Решение № 4436 от 29.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1360/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. И. П., подадена чрез адв. Григоров против Решение 1441 от 21.11.2024 г., постановено по адм. дело 217/2024 г. по описа на Административен съд София област /АССО/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт Р-22002323003247-091-001 от 17.10.2023г. в потвърдената с Решение 50 от 12.01.2024г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП част, с която на ревизираното лице са установени задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за отделните данъчни периоди от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г., ведно с начислените лихви за забава. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се извода на административния съд, че за ревизирания период касатора е осъществявал търговска дейност по продажба на стоки, като се твърди, че в случая се касае за лични вещи, което се установява от приетите по делото гласни доказателства. Навеждат се и доводи за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което да се отмени ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - София чрез юрк. Теофанова оспорва касационната жалба в съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък. Представителя на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените основания за отмяна и предвид доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София област е бил Ревизионен акт Р-22002323003247-091-001/17.10.2023г. в потвърдената с Решение 50/12.01.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП част, с която на Д. И. П. са установени следните задължения: за 2021 г. - задължения за ДОО за самоосигуряващи се лица в размер на 1 154,40 лв., ДЗПО-УПФ в размер на 390 лв. и ЗО в размер на 624 лв. За 2022г. са определени допълнителни задължения за ДОО - за самоосигуряващи се лица в размер на 1 234,22 лв., ДЗПО-УПФ в размер на 417,00 лв. и ЗО в размер на 667,20 лв. На основание чл. 113, ал. 1 от КСО за невнесените в срок суми е начислена лихва за просрочие в общ размер на 837,04 лв. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу ревизионния акт. За да постанови този резултат съдът е установил от фактическа страна, че ревизираното лице е местно физическо лице, по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, като към момента на извършване на ревизията няма регистрация като ЕТ или като лице, упражняващо свободна професия, занаятчийска или земеделска дейност и не е подавало декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за ревизирания период. Първоинстанционният съд е установил, че ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ Р-22002323003247-020-001/ 31.05.2023 г., с обхват задължения за годишен и авансов данък на ЕТ и за задължения ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за периодите от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ Р-22002323003247-092-001/26.09.2023г. връчен на РЛ електронно на 26.09.2023 г. Ревизията приключва с РА Р-22002323003247-091-001/17.10.2023г. РА е частично потвърден с Решение 50 от 12.01.2024г. на директора на Дирекция ОДОП- София при ЦУ на НАП. В хода на ревизионното производство е изискана и събрана информация от Еконт Експрес ЕООД и Спиди АД относно изпратени и получени пратки от лицето, чрез куриерските дружества и съответно получени и изплатени суми от наложени платежи за периода 01.01.2021 г. до 31.10.2022 г. След анализ на представената данни от Спиди АД за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., е установено, че Д. И. П. е получил суми по наложени платежи на обща стойност 6 303,01 лв. Според представените данни от Еконт Експрес ООД за 2021 г. са изплатени суми в общ размер на 6 550,36 лв., а за 2022 г. - 4 281,45 лв. Установено е във връзка с извършена насрещна проверка, че ревизираното лице е имал сключен договор от разстояние с КНИЖЕН ПАЗАР ООД, посредством който е извършвал електронна търговия, изразяваща се в продажби на книги. Предвид тези установявания, органите по приходи са направили заключение, че продажбите на стоки-книги не са инцидентни сделки, а са осъществявани редовно и с цел реализиране на приходи/доходи. Органите по приходите са направили извод, че Д. П. е извършвал търговски сделки по занятие по смисъла на чл. 1 ал.1 от ТЗ, с оглед на което е приравнен като ЕТ извършващ дейност свързана с продажба на стоки /употребявани книги/, доставяни до клиентите чрез куриерски дружества ЕКОНТ ЕКСПРЕС ООД и СПИДИ АД, от която е получавал възнаграждение чрез наложени платежи и пощенски парични преводи. По делото е прието заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, кредитирано от решаващият състав и са допуснати и изслушани показания на св. С. Р. /баба на ревизираното лице/ и св. Л. Е.. За да отхвърли изцяло оспорването първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, при спазване на процесуалните правила и при правилно прилагане на материалния закон. Съдът приел за доказани предпоставките на чл.122, ал.1, т.1 и т.2 ДОПК за извършване на ревизията по особения ред, както и че от страна на ревизираното лице не са опровергани констатациите на органите по приходите, обосновали акта, а също и че не са били оспорени събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Счел е за недоказано основното оплакване на жалбоподателя, че същия е продавал лични вещи, а не е извършвал търговска дейност с цел печалба. Решението е валидно, допустимо и правилно. От правна страна, правилно административният съд е съобразил, че при провеждане на ревизионно производство по особения ред на чл. 122 от ДОПК в тежест на органа по приходите е да установи основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това. В конкретния случай, следва да се посочи, че ревизираното лице не е оспорило представените от двете куриерски дружества Еконт Експрес" ООД и Спиди АД документи. Нещо повече - нито в хода на ревизионното производство, нито на съдебното производство не е налице оспорване на факта на извършване на продажби и получаване на суми от ревизираното лице. В писмените обяснения, а и пред съда ревизираното лице не отрича получаването на паричните суми и автентичността на представените документи не е оспорена по предвидения в закона ред. Основният спорен въпрос, поставен и с касационната жалба, е относно вида и характера на извършваната от ревизираното лице дейност през ревизирания период, а именно - осъществявана ли е от оспорващият независима икономическа дейност, на свой риск, генерирайки доход за себе си в установения по делото размер, който не е деклариран съгласно данъчното законодателство и който обуславя начисляване на допълнителните задължения по КСО и ЗЗО. Както се посочи по-горе, относно получаването на средства, така както са посочени в РД и РА, от страна на ревизираното лице не е проведено производство по оспорване, нито в ревизионното, нито в съдебното производство. Недоказани са останали и твърденията, че осъществените продажби са на лични вещи. Правилни и обосновани от установените в хода на ревизията факти относно броя и интензитета на извършваните от ревизираното лице продажби са изводите на ревизиращия екип, че то има качеството на търговец по смисъла на чл. 1, т. 1 ТЗ. Продажбите не са инциденти, а системни касае се за продажба на 1 200 броя книги, като продажби са извършвани и през предходните 2018г., 2019г. и 2020г., по отношение на които ревизиращите органи са приели възражението че продаваните стоки са лични вещи. В тази връзка следва да се посочи, че свидетелски показания нямат абсолютна доказателствена стойност и не намират опора в установената фактическа обстановка. Предвид това, че Д. П. е действал като търговец по смисъла на чл. 1, т. 1 ТЗ и е организирал търговската си дейност за свой риск, то тази дейност подлежи на задължително обществено осигуряване за фондовете ДОО, ДЗПО в УПФ и ЗО, като самоосигуряващо се лице. Правилно в случая са определени, както данъчната основа, така и задълженията на ревизираното лице. Неоснователни са и твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, доколкото отмяната на хода на устните състезания не съставлява нарушение, не прегражда производството по делото и не засяга правата на жалбоподателя. Предвид изложеното, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Съобразно изхода на делото и материалния интерес на правния спор на НАП се дължат претендираните от касатора разноски съгласно представения списък - за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 893,58 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,