Решение № 2673 от 22.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9546/2018 г.

Решение № 2673 от 22.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9546/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Общински съвет Л. против решение № 89/18.06.2018 г. по адм. д. № 4/2018 г. на Административен съд - Л.. В жалбата излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необосновност. Оспорва изводите на съда, че разпоредбата на чл. 19, ал. 2, т. 15 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет Л., неговите комисии и взаимодействието с общинската администрация противоречи на материалния закон, като твърди, че контролът върху разходването на обществения ресурс е възложен на общинския съвет. Моли решението да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба - прокурор при Окръжна прокуратура Л., редовно призован, не се явява представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обосновано съдът е приел, че оспорената разпоредба на чл. 19, ал. 2, т. 15 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет Л. противоречи на материалния закон. Налице е противоречие с чл. 25 от ЗМСМА, в който изчерпателно са посочени правомощията на Председателя на Общинския съвет и на чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА, предвиждащ, че Общинският съвет приема и изменя годишния бюджет на общината, осъществява контрол и приема отчета за изпълнението му. Посочените правомощия принадлежат на Общинския съвет като колективен орган на местно самоуправление, а не на неговия председател. Поради това правилно съдът е приел, че оспорената разпоредба е в противоречие с нормативни актове от по-висока степен. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - Л. е образувано по протест от прокурор при Окръжна прокуратура Л. срещу разпоредбата на чл. 19, ал. 2, т. 15 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет Л., неговите комисии и взаимодействието с общинската администрация, приет с Решение № 13/03.12.2015 г. от Общински съвет Л.. Съдът е отменил оспорената разпоредба. Приел е, че тя противоречи на материалния закон, а именно - на чл. 25 от ЗМСМА, в който изчерпателно са посочени правомощията на Председателя на Общинския съвет, а с правилник не може да се предвиждат правомощия на административните органи, с каквито те по закон не разполагат. Разширяването на тези правомощия при липса на законова делегация, според съда, е незаконосъобазно. Съдът е посочил, че оспорената разпоредба противоречи и на чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА, предвиждащ, че Общинският съвет приема и изменя годишния бюджет на общината, осъществява контрол и приема отчета за изпълнението му. Посочените правомощия принадлежат на Общинския съвет като колективен орган на местно самоуправление, а не на неговия председател. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изложил обосновани изводи при правилно приложение на материалния закон. От фактическа страна е установено, че Правилникът за организацията и дейността на Общински съвет Л., е приет с Решение № 13/03.12.2015 г. от Общински съвет Л.. Оспорената разпоредба на чл. 19, ал. 2, т. 15 от Правилника гласи, че Председателят на общинския съвет упражнява контрол върху изразходването на средствата, предвидени за издръжка на общинския бюджет. При приемане на решението са спазени изискванията на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, както и изискуемия се кворум съобразно чл. 27, ал. 2 от ЗМСМА. Присъствали са повече от половината общински съветници. Приемането на Правилника е станало с гласовете на повече от половината от присъстващите общински съветници в съответствие с чл. 27, ал. 3 от ЗМСМА. Обосновани и в съответствие със закона са изводите на административния съд. Касационната инстанция изцяло споделя съображенията, че оспорената разпоредба противоречи както на чл. 21, ал. 1, т. 6 ЗМСМА, така и на чл. 25 от ЗМСМА. Изричната законова уредба на правомощието за контрол върху бюджета, предвидена за Общинския съвет като колективен орган изключва упражняването на такива правомощия от Председателя на ОбС еднолично. Неговите правомощия са уредени изрично в разпроредбата на чл. 25 ЗМСМА и не могат да се тълкуват разширително, още по-малко - да се допълват с подзаконов нормативен акт. В този смисъл е и анализът, извършен от административния съд на разпоребите на чл. 122, чл. 124 и чл. 140 от Закона за публичните финанси/ЗПФ/, които предвиждат, че изпълнението на общинския бюджет се организира от Кмета на общината. Бюджетът на ОбС е част от бюджета на Общината и правилата за неговото приемане, разходване и контрола върху изпълнението му са същите, каквито законът предвижда за общинския бюджет като цяло. Такива правомощия за председателя на ОбС не са уредени в ЗПФ, поради което и тук допълването им с подзаконов нормативен акт е недопустимо. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 89/18.06.2018 г. по адм. д. № 4/2018 г. на Административен съд - Л.. Решението е окончателно.