Решение № 13566 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7269/2020 г.

Решение № 13566 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7269/2020 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. София при ЦУ на НАП срещу Решение № 2587/20.05.2020 г., постановено по адм. дело № 1017 по описа за 2019 г. на Административен съд София - град, в частта с която е отменен Ревизионен акт № Р-22221417007911-091-001/21.06.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1611/22.10.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП" – София, в частта на отказано право на данъчен кредит общо в размер на 53 741, 02 лева, по фактури, издадени от "КТМ ЗЗ" ЕООД и "Кавън" ЕООД. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществено нарушение съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основните доводи са, че доставчика "КТМ ЗЗ" ЕООД не разполага със складови и търговски помещения за съхранение на доставените стоки, а приемо – предавателните протоколи (ППП) са подписани от управителя на доставчика М. Стоянов Велев, който не е полагал труд в "КТМ ЗЗ" ЕООД и не е подало декларация за самоосигуряване, а е осигуряван в друго дружество. Твърди се, че и предходните доставчици не са представили доказателства, че са разполагали със складови и търговски помещения за съхранение на доставените стоки. По отношение на фактурираните услуги от доставчика "Кавън" ЕООД се твърди, че не е доказан кадрови и технически ресурс за извършване на доставките, тъй като предходните доставчици също не са разполагали с такъв. Иска се отмяната на обжалваното решение и вместо него постановяване на решение, с което се потвърди издадения ревизионен акт, в отменената му част. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "Интер найс" ЕООД, чрез юрисконсулт М. Стоянова в писмено становище по същество, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд, в обжалваната му част, както и да се присъдят разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по подробни съображения. Върховният административен съд, състав на първо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. С оспореното решение, Административен съд София - град (АССГ) е отменил Ревизионен акт (РА) № Р-2222141707911-091-001/21.06.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1611/22.10.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП" – София, в частта на отказано право на данъчен кредит общо в размер на 53 741, 02 лева, по фактури, издадени от "КТМ ЗЗ" ЕООД и "Кавън" ЕООД. За да постанови този резултат, АССГ е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДДС, доколкото реалността на фактурираните доставки на стоки и услуги е доказана. По делото не е било спорно, че извършваната от ревизираното лице (РЛ) дейност е международен автомобилен транспорт, като за целта ползва наети по договор МПС – товарни влекачи и ремаркета. Предмет на доставките по фактури, издадени от "КТМ ЗЗ" ЕООД са консумативи и части за товарни МПС. За доказване реалността на доставките, от страна на РЛ са представени заявки от "Интер найс" ЕООД до "КТМ ЗЗ" ЕООД с посочени резервни части и консумативи, приемо-предавателен протокол с описание на предадените части и консумативи за товарни МПС по вид и количество, пътни листи за транспорт на стоките от склада на доставчика до получателя. При извършена насрещна проверка на доставчика "КТМ ЗЗ" ЕООД са представени документи, в т. ч. фактури, ведно с приемо-предавателни протоколи и заявки. Относно произхода на стоките са представени фактури, издадени от предходни доставчици, придружени с приемо-предавателни протоколи, фискални бонове и приходни касови ордери /ПК0/. Представени са извлечения от счетоводни сметки 411 и 501, оборотна ведомост и справка за стоков поток. От дружеството е представен договор за наем на складово помещение, находящо се в гр. Банкя, кв. "Градоман", ул. "Мусала" № 17, сключен с Д. Иванова Ангелова. Съгласно писмени обяснения на доставчика стоките се доставят до неговия склад с транспорт на доставчиците и за тяхна сметка, откъдето се предават на клиентите. За да откажат правото на данъчен кредит, органите по приходите са установили, че при насрещна проверка на Д. Иванова Ангелова за изясняване собствеността на посочения склад в гр. Банкя, от същата не били представени документи, а от страна на "КТМ ЗЗ" ЕООД не били осчетоводени документи за платен наем, поради което в хода на ревизията е направен извод, че доставчика не разполага със складови помещения и търговски площи. Представените приемо-предавателни протоколи към фактурите също не са кредитирани, тъй като били подписани от управителя на "КТМ ЗЗ" ЕООД - М. Стоянов Велев, който за периода от м. 09.2017 г. до м. 11.2017 г. е осигуряван на трудов договор в "Радиви" ЕООД и не е подал декларация за самоосигуряване. При насрещните проверка на предходните доставчици, органите по приходите са констатирали, че същите не са представили доказателства, че притежават складови и търговски помещения