Решение № 3537 от 11.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4814/2010 г.

Решение № 3537 от 11.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4814/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Стефан Стефанов Грозданов от гр. София срещу решение № 262/10.02.2010 г., постановено по адм. дело № 2456/2009 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 250900120/16.06.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Търговище, потвърден с решение № 422/13.08.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения по ЗДДФЛ (отм.) за 2007 г. и за 2008 г., ДДС за период от 15.11.2008 г. до 31.01.2009 г., вноски за ДОО и ЗО за период 17.05.2004 г. до 31.12.2007 г., вноски за ДЗПО за УПФ за период 17.05.2004 г. до 31.12.2007 г. и вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО за УПФ за 2008 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В частта по ЗДДС касаторът възразява, че неправилно съдът е приел, че като физическо лице е задължен по ЗДДС и тези изводи на съда противоречат на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗДДС. В тази връзка се позовава на решение № 11538/3.11.2008 г. по адм. дело № 6486/2008 г. на IА отделение на Върховния административен съд. Относно задълженията по ЗДДФЛ за 2008 г. Според касатора не е следвало да бъде обложен и по ЗДДФЛ за 2008 г. с оплакване, че неправилно съдът е приложил чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ, като е подменил критериите в посочената разпоредба, като подробни съображения в тази насока са развити в касационната жалба. Според касатора съдът декларативно е посочил, че правилно финансовият резултат е отчетен съгласно чл. 26, ал. 6 ЗДДФЛ, без да посочи мотиви по възражението му, чу не е задължен на основанието, посочено в чл. 26 ЗДДФЛ. В частта относно осигурителните вноски касаторът е изложил оплаквания за неправилността на съдебното решение, с което се отказва приложение на чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Димитър Тончев, който е представил и писмени бележки. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител е не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е направил подробен анализ на чл. 3 ЗДДС и чл. 2 ТЗ и правилно е приел, че жалбоподателят се явява данъчно задължено лице. Според прокурора неоснователни са и доводите за приложимостта на чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ във връзка с § 1, 21 от ДР на същия закон, тъй като жалбоподателят не получава доход за отглеждане на пилета - собствено производство и продажбата им. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: В частта по ЗДДС първоинстанционният съд е приел, че Стефан Грозданов е земеделски производител като е отглеждал пилета бройлери, като е подал ГДД за 2008 г. с доход в размер на 68 881,64 лв. Установено е от съда, че този деклариран доход е във връзка с представен договор за угояване на пилета бройлери, сключен с "Лудогорско пиле" ЕООД, по който Стефан Грозданов е изпълнител. Съдът е приел, че правилно приходните органи са определили облагаемият доход по чл. 29 и чл. 30 ЗДДФЛ. Съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 3, ал. 2 и 3 ЗДДС, като е приел, че Грозданов като земеделски производител е данъчно задължено лице, тъй като извършва независима икономическа дейност, макар че не е регистриран по ТЗ. В този смисъл съдът е приел за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че след като е регистриран като земеделски производител, но не е регистриран по ТЗ, той не извършва независима икономическа дейност и е приел, че още в предходен период е следвало да се регистрира по ЗДДС. Съдът е приел, че правилно приходните органи са квалифицирали дохода на Стефан Грозданов като доход от услуга - отглеждане на пилета бройлери и в този смисъл е изключен от доходите по чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ. В тази връзка съдът е анализирал договорите между ревизираното лице и "Лудогорско пиле" ЕООД и е квалифицирал договора като такъв за услуга, което се подкрепяло и от заключението на вещото лице. Съдът е обсъдили заключението на съдебно-ветеринарната експертиза и е приел, че изводите му кореспондират със събраните по делото доказателства. Относно установените с ревизионния акт задължения за ДОО, ЗО и ДЗПО за 2008 г. е прието от съда, че жалбоподателят за 2008 г. не попада в кръга на лицата, посочени в чл. 6, ал. 9 КСО, поради това дължи окончателни вноски за фондовете на ДОО, ЗО и ДЗПО. Обжалваното решение е правилно постановено. В частта по ЗДДС. Основният спорен въпрос между страните е дали като регистриран земеделски производител касаторът е и данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 2 ЗДДС. Законодателят не свързва независимата икономическа дейност по смисъла, вложен в цитираната