Решение № 17072 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 162/2013 г.

Решение № 17072 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 162/2013 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалби на кмета на община Перник и Гражданска инициатива на жителите на гр. Батановци и кв. "Бела вода" срещу разрешение за проучване на строителни материали № 313/31.10.2012 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, обнародвано в ДВ бр. 92/23.11.2012 г., с което на основание чл. 49, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 7; чл. 39, ал. 1, т. 1; чл. 5, т. 1 на Закона за подземните богатства /ЗПБ/, § 105, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби към към Закона за изменение и допълнение на ЗПБ / ПЗР на ЗИДЗПБ/ и протоколно решение на по т. 18 от Протокол № 38/10.10.2012 г. на Министерския съвет е разрешено на "Аргент" АД, гр. София, да извърши за своя сметка проучване на строителни материали - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства в площ "Бяла вода", разположена в землищата на гр. Перник и гр. Батановци, община Перник, област Перник при условия, посочени в разрешението. Жалбоподателят - кмет на община Перник, чрез процесуален представител, поддържа, че обжалваният акт е незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на административно-процесуалните правила - а именно липса на съгласуване по чл. 26, ал. 1 от ЗПБ, нарушение на чл. 53, ал. 4 от ЗПБ, в разрешението липсват мотиви за издаването му - липсват фактически основания за издаването му - задължителни реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Твърди нарушение на материалноправната норма на чл. 2 във връзка с чл. 17, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи, както и на чл. 69 от Закона за горите, необоснованост и несъответствие с целта на закона, иска отмяната му и присъждане на разноските по делото. Жалбоподателят - Гражданска инициатива на жителите на гр. Батановци и кв. "Бела вода", оспорва разрешението, като изтъква трайните екологични щети, до които ще доведат проучвателните работи по разрешението. Двамата жалбоподатели искат отмяна на разрешението, жалбоподателят - кметът на община Перник претендира и присъждане на направените разноски. Ответникът - министърът на икономиката и енергетиката, чрез процесуален представител, взима становище за недопустимост, респективно неоснователност на подадените жалби. Заинтересованата страна - "Аргент" АД, гр. София, чрез процесуален представител, иска оставяне на жалбите без разглеждане или отхвърлянето им. Заинтересованите страни - кметът на кметство "Бела вода" и кметът на гр. Батановци, не взимат становище. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, намира жалбата на кмета на община Перник за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването - община Перник доказва правото си на собственост върху земеделски земи и гори, попадащи в площта, върху която е разрешено извършването на проучването. Отделно от това кметът на община Перник, като кмет на територията на чиято община е разположена площта за проучване и търсене, има правен интерес от оспорването. Жалбата на Гражданска инициатива на жителите на гр. Батановци и кв. "Бела вода" е недопустима, тъй като изхожда от образувание без качество на юридическо лице, тоест и без правосубектност, непопадащо в дефиницията на засегната общественост по § 1, т. 49 от ДР на ЗПБ, според който по смисъла на ЗПБ засегнатата общественост са неправителствените организации, вписани в регистъра по чл. 134 от Закона за опазване на околната среда, както и физически и/или юридически лица, които са засегнати или има вероятност да бъдат засегнати, или имат интерес от приемането на съответното решение. При наличие на регламентация в специалния закон - ЗПБ, неприложими са нормите на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление /ЗПУГДВМС/, регламентиращ гражданските инициативи като форма на пряко участие в осъществяването на държавната власт и местното самоуправление, като им дава възможност да сезират органите с определени предложения, какъвто не е настоящият казус. Подписалият жалбата кмет на кв. "Бела вода" Стефан Давитков заявява в съдебно заседание на 20.02.2013 г. /стр. 72/, че обжалва единствено в качеството си на представител на Гражданската инициатива, не и на кмет. Предвид изложеното жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 2 от АПК. За да се произнесе по съществото на жалбата на кмета на община Перник, съдът прие за установено следното: Със заповед № РД 02 -14 -1215/26.06.2009 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 43, ал. 1 и 3 във връзка с чл. 5, т. 1 и чл. 7, ал. 3, т. 2 от ЗПБ е наредено да се проведе неприсъствен конкурс за определяне на титуляр на разрешение за проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ - строителни материали, като обект на разрешението е площ "Бяла вода" с размер 606 137 кв. м., разположена в землището на община Перник и срокът на разрешението е една година. Един от участниците в конкурса е заинтересованата страна "Аргент" АД, гр. София. С решение на комисията за избор на титуляр на разрешението за проучване на строителни материали от 05.08.2010 г. са оценени и класирани кандидатите и на първо място е класирано дружество "Аргент" АД, гр. София. На 15.05.2012 г. главният секретар на МИЕТ е изпратил за съгласуване до главния секретар на Министерски съвет, Министерство на вътрешните работи, Министерство на финансите, Министерство на образованието младежта и науката, Министерство на външните работи, Министерство на отбраната, Министерство на правосъдието, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на околната среда и водите, Министерство на земеделието и храните, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на здравеопазването, Министерство на културата, Министерство на физическото възпитание и спорта, Министъра по управлението на средствата от ЕС. Видно от справката за отразяване на становищата в нея са изложени становищата на Администрацията на МС и 14 - те министерства, като в справката е вписана и община Перник и срещу нея - площта не попада в територия по чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗПБ. Доколкото по делото не са представени разменени писма с община Перник от ответника с административната преписка за съгласуване / единствената кореспонденция е във връзка с прилагането на чл. 41, ал. 1 от ЗПБ - обявяване на вече издадено разрешение в общината/, настоящият съдебен състав намира, че предложението не е съгласувано с кмета на община Перник или заместник - кмета, както твърди ответникът в писмената си защита, нито с други кметове. Проектът за разрешение, заедно с мотивиран доклад на министъра на икономиката, енергетиката и туризма е внесен в Министерския съвет за одобряване, като в доклада са обсъди всички относими към издаването на разрешението факти - описани са данните за находището, процедурата по провеждане на неприсъствения конкурс, взетите решения от конкурсната комисия, установените от комисията правнорелевантни факти за "Аргент" АД, гр. София, финансирането на проекта, очакваният обществен ефект, положителният резултат от съгласуване на предложението. С протоколно решение на по т. 18 от Протокол № 38/10.10.2012 г. на Министерския съвет е одобрен проекта на разрешение. Оспореното разрешение с по- горе цитирано съдържание е издадено на 31.10.2012 г. и е публикувано в Държавен вестник в бр. 92/23.11.2012 г. Видно от изслушаните и приети по делото, неоспорени от страните и кредитирани от съда експертни заключения като изготвени с необходимите професионални познания, в територията на оспореното разрешение попадат подробно изброени имоти - общинска частна и публична собственост, както и собственост на физически лица, които са с трайно предназначение - земеделско и горско. Обжалваното разрешение е издадено от компетентен административен орган в предписаната от закона писмена форма. Именно министърът на икономиката, енергетиката и туризма в редакцията на чл. 49, ал. 2 от ЗПБ вр. 7, ал. 2, т. 7 от ЗПБ, действаща към момента на издаване на акта, компетентен да издаде разрешение за търсене и за проучване на подземни богатства след провеждане на неприсъствен конкурс и одобрение от Министерския съвет, на класирания на първо място от комисията, които предпоставки са налице в настоящия казус. Доколкото процедурата по издаване на разрешението в случаите на неприсъствен конкурс съобразно разпоредбата на чл. 49, ал. 2 ЗПБ е започнала със заповедта за провеждане на неприсъствен конкурс, към момента на влизане в сила на изменението на ЗПБ от ДВ бр. 100/21.12.2010 г. е налице хипотезата на § 105, ал. 2 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗПБ, обнародван в ДВ бр. 100/21.12.2010 г., според която започнатите до влизане в сила на този закон процедури се предават на министъра на икономиката, енергетиката и туризма и той ги довършва по досегашния ред. Досегашният ред, преди изменението, обнародвано в ДВ бр. 100/2010 г. не предвижда съгласуване с кметовете на територията на чиито