и транспортни средства. АССГ е приел, че правото на данъчен кредит е отказано незаконосъобразно, доколкото реалността на доставките по фактури, издадени от "КТМ ЗЗ" ЕООД се установява от съвкупната преценка на доказателствата по делото, кореспонденцията между предмета на фактурите и представените договори, протоколи и пътни листа, редовно воденото счетоводство на ревизираното лице, влагането на доставените консумативи и части за товарни МПС в МПС на РЛ. Приел е, че от обстоятелството, че стоките не са завеждани по материална сметка, а директно изписвани на разход в счетоводството на жалбоподателя, не може да бъде основание за отказ на право на данъчен кредит. Приел е, че не са налице данни, като и твърдения за наличие на поведение, целящо измама и отклонение от облагане от страна на ревизиращото дружество, след като отказът е мотивиран единствено с обстоятелства, свързани с твърдени незаконосъобразни действия на предходните доставчици по веригата. С позоваване на практика по съединени дела C-80/11 и C-142/11/, АССГ е приел, че правото на приспадане не може да бъде ограничавано, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. В заключение е посочено, че при липса на обективни данни за наличие на недобросъвестност от страна на ревизираното дружество, незаконосъобразно е отказано правото на данъчен кредит. Предмет на доставките по фактури, издадени от "Кавън" ЕООД са наем по договори на МПС, такса обслужване по договор, наем паркинг по договор, почистване на конкретно посочени МПС, ремонт и префактуриране на ремонтни услуги. За да откажат право на данъчен кредит, органите по приходите, след като са извършили насрещни проверки на доставчика и предходни доставчици са приели, че не е доказан кадрови и технически ресурс за извършване на доставките, тъй като предходните доставчици не са разполагали с такъв. АССГ е приел, че от РЛ и от дружеството-доставчик са представени както издадените фактури, така и доказателства за заявки и констативни протоколи, получени като резултат от фактурираните услуги. Приел е, че тези доставки са отразени в счетоводството на доставчиците и на оспорващия и договорената цена е изплатена. От ревизиращите органи не били събрани доказателства жалбоподателят да разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на издателите на фактурите. Не било спорно, че услугите, предмет на процесните фактури, са свързани с облагаемата дейност на дружеството, поради което е направен извод за реални доставки на услуги. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционния съд, поради очевидна фактическа грешка е приел, че е обжалван РА е с № Р-2222141707911-091-001/21.06.2018 г., вместо № Р-22221417007911-091-001/21.06.2018 г., но допуснатата неточност при изписване на номера на РА, не се отразява на правилността на съдебен акт и може да бъде поправена неограничено във времето по реда за поправка на очевидна фактическа грешка. Не са допуснати нарушения нито на материалния закон, нито на съдопроизводствените правила. Възраженията в касационната жалба повтарят становища, изложени вече пред първата инстанция и в акта на директора на дирекция "ОДОП" - София и по същество представляват несъгласие със събрани по делото доказателства. Правилно са определени спорните въпроси за правото на данъчен кредит по процесните фактури - разпоредбите на чл. 68 и следващите от ЗДДС, като правилно е разпределил доказателствената тежест. На следващо място много подробно и детайлизирано са разгледани събраните доказателства в хода на ревизията и заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ). Правилно съдът е допуснал и разгледал доказателства в тяхната съвкупност, с които данъчно-задълженото лице е доказвало твърденията си за изпълнение на всички предпоставки по ЗДДС за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. На първо место, спорът пред първоинстанционния съд е бил относно правото да се ползва данъчен кредит от дружеството - ответник по касацията по фактури, издадени от "КТМ ЗЗ" ЕООД с предмет - консумативи и части за товарни МПС. За доказване реалността на доставките са представени, както от доставчика, така и от РЛ писмени доказателства и е прието неоспорено заключение по ССчЕ. Правилно са възприети всички данни по делото, при което обосновано е прието, че стоките - предмет на процесните фактури, са договорени в двустранно подписани заявки за конкретно посочени консумативи и части за товарни МПС, предадени съгласно представените приемо - предавателни протоколи, и превозени от склада на доставчика до склада на получателя с транспорт на РЛ, съгласно представените пътни листи. От факта, че при насрещна проверка на Д. Иванова Ангелова за изясняване собствеността на ползвания от доставчика склад в гр. Банкя, от същата не били представени документи, а от страна на "КТМ ЗЗ" ЕООД не били осчетоводени документи за платен наем, не следва извод за липса на складова обезпеченост на доставчика. От фактите, че предходни доставчици, при извършените им насрещни проверки не са представили доказателства за складова обезпеченост, а Д. Иванова Ангелова не е представила документи за собствеността на ползвания от доставчика склад в гр. Банкя, а доставчика не осчетоводил документи за платен наем, не следва извод за липса на складова обезпеченост на доставчика и предходните доставчици и липса на реални доставки, след като не са опровергани представените от доставчика и РЛ писмени доказателства - заявки, ППП, и пътни листи. От страна на приходната администрация не са събрани доказателства, които да оборват установените с представените по делото доказателства факти за предаване на стоките в складова база на доставчика, ползвана по договор за наем и транспортирането им с транспорт на РЛ, съгласно представените пътни листи. Действително представените от ревизираното лице и доставчика частни документи, нямат материална доказателствена сила обвързваща съда и страните, но това не означава че те нямат значение за процеса, защото следва да бъдат преценявани с оглед на всички доказателства по делото и те са свързани както с процесните фактури, така и с реалния резултат от доставките. Не може да бъде споделено становището на касатора за некредитиране на представените приемо – предавателните протоколи, подписани от управителя на доставчика М. Стоянов Велев, само защото същия не е подал декларация за самоосигуряване, а е осигуряван в друго дружество. Същите не са оспорени по отношение автентичност и съдържание и се ползват със съответната доказателствена сила, така че удостоверяват постигнатото между страните съгласие за индивидуализация на стоките. От друга страна за реалното изпълнение на спорните доставки не може да се очаква представянето на официални свидетелстващи документи с материална доказателствена сила. Като косвено доказателство за реалността на доставките следва да се отчетат и безспорните факти на плащане по фактурите и установената последваща реализация на закупените стоки чрез влагането им в ползваните от РЛ товарни автомобили. Правилно съдът е приел, че в конкретния случая в РА липсват фактически констатации, че ревизираното лице е участник в данъчни измами. С РА правото на данъчен кредит е отказано само поради липса на достатъчно доказателства за реалност на доставките, но не и защото ревизираното лице участва в система с данъчни измами. При наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по спорните фактури, по които дружеството е декларирало право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право. На второ место, спорът пред първоинстанционния съд е бил относно правото да се ползва данъчен кредит от дружеството - ответник по касацията по фактури, издадени от "Кавън" ЕООД с предмет - наем по договори на МПС, такса обслужване по договор, наем паркинг по договор, почистване на конкретно посочени МПС, ремонт и префактуриране на ремонтни услуги. По делото са събрани многобройни писмени доказателства и заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което като обосновано и обективно, е възприето от първоинстанционния съд. Първоинстанционният съд правилно се е позовал на тълкуването на материалния закон, дадено в решенията на СЕС. Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че издателят на процесните фактури не разполага с кадрова обезпеченост да изпълни услугите противоречи на тълкуването на Директива 2006/112 /ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С-324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. По делото са налице доказателства, установяващи обективното извършване на услугите, в това число заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Налице са и доказателства за предава и получаване на фактурираните услугите. Съдът обосновано е посочил, че при наличие на достатъчно безспорни доказателства относно договаряне, плащане, получаване и приемане на услугите, твърдението за липса на кадрова обезпеченост е неоснователно. С оглед на събраните доказателства в хода на ревизията, а в последствие и при административното и съдебното обжалване, първоинстанционният съд правилно е приел, че процесните фактури установяват реално извършени услуги, за които на задълженото лице се следва право на данъчен кредит, което необосновано и в противоречия с материалния закон не е признато от приходния орган. С оглед изложеното и достигайки до извода, че са налице предпоставките на чл. 68 от ЗДДС, респективно не са налице предпоставките на чл. 70, ал. 5 от закона, тъй като процесните сделки са реално извършени, административният съд е постановил правилно решение, в оспорената му част, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за разноски е неоснователна. Основателна е претенцията за разноски на ответника по касация "Интер найс" ЕООД, за присъждане на разноски за касационното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 142 лева, определени съобразно материалния интерес от касационното обжалване и на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо отделение,