Решение № 10292 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2764/2013 г.

Решение № 10292 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2764/2013 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд "Земеделие", представляван от изпълнителния директор, подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Павлина Георгиева, против решение № 40 от 02.01.2013 г., постановено от Административен съд София - град, Второ отделение, 33 състав, по адм. дело № 11031/2011 г., с което е отменен по жалбата на "Авита Агро" ЕООД, отказ за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., обективиран в уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, изх. № 02-280-2600/3571 от 02.10.2011 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли се да бъде отменено изцяло обжалваното решение. Ответникът - "Авита Агро" ЕООД, гр. Елхово, с писмен отговор, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба, като неоснователна и моли решението като обосновано и мотивирано да бъде потвърдено. Претендират се направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, като излага подробни съображения за това. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна. С решение № 40 от 02.01.2013 г. по адм. дело № 11031/2011 г., в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК Административен съд - София град, Второ отделение, 33 състав ОТМЕНЯ отказ за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., обективиран в уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, изх. № 02-280-2600/3571 от 02.10.2011 г., на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция. Преписката е изпратена на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне по подаденото от "Авита Агро" ЕООД общо заявление за плащания за площ за 2010 г. С отделен диспозитив като логическа и законна последица от този изход на спора, съдът ОСЪЖДА ответника Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция да заплати на жалбоподателя "Авита Агро" ЕООД съдебно-деловодни разноски в размер на 350 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е констатирал, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, но не е спазена установената от закона форма, а именно уведомителното писмо не е мотивирано. Посочил е, че в оспорения акт не са в достатъчна степен посочени правните и фактически основания за постановения отказ и същият е издаден при непълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането. На следващо място Административен съд София - град е изложил съображения, че липсата на изрично произнасяне по един от заявените за подпомагане парцели възпрепятства съда да направи извод процентното съотношение на недопустимата площ въз основа на цялата заявена площ ли е изчислена или само въз основа на площта на разгледаните от административния орган парцели. Приел е още, че е налице неправилно приложение на материалния закон, в частност на чл. 58 от Регламент 1122/2009 г., тъй като при установения от административния орган процент на недекларираната площ от 1.58 %, т. е. под 3 %, санкционираната площ е равна на нула (отказва се подпомагане за размера на недопустимата площ), а не на нейния удвоен размер, както е направил административният орган. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Атакуваният съдебен акт обаче е неправилен - при постановяването му са осъществени нарушения на императивни материалноправни разпоредби, изискващи отмяна на съдебното решение на основание чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК. Това е така, защото предмет на съдебен контрол пред Административен съд София - град е законосъобразността на процесното уведомително писмо. Същото е в обем от седем страници, като претенцията по всяка една от двете оспорени схеми за подпомагане е разгледана и анализирана поотделно. Съставени са подробни и нагледни таблици с отразяване на идентификационния номер на всеки от парцелите, по отношение на който е констатирана разлика между декларираната от заявителя площ и установената такава при извършените административни проверки. Посочена е, както установената площ на парцела, така и недопустимата за подпомагане площ от него. Към всяка от таблиците има допълнение, в което е описано съдържанието на съответните колони. Отделно от това в писмото се съдържа и обобщена таблица на стр. 4 с нанесени в нея всички данни от заявлението, извършените проверки, констатираните резултати. На последно място изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" изрично е посочил в предпоследния абзац на стр. 6, че неразделна част към уведомителното писмо са таблица № 1 - Оторизирани суми в лева и таблица № 2 - Извършени плащания. Цялостното съдържание на административния акт ясно показва единството между мотивна и разпоредителна част и напълно отговаря на изискванията към съдържанието и формата на индивидуалните административни актове, което налага заключение, че административният акт е мотивиран и не страда от порок по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. На следващо място следва да се посочи, че според чл. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол системите са: 1. система за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане; 2. система за идентификация на земеделските парцели; 3. система за идентификация и регистрация на животните; 4. интегрирана система за контрол и 5. интегрирана информационна система. Всички посочени системи с изключение на тази по т. 4 се изграждат и поддържат въз основа на регистри и графична информация като компютризирани база данни. Интегрираната система за контрол (т. 4) служи за извършване на проверки на подадените заявления за подпомагане. Правното основание е чл. 37 от ЗПЗП и чл. 24 от Наредбата. Проверките са два вида: административни и проверки на място. Административните проверки на подадените заявления се извършват като се съпоставят включените в тях данни с данните от системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, системата за идентификация на земеделските парцели и системата за идентификация и регистрация на животните и от своя страна включват: 1. проверки за допустимост на кандидата; 2. проверки за допустимост на земеделските площи; 3. кръстосани проверки между данните в заявлението и отделните регистри; 4. кръстосани проверки между данните в отделните заявления за наличие на едни и същи площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин. Проверките на място се извършват не на всички заявления, а въз основа на анализ на риска само на най-малко 5 на сто от подадените заявления за подпомагане, като се извършват чрез: инспекция на земеделското стопанство и методи за дистанционно наблюдение. Следователно за административния орган не съществува задължение да извършва задължителни проверки на място или каквито и да е други допълнителни проверки при всяка установена нередност, както неправилно е приел първоинстанционният съд. В конкретния случай на заявителя "Авита Агро" ЕООД е извършена административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не проверка на място, която се прави на случаен принцип (метод на риск-анализ) само на 5 % от подадените заявления за подпомагане и жалбоподателят не е попаднал сред тази извадка. Резултатите от тази проверка са потвърдени и от независим експерт, който в заключението си напълно приповтаря изводите, направени от административния орган, а именно, че процентът на недекларираната площ е 1.58 %, а установената като недопустима площ по СЕПП е 2.38 ха и по СНДП също е 2.38 ха. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 58, § 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията е посочено, че при установена разлика между декларираното и установеното при проверката, помощта се изчислява на основата на определената площ, намалена с два пъти установената разлика, ако тази разлика е повече от 3% или от два хектара, но не повече от 20%. Спорът попада именно в тази хипотеза. Според посочената норма критерият за прилагането й е не само процентното съотношение между декларираното и установеното при проверката, но и изискването разликата да не е повече от два хектара. При проверката на площите, заявени за подпомагане по СЕПП и СНДП е установена нестопанисвана площ от 2,38 ха, което е извън посочената граница от 2 ха. От това следва, че съдът като е разгледал само единият критерий повече от 3% до 20%, без да се занимае и с другия елемент е постановил решението си при допуснато нарушение на материалния закон. В случая не намира приложение хипотезата, на която се е позовал първоинстанционният съд, а именно, че при процентно съотношение на недопустимата площ към установената площ в рамките до 3% или до 2 ха - санкционираната площ е равна на нула (отказва се подпомагане за размера на недопустимата площ), тъй като е безспорно установено, че недопустимата площ е над 2 ха, независимо, че е под 3%. С оглед изложеното, постановеното съдебно решение ще трябва да бъде отменено изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски и вместо него делото решено по същество, тъй като не се налага събирането на нови доказателства, като подадената жалба срещу уведомително писмо изх. № 02-280-2600/3571 02.10.2011 г на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,