Решение № 6201 от 10.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9547/2013 г.

Решение № 6201 от 10.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9547/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Варна против решение № 1224 от 17.05.2013 г. на Административен съд, град Варна, постановено по адм. дело № 2630/2012 г., с което е отменен издаденият на Петър Илиев Петров с ЕТ Нели - Петър Илиев, ревизионен акт № 271104954/07.03.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 273/05.06.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания първоинстанционен акт, поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на решението и да се постанови друго по съществото на спора. Претендират се разноски. Ответникът - Петър Илиев Петров с ЕТ Нели - Петър Илиев чрез процесуалния си представител адв. С. Стрелков оспорва касационната жалба по съображения, изложени в представеното по делото писмено възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С оспорения ревизионен акт по отношение на Петър Илиев Петров с ЕТ "Нели - Петър Илиев" са установени задължения по ЗДДС за периода м. 11.2008 г., м. 12.2008 г., м. 08.2009 г., м. 12.2009 г., м01.2010 г., м. 12.2010, м. 01., м. 03 и м. 06.2011 г. произтичащи от отказ на право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по фактури, издадени от Валдо транс" ЕООД, "Металстрой БГ" ООД и "Кръстникът 2002" ООД, във връзка с констатации за липса на реално извършени доставки на строително -монтажни работи, както и на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС в общ размер от 1 231.79 лева, по фактури за закупени материали и стоки, вложени в ремонт на нает недвижим имот. Първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт в частта, в която е отказано право на данъчен кредит по втората група фактури - в размер на 1 231.79 лева и е отхвърлил жалбата в останалата част. Предмет на обжалване в касационното производство е решението в отменителната част. В останалата част, в която жалбата на дружеството е отхвърлена, решението е влязло в сила, като необжалвано от страната, за която е неблагоприятно. За да отмени ревизионния акт съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Въз основа на събраните по делото доказателства е обосновал извод, че в случая е налице бартер по смисъла на чл. 130 от ЗДДС, доколкото според клаузите на представения от търговеца договор срещу правото на ползване на наетото помещение той е поел задължение за непарична престация - извършване на строително-ремонтни работи. В хода на съдебното производство не е оспорено съдържанието на сключения между страните договор, поради което съдът е приел, че обективираната в него воля на страните е обектът да се ползва без заплащане на наем за срок от 60 месеца от сключването му, следва да се смята за действителната воля на страните. При това положение, според изложените в решението мотиви спрямо двете насрещни престации са приложими правилата на чл. 130 от ЗДДС и за търговеца е налице задължението за начисляване на ДДС върху извършените в полза на наемодателя строително - монтажни работи в данъчните периоди, в които същите се приемат за извършени. Предвид това е обоснован извод, че материалите и услугите, които са получени са били предназначени за извършване на облагаеми доставки, поради което неоснователно е отказано правото му на данъчен кредит. Решението е правилно като краен резултат. Неправилно съдът е обсъждал облагането на СМР услуги при условията на бартер, които ревизираното лице като наемател е следвало да представи по приложения договор за наем, но крайният му извод, че получените стоки и услуги по процесните фактури са предназначени за облагаемата дейност на търговеца и не са използвани за безвъзмездни доставки, съответства на материалния закон. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС не се признава правото на приспадане на данъчен кредит, независимо, че са изпълнени условията по чл. 69 от същия закон, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС определя като безвъзмездна доставката, при която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото. Съгласно т. 58 от решението на СЕС по дело С-118/11 въпросът дали данъчнозадълженото лице е придобило стоката в това си качество се свързва с това дали същата се използва за целите на икономическата му дейност. Според цитираното решение този въпрос е фактически и следва да се преценява с оглед данните по делото в това число от значение е естеството на стоката и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност. В конкретния случай от събраните по делото доказателства - писмени, гласни и заключение на съдебна експертиза по безспорен начин е установено, че материалите /строителни материали, електроматериали, бои, лепила, консумативи/, придобити от Петър Илиев Петров с ЕТ "Нели - Петър Илиев" и получените услуги за периода м. 11.2008 - 06.2011 г., по фактури, подробно описани в ревизионния доклад, са отчетени като разход за дейността в счетоводството на търговеца и са предназначени за ремонт на нает имот, като част от облагаемата му дейност. Не се установява, че използването им за ремонт на наетия имот представлява безвъзмездна доставка по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС. Неправилно органите по приходите в този случай се позовават на клаузите от договора от 10.06.2008 г. относно неговото изпълнение, включително предаването на имота за ползване. Преди всичко договорът за наем е консенсуален и поражда правните си последици от постигането на съгласие между страните, като предаването на наетия имот не е част от фактическия състав по сключването му. Наред с това, съгласно т. 6.1 от договора, наемателят не заплаща наем на наемодателя следващите 60 месеца от сключване на договора, срещу извършените изцяло за сметка на наемателя строително ремонтни работи. Предаването на обекта съгласно т. 3 от договора е уговорено при пълното му завършване и въвеждане в експлоатация. По аргумент от т. 44 от решението на СЕС по дело С-153/11 обстоятелството, че придобитите стоки не са използвани веднага за икономическите дейности на ДЗЛ, не означава, че не е налице връзка между придобиването им и подлежащата на облагане дейност на ревизирания субект. При наличието на нает обект, от който да се извършва дейността на търговеца и изрично задължение за ревизираното лице да извърши ремонт на обекта срещу ползването му за определен срок, неправилно органите по приходите са приели, че закупените материали и услуги по процесните фактури, са предназначени за извършване на безвъзмездна доставка и че нямат връзка с осъществяваната независима икономическа дейност. От съвкупната преценка на събраните по делото гласни доказателства и заключението на съдебно - техническата експертиза е установена връзка между закупените материали и извършените ремонтни дейности в наетия имот. Обстоятелството, че разпитаните по делото свидетели, освен на посочения обект са извършвали ремонт и на други офиси в същата сграда, не означава, че ремонт не е извършен, респективно, че закупените материали са използвани за безвъзмездни доставки или че са използвани за цели, различни от икономическата дейност на търговеца. По изложените съображения крайният извод на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС се подкрепят от доказателствата по делото и е направен при правилно приложение на материалния закон. Поради това решението в обжалваната част, в която е отменен отказът на правото на данъчен кредит в размер на 1 231.79 лева, не е засегнато от твърдените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да се остави в сила. Предвид липсата на направени искания с правно основание чл. 161 от ДОПК, разноски за касационното производство не се дължат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,