Решение № 7209 от 26.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4165/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по три касационни жалби със сходно съдържание, подадени от А. С. Я., Г. Н. Я. и А. С. Я., приподписани от пълномощника адвокат Т. Конова, против решение № 689 от 04.03.2026 г., постановено по адм. дело № 248/2024 г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № 18-1144/26.01.2024 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Плевен. Касационните жалбоподатели оспорват съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Считат, че съдът не е обсъдил всички доказателства и неправилно е кредитирал заключението на вещото лице, приемайки, че е налице спор за материално право. Твърдят, че изменението на регулационния план от 1997 г. е приложено, а В. М. самоволно е преместил границата между имотите. Само А. Я. и А. Я. твърдят допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в невръчване на извършената по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Искат отмяна на атакуваното решение и потвърдената с него заповед. Не претендират разноски. Ответниците - началник на СГКК Плевен, Т. Т. Т. и М. Й. М., не изразяват становище по касационните жалби и не правят искания. Ответникът - В. Й. М., чрез пълномощника си адвокат Г. Горанова, в представен писмен отговор и нарочна молба оспорва касационните жалби и по изложени съображения моли за потвърждаване на съдебното решение. Претендира разноски, но не ангажира доказателства да е извършил такива. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби, като пледира, че не са налице основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Административен съд Плевен е бил сезиран с жалби на Ц. И. А. (която с определение на съда от 24.09.2025 г. е заличена като оспорващ, тъй като е продала в хода на делото своите ид. части от имота на Г. Я.), А. Я., Г. Я. и А. Я., против заповед № 18-1144/26.01.2024 г. на началника на СГКК Плевен. С нея на основание чл. 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба № РД-02-20-5/2016) е отказано изменението на одобрената кадастралната карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. Долна Митрополия, по подадено от Ц. А. заявление (озаглавено възражение) за коригиране границата между съсобствения й поземлен имот с идентификатор (ПИ) 22215.501.424 и ПИ 22215.501.426. В заявлението се правят подробни възражения срещу включването на част от имота на заявителката в съседния имот. Против исканото от Ц. А. изменение е подадено възражение от В. М., че същото отнема част от съсобствения му ПИ 22215.501.426. Подобно на Ц. А. е направено описание на съществуващия дългогодишен (от 1958 г.) спор със съседите за границата между двата имота. Твърденията са подкрепени с представени скици и нотариален акт. За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. След направен преглед на приложимите разпоредби от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и релевантните по случая факти е установено, че границата по изменението на КККР от 2023 г. между ПИ 22215.501.424, собственост на жалбоподателите и ПИ 22215.501.426 - собственост на заинтересованите В. М. и М. М., е по регулационната линия съгласно плана от 1987 г. Тя съответства и на действителната поставена на място граница, която е установена при огледа от вещото лице по СТЕ. През 1997 г. е одобрено изменение на регулационния план, с който тази граница се променя, но съгласно установеното от вещото лице - това изменение не е приложено, а също чрез графологическа експертиза, съдът е установил, че подпис на В. М. не е бил положен под заявлението за това изменение на регулацията и той не е бил уведомен за него. Поради това съдът е намерил, че е налице разногласие между собствениците на двата съседни - ПИ 22215.501.424 и ПИ 22215.501.426, относно факта къде следва да бъде ситуирана границата между тях, което е квалифицирано като спор за материално право. Поради това и на основание чл. 54 ал. 2 ЗКИР, както и цитирания от органа чл. 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5/2016, е подкрепена направената преценка от последния да постанови отказ с атакуваната заповед. По тези съображения Административен съд Плевен е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Следва да се отбележи, че при ръкописното изписване в титулната страница на годината на атакувания съдебен акт е допусната очевидна фактическа грешка - 2025 вместо 2026 г., която не се отразява на неговата законосъобразност и подлежи на поправка по чл. 175 АПК. По същество, изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед са направени въз основа на доказателствата по делото. Съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. При необходимост съдът може да възложи на вещо лице, правоспособно по кадастър, изработване на комбинирана скица с координати на граничните точки. Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1. Следователно при наличие на спор за материално право изменението на КК и КР, свързани с непълнота или грешка, могат да са отстранят чак след разрешаването му по съдебен ред. Изменението преди разрешаване на спора е недопустимо. В тази връзка законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че предвид наличието на дългогодишния спор за материално право по отношение местонахождението на границата между двата процесни имота, който не е надлежно разрешен, постановеният отказ с оспорената заповед е законосъобразен. Неоснователно е възражението, че съдът неправилно е кредитирал заключението на вещото лице по СТЕ и то съдържа неверни удостоверявания, тъй същото е прието в съдебно заседание на 11.02.2026 г. без възражения от страните. Ако жалбоподателите са имали някакви съображения срещу СТЕ, те са могли да ги изложат пред първоинстанционния съд и да поискат събирането на допълнителни доказателства, което не са сторили. Дори да се приеме, че е налице някое от обстоятелствата по възраженията на касаторите - че изменението на регулационния план от 1997 г. е приложено, а В. М. самоволно е преместил границата между имотите, това не променя факта на наличието на спор за материално право, което се установява и от съдържанието на подаденото от Ц. А. заявление, и от възражението на В. М., и допълнително се подкрепя от направените твърдения в касационната жалба за неразбирателство между собствениците на двата имота къде се намира границата между тях. Не може да бъде споделено възражението, че е допуснато процесуално нарушение с невръчването на СТЕ на двама от жалбоподателите, тъй като съгласно чл. 199 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 144 АПК, след изготвянето на експертизите изискването е само за представяне на заключението най-малко една седмица преди съдебното заседание, което в случая е спазено и е гарантирана възможността за страните да се запознаят с експертизата, ако са имали желание за това. С оглед горното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касационните жалбоподатели основания за отмяна на атакуваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила. При този резултат на делото право на разноски имат ответниците, но част от тях не са поискали присъждането на такива, а В. М. не е ангажирал доказателства да е извършил разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,