общини е разположена площта за търсене и проучване. В редакцията на чл. 26 от ЗПБ преди това изменение/ което е приложимият досегашен ред/ не се предвижда съгласуване с кметовете на на територията на чиито общини е разположена площта за търсене и проучване, поради което липсата на съгласуване с кмета на община Перник не представлява нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗПБ / норма, създадена със Закона за изменение и допълнение на ЗПБ, обнародван в ДВ бр. 100/21.12.2010 г./ и не представляваща част от "досегашния ред" по смисъла на § 105, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗПБ. Изискуемото от приложимата редакция на чл. 26 ЗПБ съгласуване с компетентните министри е извършено, а с писмо от 11.11. 2008 г. на МРРБ площта по заявлението е съгласувана със специализираната карта и регистър на разрешенията, със специализираните карти и регистър на находищата на подземни богатства. Разрешението е издадено повече от петнадесет дни след одобряването на проекта за разрешение от МС, какъвто срок е визиран в разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от ЗПБ, но този срок е инструктивен и по-късното издаване на разрешението не представлява съществено нарушение на административно - производствените правила. Обжалваното разрешение съдържа, изискуемите от чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, като фактическите основания за издаването му се съдържат в доклада на административния орган - издател на акта, с който проекта за разрешението е внесен за одобрение в МС, което е равносилно на излагане на същите фактически основания в мотивната част на индивидуалния административен акт съобразно ТР № 16/1975 на ОСГК на ВС. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и твърдението за допуснато нарушение на чл. 69 от Закона за горите. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗГ право на ползване върху поземлени имоти в горски територии може да се учреди за извършване на дейности, свързани с търсене и проучване на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства - за срока на разрешението, издадено по реда на Закона за подземните богатства. Видно от редакцията на текста правото на ползване върху поземлени имоти в горски територии в тази хипотеза се извършва едва след издаване на разрешението за търсене и проучване, а не преди това, както твърди жалбоподателят. Този извод се подкрепя и от разпоредбата на чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗГ, според която за учредяване право на ползване върху поземлени имоти в горски територии се представя и вече издаденото разрешение за търсене и проучване. Предвид изложеното липсата на учредено право на ползване върху намиращите се в територията на разрешението поземлени имоти в горски територии не представлява нарушение на процедурата по издаване на разрешението, тъй като същото е последващ издаването му етап. Съдът намира за основателно оплакването на жалбоподателя за допуснати нарушения на Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/. Видно от по- горе цитираното експертно заключение, в обхвата на територията на оспореното разрешение подадат земеделски земи - общинска собственост и собственост на физически лица. По силата на чл. 2, ал. 1 от ЗОЗЗ земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели. От друга страна разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от ЗОЗЗ предвижда възможността за определен срок земеделската земя да се ползва за геоложки и други проучвания, както е в конкретния случай. Това обаче налага по силата на разпоредбата на чл. 59б, ал. 1 от ППЗОЗЗ да се получи разрешение от комисията по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ, което не е сторено. При тази нормативна уредба административният орган е бил длъжен да спази ЗОЗЗ, преди да бъде издаден административният акт, което не е сторено. Така описаното съществено административнопроизводствено нарушение при издаване на оспореното разрешение налага отмяната му и връщане на преписката за ново произнасяне на административния орган при спазване на правилата на ЗОЗЗ. Предвид изхода на делото на община Перник, представлявана от кмета на общината, следва да се присъдят всички направени по делото разноски в размер на 1200 / хиляда и двеста/ лева, от които 600 лева заплатен адвокатски хонорар и 600 лева разноски за вещи лица, платими от Министерство на икономиката и енергетиката, гр. София. По изложените съображения и на основание чл. чл. 159, т. 2 от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,