Решение № 5993 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2039/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. С. С., с адрес в [населено място], общ. Симеоновград, обл. Хасково, чрез процесуален представител, срещу решение № 8722/29.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1419/2024 г. на Административен съд /АС/ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо /УП/ изх. № 02-260-6500/3492 от 14.11.2024 г. на заместник – изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022 г., в частта, с която е намалено финансовото подпомагане по схема СЗо (Схема за обвързано подпомагане за оранжерийни зеленчуци) и е наложена санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания по СЗо в размер на 2 290,35 лв. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции и държавна такса за подаване на касационната жалба. Ответникът по касационна жалба – заместник – изпълнителният директор на ДФЗ, не излага становище по нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е законосъобразно. Обосновани са доводите на АС, че административният орган – издател на оспореното УП е обвързан от необжалвания в частта относно спорните площи и съответно стабилен административен акт – Заповед № РД09 – 94/31.01.2023 г. на Министъра на земеделието за одобряване на окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ /ПДП/ за кампания 2022 г. От назначената и приета по делото съдебно - техническа експертиза, административният съд правилно е установил, че БЗС № 35599-113-2-1 не е бил включен в окончателния специализиран слой ПДП за кампания 2022 г., одобрен със посочената заповед /необжалвана от земеделския производител/, като причините за невключването му са ирелевантни към настоящия спор, както е посочил още АС – Хасково. Горното напълно съответства с доказателствата по делото, както и с цитираните от първоинстанционния съд норми на чл. 43, ал. 3, т. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП в приложиамата му за кампания 2022 г. редакция. След като въпросът дали площите са допустими за подпомагане е от компетентността на друг административен орган – министърът на земеделието, и е налице стабилен административен акт, определящ площите като недопустими за подпомагане за съответната кампания, заместник – изпълнителният директор на ДФЗ е длъжен да вземе предвид този стабилен административен акт, без да има правомощия да проверява неговата законосъобразност. Настоящият съдебен състав не споделя изложеното от касатора твърдение за липса на мотиви при издаване на оспореното пред АС – Хасково уведомително писмо. Съдът правилно е заключил, че административният орган е изложил надлежни фактически и правни основания за извършените намаления и наложената санкция. Както обосновано е посочил съдът, от оспорения пред него административен акт става достатъчно ясно, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място на данните в подаденото заявление за подпомагане, сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 ЗПЗП, при които е констатирано, че процесната площ, респективно част от нея, е останала извън обхвата на слой ПДП, приет със заповедта на министъра на земеделието, като именно това обстоятелство съставлява фактическото основание за извършените намаления. Нещо повече – в настоящата хипотеза АС – Хасково обосновано и правилно е посочил, че съгласно приетото с Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите за постановеното намаление могат да бъдат извлечени и от други документи, съставени с оглед предстоящото издаване на обжалвания административен акт, като в настоящия случай такива са данните от извършените автоматични проверки и именно издадената заповед за одобряване на окончателните специализирани слоеве „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“ от Министъра на земеделието. Настоящият съдебен състав споделя и приетото от първоинстанционния съд по отношение на наложената, съгласно разпоредбата на член 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г., санкция, поради което мотивите му в тази връзка не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение