Решение № 10756 от 10.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2127/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) срещу решение 301 от 07.12.2023 г., постановено по административно дело 206/2023 г. от Административен съд Смолян, с което е отменена негова заповед ОСПД-Н060 от 28.06.2023 г. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и (постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на деловодни разноски по представен списък. Ответникът по касационната жалба Г. К. М., чрез процесуален представител и в представен от последния писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на деловодни разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните такива от касационния жалбодател. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на предвидените в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК изисквания за неговата форма, довели до невъзможност за установяване на фактическите основания въз основа на които е издадена заповедта. Решението е законосъобразно. Няма спор между страните по делото, че М. е заемал длъжност главен инспектор в отдел Здравеопазване на животните в ОБДХ Смолян, като със заповед ОСПП 38/17.08.2021 г. на Изпълнителния директор на БАБХ на основание чл. 82а, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е преназначен на длъжност началник отдел на отдел Здравеопазване на животните за срок до завръщане на служителя, преназначен на друга длъжност по чл. 82а ЗДСл, не повече от 4 години или след едностранно волеизявление на една от страните, считано от датата на връчване. С обжалваната пред АС - Смолян заповед ОСПД - НО60 от 28.06.2023 Изпълнителният директор на БАБХ преназначава М. от длъжността, заемана от него по силата посочената по-горе заповед на заеманата от него длъжност преди нейното издаване на основание чл. 82а, ал. 2 ЗДСл. При тези факти и с оглед съдържанието на заповедта и доказателствата, представени с административната преписка правилно и обосновано първоинстанционния съд приема, че заповедта е постановено в нарушение на изискванията за нейната форма, тъй като липсва посочване на фактическите основания за издаването ѝ в нея. В административната преписка също липсват доказателства, от които да се установи наличие на която и да е от възможните хипотези - посочената в чл. 82а, ал.2 ЗДСл, послужила като основание за издаване на заповедта, а именно изтичане на срока по ал. 1(която безспорно в случая не е била налице) или на друга от посочените в заповед ОСПП 38/17.08.2021 г. възможни договорени хипотези завръщане на служителя или едностранно волеизявление на една от страните. Ето защо, приемайки, че в случая е налице отменителното основание по чл. 146, т. 2 АПК, тъй като при издаване на заповедта е допуснато нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК първоинстанционния съд е постановил законосъобразно решение. При постановяването му, противно на твърденията в касационната жалба, не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил относимите към спора доказателства по делото, като изводите му са базирани въз основа на установените от тях факти, които по същество не се оспорват от касационния жалбодател. Обстоятелството, че обжалваната пред АС Смолян заповед е връчена срещу подпис на служителя, без същия да изложи писмени съображения за нейната незаконосъобразност не обосновава извод за допуснато от съда нарушение при разглеждане на делото, а още по-малко за изпълнение на изискванията по чл. 59, ал. 4, т. 2 АПК при постановяването ѝ. Неоснователни са и наведените доводи за необоснованост на решението съдът е извършил проверка за законосъобразност на акта, следвайки последователността на отменителните основания по чл. 146 АПК и при констатираното нарушение на изискванията за нейната форма е изложил подробни и аргументирани съображения за наличието на едно от отменителните основания, посочени в него. Обстоятелството дали актът е постановен в условията на оперативна самостоятелност или на обвързана компетентност, при така допуснатото нарушение на изискванията за неговата форма е без значение за изхода на делото. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изхода на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК администрацията на касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в настоящото производство, представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 1000 лв., който размер е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение