Решение № 10293 от 4.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6531/2015 г.

Решение № 10293 от 4.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6531/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. при ЦУ на НАП против решение № 776 от 1.04.2015 г. на Административен съд - В. - град /АСВ/, постановено по адм. д. № 1468/2014 г., с което е отменен Ревизионен акт № 181304380 от 6.01.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. В., офис Ш., потвърден с Решение № 118 от 8.04.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. В. при ЦУ на НАП, с който за Р. Х. Т., действащ като едноличен търговец с фирма "Р. Х. - ТЗ", ЕИК ********* са определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 12.2010 г., м. 01.-м. 12.2011 г. и м. 01.-03.2012 г. в размер на 19 118.94 лв. главница и лихви от 4475.92 лв., и задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2010, 2011 и 2012 г. в размер общо на 5221.15 лв. главница и лихви 336.49 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3. Претендира се отмяна на решението на АСВ и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Р. Х. - ТЗ" против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Р. Х. - ТЗ", оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Г. и заявява претенция за присъждане на разноски за касационната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на спора пред Административен съд - В. е бил Ревизионен акт № 181304380 от 6.01.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. В., офис Ш., потвърден с Решение № 118 от 8.04.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. В. при ЦУ на НАП, с който за Р. Х. Т действащ като едноличен търговец с фирма "Р. Х. - ТЗ", ЕИК ********* са определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 12.2010 г., м. 01.-м. 12.2011 г. и м. 01.-03.2012 г. в размер на 19 118.94 лв. главница и лихви от 4475.92 лв., и задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2010, 2011 и 2012 г. в размер общо на 5221.15 лв. главница и лихви 336.49 лв. За да отмени изцяло издадения ревизионен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Съдът е намерил, че задълженията за ДДС и за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за дейността като едноличен търговец са определени неправилно. Приел е за недоказано основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за определянето на задълженията на едноличния търговец по особения ред, т.е. данни за укрити приходи от търговската дейност. Намерил е за основателни възраженията на лицето за недоказаност на фактурираните доставки, предвид предмета им - родово определени вещи, собствеността върху които съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, се прехвърля с индивидуализирането на стоките, чрез определянето им по съгласие между страните или чрез предаването им. Посочил е, че не са представени доказателства за определянето на стоките по съгласие между доставчиците и РЛ, нито такива за фактическото предаване на стоките, както и документи, обективиращи спорните доставки. Съдът е направил извод, че не е доказано действителното получаване на стоките от ДЗЛ и съответно реализиране на приходи, които не са отчетени. Разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК изисква данни за укрити приходи/доходи. В конкретния случай писмените обяснения от доставчиците, събрани при насрещните проверки, наред с отразяването на доставките в СД по ЗДДС и представените копия на неподписани от едноличния търговец фактури не могат да обосноват категоричен извод за действително осъществени, изпълнени сделки между лицата, посочени във фактурите. От предположението за последиците, които възникват за доставчика с издаването на фактурите и тяхното отразяване, не може да се прави извод за действителни доставки, без доказателства за участие на едноличния търговец в тях. За да се приеме, че са извършени доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, които са облагаеми според чл. 12 от ЗДДС и за тях не е начислен дължим ДДС, следва да бъде установен факта на получаване на стоките. Това в конкретния случай е обвързано и с подписване на фактурите. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Р. Х. Т. е регистриран като едноличен търговец с фирма "Р. Х. - ТЗ", вписано в Търговския регистър от 2002 г., регистрирано по ЗДДС от 2003 г. В периода до 31.03.2012 г. едноличният търговец извършва дейност търговия на дребно в неспециализирани магазини в четири търговски обекта в гр. Р. При извършване на съпоставка на декларираните в Дневниците за покупки и продажби данни, се установяват декларирани от други регистрирани по ЗДДС лица продажби с получател ЕТ "Р. Х. - ТЗ", които не намират отражение в счетоводството на едноличния търговец, който няма заведено аналитично отчитане на стоките. С цел установяване на действително получени стоки и реализираните приходи от дейността, в хода на ревизията са извършени насрещни проверки на издателите на фактурите. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че не е представена от нито един доставчик документация за приемо-предаване, място на товарене и разтоварване, персонализиране на лицата за предал и приел, вкл. конкретни данни за извършен превоз на доставките до обекта на РЛ на дати на издаване на спорните фактури или ориентиращи към месечния период на издаване. Съобразно чл. 24, ал. 2 ЗЗД транслативният ефект на разпоредителните сделки с предмет родово определени вещи настъпва с индивидуализирането на вещите, което се осъществява по съгласие на страните или чрез предаване. Правилно е посочено, че при проследяване на установеното от органа по приходите, както и заключението на съдебно-счетоводната експертиза по допълнително поставената задача сочат на непоследователни действия от страна на ревизията при установяване на релевантните факти, несъответствия между съдържанието на представени от жалбоподателя първични документи и приетото за установено от ревизията. Възлагането на данъчни задължения по ЗДДС в конкретната хипотеза поставя в тежест на органа по приходите да докаже реалното осъществяване на твърдените доставки като основание за възникване на задълженията. Писмените обяснения от доставчиците, събрани при насрещните проверки, наред с отразяването на доставките в СД по ЗДДС и представените копия на неподписани от едноличния търговец фактури не могат да обосноват категоричен извод за действително осъществени, изпълнени сделки между лицата, посочени във фактурите. От предположението за последиците, които възникват за доставчика с издаването на фактурите и тяхното отразяване, не може да се прави извод за действителни доставки, без доказателства за участие на едноличния търговец в тях. Фактурите като частни свидетелстващи документи, както се приема от органите по приходите, могат да установяват съответни облигационни връзки, но не и изпълнението на доставките. По отношение на част от доставчиците, на които се позовава ревизията, не са събрани и копия на фактурите и изводите са основани единствено на тяхното счетоводно отразяване. За да се приеме, че са извършени доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, които са облагаеми според чл. 12 от ЗДДС и за тях не е начислен дължим ДДС, следва да бъде установен факта на получаване на стоките. По изложените съображения административният съд правилно е приел, че в хода на съдебното производство са останали недоказани основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизия по аналог. Относно начина на формиране на финансовия резултат от продажбата на предприятието на търговеца, правилно АСВ е посочил, че за да определи пазарна цена на предприятието органът по приходите ползва избирателно, но не и обосновано, констатации и изводи от Експертната оценка на предприятието, дадена от "М. К." ЕООД. Без да изложи съображения за причините, поради които не приема крайното заключение на експертизата, ревизията се позовава на оценка, представляваща част от същата тази експертиза. Подобен подход, който не намира опора в закона, не може да обоснове и извършените от ревизията корекции в резултата, съответно и при определяне на данъчната основа за 2012 г. и размера на задълженията по ЗДДФЛ. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касация, следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 1800 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,