разпоредба само с регистрирането като търговец по ТЗ. Обстоятелството, че касаторът не е регистриран като търговец по ТЗ, а само като земеделски производител не променя характера на извършваната от него дейност в областта на селското стопанство като независима икономическа дейност - угояване на пилета бройлери по договор, сключен с "Лудогорско пиле" ЕООД. Неправилно касаторът се позовава на чл. 3, ал. 3 ЗДДС, в която се съдържат изключенията от понятието независима икономическа дейност. В т. 2 на същата правна норма изрично се изключват от независима икономическа дейност физическите лица, които не са еднолични търговци за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон по управление и контролна юридически лица. Случаят на касатора в никакъв случай не може да се подведе по тази правна норма, тъй като той не е управител или контрольор в юридическо лице, за да бъде изключена неговата дейност в качеството му на физическо лице от независимата икономическа дейност. В чл. 3, ал. 2 ЗДДС, както се посочи по-горе не държи сметка за критерият търговец по смисъла на ТЗ на лицата, чиято дейност е свързана със селското стопанство, какъвто е настоящият случай. Тази разпоредба като дефинитивна и намираща се в данъчен материален закон, не може да се тълкува разширително, какъвто способ използва касатора. Цитираното решение по адм. дело № 6486/2008 г. на ВАС, IА отделение не се споделя от настоящия съдебен състав, тъй като то не намира опора в закона. В друго решение по адм. дело № 5923/2007 г. на ВАС, I отделение е застъпено обратното на цитираното по-горе решение схващане, което изцяло се споделя от състава по настоящето дело, че земеделските производители, които не са регистрирани като търговци по ТЗ, но осъществяват независима икономическа дейност в областта на селското стопанство са данъчно задължени лица по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС. В този смисъл направените от първоинстанционния съд изводи в същата насока са законосъобразни в съответствие със ЗДДС, както и относно установеното от ревизията, че е достигнал облагаем оборот към месец октомври 2008 г. и е подлежал на задължителна регистрация по чл. 96 ЗДДС, както и правилно е начислен ДДС на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 86, ал. 1 и 2 ЗДДС. В частта по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО. Относно характера на сключените договори между касатора като физическо лице - изпълнител и "Лудогорско пиле" ЕООД - възложител, правилно първоинстанционният съд ги е квалифицирал като договори за услуга, тъй като предмета на договорите е изпълнителя да угоява пилета бройлери на възложителя, като съобразно клаузите по договорите изпълнителя получава възнаграждение за положен труд, а не доход от отглеждане на пилета - собствено производство. Едва в касационната жалба касаторът излага възражения срещу сключените договори, което съдът не възприема, тъй като той е страна по тях и ако не е бил съгласен с клаузите им или е преценил, че има клаузи, които заобикалят закона, не е следвало да ги подписва. В този смисъл законосъобразни са изводите на съда, че не е налице хипотезата на чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ, уреждаща необлагаемите доходи на производство на непреработена животинска продукция, тъй като касаторът не е производител на такава продукция по смисъла на § 1, т. 21 от ДР на ЗДДФЛ. Правилно съдът е установил, че няма данни угоените пилета от касатора да са му прехвърлени в собственост, за да може да се третира дейността му като производство. Правилно и приходните органи и съдът са приели, че при облагането е взета предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 6 ЗДДФЛ в приложимата за настоящия случай редакция, която е по-благоприятна от поддържаната от касатора на чл. 29, т. 1 ЗДДФЛ, тъй като по чл. 26, ал. 6 облагаемата основа е изчислена като разлика между отчетените счетоводни приходи и разходи, т. е както са посочили приходните органи основата за облагане е 35 953,90 лв., а ако се приспаднат 40% от 68 881,64 лв., предвид сочената от касатора разпоредба на чл. 29, т. 1 ЗДДФЛ, тогава данъчната основа за облагане ще бъде 41 328,98 лв., затова представените решения на директора на "ОУИ" по сходни казуси са неотносими. В частта за осигурителните вноски, решението на първоинстанционния съд също е правилно, тъй като чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ не е приложим и установените задължения за ДОО, ЗО, ДЗПО за УПФ са изчислени върху установения облагаем доход от 35 953,90 лв. Представения договор за угояване на пилета от 3.11.2009 г. не променя горните изводи, тъй като е за период след ревизирания. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да доведат до неговата отмяна и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,