Решение № 1308 от 2.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6326/2020 г.

Решение № 1308 от 2.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6326/2020 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на кмета на Община Самоков, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Е. Кабранска, срещу решение № 715 от 06 февруари 2020 година, постановено по адм. дело № 7920/2019 година по описа на Административен съд – София град, с което е отменено писмо-отказ с изх. № Д-31/06 юни 2019 година на кмета на община Самоков и преписката му е върната за ново произнасяне по заявлението на Д. Аврамов с вх. № 3 МД-31/31 май 2019 година. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Д. Аврамов, чрез процесуалния си представител адв. Н. Карагьозов, в писмен отговор на касационната жалба, изразява становище за нейната неоснователност. Счита обжалваното съдебно решение за правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение Административен съд София-град е отменил по жалба на Д. Аврамов писмо-отказ с изх. № Д-31/06 юни 2019 година на кмета на община Самоков, представляващ изричен отказ за заверка на молба - декларация за извършване обстоятелствена проверка по заявление вх. № 3 МД-31/31 май 2019 година и преписката е върната на административния орган за произнасяне в съответствие с мотивите на решението в 7-дневен срок. Прието е, че е налице надлежно формиран изричен отказ за извършване на административна услуга, оспорен от заявителя, който разполага с активна процесуална легитимация и правен интерес в законовия срок. Обсъдени са в съвкупност доказателствата по административната преписка, сочещи на представени достатъчно данни за индивидуализиране на имота, което сочи на неизпълнение задължението на кмета за извършване на проверка дали е актуван имота като общински и удостоверяване на този факт, при условията на обвързана компетентност. Изложени са мотиви за издаване на административния акт от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при липсата на всички изискуеми, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, реквизити и при липса на посочени правни основания за издаването му, поради което съдът е отменил изричния отказ като незаконосъобразен. Решението по крайния си резултат е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните факти, съдът е приложил правилно материалния закон. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на съдебния акт. Изводът му за наличие на отменително основание спрямо оспорения отказ на кмета на община Самоков, реализиран с бездействие, е законосъобразен. От данните по делото безспорно е установено, че заявителят е сезирал кмета с искане за извършване на административна услуга - заверка на молба – декларация, 4 екземпляра, за обстоятелствена проверка, с която следва да се установи дали посочения имот е актуван като общинска собственост, във връзка с производство по чл. 587 от ГПК. Установено е по делото, че заявителят е представил изискуемите за индивидуализиране на имота документи (скица-проект за ПИ с идентификатор 37527.110.10 по кадастралната карта на село Ковачевци, община Самоков, ведно с обяснителна записка) и е посочил свидетели. При тези данни, обоснован се явява изводът на административния съд, че при условията на обвързана компетентност, се дължи произнасяне от кмета на общината по заявеното искане, след извършване на служебна проверка за относимите обстоятелства. Обосновано е прието от съда, че индивидуализацията на имота е в компетентността на административния орган, който при надлежното му сезиране от активно легитимирана процесуална страна, разполагаща с правен интерес, следва да се произнесе в законовия срок. В случая това не е сторено от административния орган, който вместо да извърши заявената услуга, е постановил отказ, с уведомяване на заявителя, че следва да представи скица или скица-проект от СГКК – Софийска област, с нанесени данни за имота, за да бъдат идентифицирани статутът и собствеността му. В производството, проведено в случая пред административния орган, е релевантен единствено фактът дали имотът е актуван като общинска собственост, съставен по реда на чл. 56 и сл. от ЗОС/ пред областния управител – по чл. 68 и сл. от ЗДС/, известен на органа служебно, а извършването на конкретно поисканата административна услуга, се състои в издаване на акт, с който се удостоверява това обстоятелство. Освен това, разпоредбата на чл. 36 от АПК предвижда, че доказателствата, в случай, че такива изобщо са необходими, се събират от административния орган служебно, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи, какъвто настоящият не е. Страните са длъжни да представят само доказателства, които се намират при тях и не се намират при административния орган, като във всички случаи, когато в специален закон са определен и изчерпателно доказателствата, които гражданинът или организацията трябва да представят, административният орган няма право да изисква от тях да представят други доказателства. В тази процедура единствено, което следва да представи заявителят, е молба–декларация, попълнена по образец, в която да е описан имотът. В този смисъл, въпросното писмо не може да се квалифицира като уведомление към заявителя за изискване на допълнителни данни - индивидуализацията на имота е в компетентността на органа. Същият действа в условията на обвързана компетентност да удостовери исканите факти такива, каквито са, като отрази в молбата-декларация дали съответният имот е актуван като общински. Следва да се посочи, че дори и да се приеме, че оспореното писмо-отказ не представлява административен акт, то първоинстанционният съд е бил първоначално сезиран и с жалба срещу мълчалив отказ на кмета на община Самоков, който според съда в случая не е бил формиран, но това не променя крайният резултат по спора, тъй като при всички положения за кмета на общината е налице задължение да се произнесе по заявлението. Същият не разполага с правото на преценка дали да издаде, или да откаже заверката на документа, при положение, че административното производство е инициирано от лица, разполагащи с правен интерес и при липса на законова забрана. В случая е налице незаконосъобразен отказ, който правилно е бил отменен от съда като такъв и преписката е върната на органа за ново произнасяне в 7-дневен срок от постъпване на преписката. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение, последното ще следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски не следва да бъде уважено, поради липсата на доказателства за реалното им извършване. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,