Решение № 257 от 12.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 710/2012 г.

Решение № 257 от 12.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 710/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител А. Я. М. против въззивно решение № 403 от 12.12.2011 г. на Пловдивския окръжен съд по в. н. ч. х. д. № 1331/2011 г., с което изцяло е отменена присъда № 90 от 24.11.2010 г. на Районния съд - гр. Елхово по н. ч. х. д. № 52/09 г. и производството е прекратено. Твърди се, че въззивният съд е бил длъжен да се произнесе по гражданския иск. Направено е искане за отмяна на въззивното решение в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Пловдивския окръжен съд. В съдебно заседание защитникът (адв. Д.) на подсъдимия настоява решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 90 от 24.11.2010 г. на Районния съд - гр. Елхово по н. ч. х. д. № 52/09 г. подсъдимият С. Д. А. е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за деяние, извършено през м. юни 2008 г. по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147 НК. Отхвърлен е гражданският иск за неимуществени вреди и в тежест на частния тъжител са възложени разноските по делото. С въззивно решение № 403 от 12.12.2011 г. по в. н. ч. х. д. № 1331/2011 г. Пловдивският окръжен съд е отменил изцяло присъдата на първоинстанционния съд и поради изтекла давност е прекратил наказателното производство. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Въззивното производство е било образувано по жалба на частния тъжител срещу оправдателната присъда на първоинстанционния съд. В съдебно заседание от 10.12.2011 г. подсъдимият е поискал прекратяване на наказателното производство поради изтекла давност. Въззивният съд е констатирал, че срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК за престъплението по чл. 148, ал. 2 НК е две години (в редакцията към момента на довършване на престъплението), а по чл. 81, ал. 3 НК - три години, който е изтекъл на 3.06.2011 г. и е прекратил производството. Въззивният съд незаконосъобразно е прекратил производството и в гражданската му част по допуснатия и разгледан граждански иск на А. Я. М.. Доводите на жалбоподателя следва да бъдат възприети. Съгласно чл. 317 вр. чл. 307 НПК съдът дължи произнасяне по гражданския иск и когато признае, че наказателната отговорност е погасена. В разглеждания случай процесуалният подход на съда е в противоречие с посочената разпоредба. Той е довел до съществено ограничаване на правото на гражданския ищец на достъп до съд, респективно с отказа от произнасяне съдът е допуснал съществено процесуално нарушение. Ето защо решението в частта, с която е прекратено производството и по гражданския иск следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане в тази му част от друг съдебен състав на Пловдивския окръжен съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК