. номер на МПС] е управлявано от Д. Д. - водач с отнето СУМПС, като тези факти не са спорни. Основният касационен довод за непринадлежността на касатора към субектите, на които следва да бъде наложена ПАМ, е неоснователен. Субект на административната мярка по чл. 171, т. 2 а ЗДвП (в релевантната редакция – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) може да бъде единствено собственикът на превозното средство, независимо дали той съвпада с управлявалото го лице. От представената пред административния съд справка от системата "АИС - Регистрация на МПС и техните собственици" /л. 35 е видно, че като собственици на товарния автомобил фигурират ЕТ "Маркет Мейкър - Г. П." и касаторът Г. П.. Предпоставката за определяне на надлежния субект на ПАМ според чл. 171, т. 2а ЗДвП е принадлежността на правото на собственост. Законодателят не е предвидил възможност при съсобственост на МПС само единият титуляр на правото да бъде лишаван от управлението на превозното средство, нито пък ПАМ е приложима единствено при еднолична собственост върху МПС. В случая дори не е налице и съсобственост, доколкото ЕТ, противно на твърдението в жалбата, не е юридическо лице, а физическо лице с регистрирано търговско качество (вж. чл. 56 ТЗ). Т. е. налице е тъждество между възможния субект и адресата на заповедта, което изключва поддържаното от касатора нарушение, относимо към материалната законосъобразност на акта. Разпоредителната част на заповедта ясно и недвусмислено изразява волята на органа да наложи ПАМ с конкретно съдържание – чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК. Допуснатите неточности в акта са от технически характер и по никакъв начин не се отразяват на законосъобразността му, респ. не ограничават правото на защита на адресата на мярката. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение