Решение № 10485 от 29.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11071/2013 г.

Решение № 10485 от 29.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11071/2013 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Крас" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, чрез управителя Сапунов против решение № 1469 от 28.06.2013 г. по адм. дело № 524/2012 г. на Административен съд Пловдив. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По-конкретно твърди, че са подадени в срок декларации по отношение на всички имоти, че същите няма да бъдат ползвани през 2011 г., с оглед на което на дружеството следва да не се начислява ТБО за компонента сметосъбиране и сметоизвозване. Заявява, че чл. 19в, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 относно изисканите документи от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив (Наредбата) е в противоречие с чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ, който не въвежда изискване към декларацията (заявлението) да се представят удостоверения от ВиК и Електроразпределение, че в съответните имоти е спряно подаването съответно на ток и на вода. Иска да се установи противоречието на разпоредбата на чл. 19в, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от цитираната Наредба с разпоредба от нормативен акт от по-висока степен - чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ. Твърди също, че от страна на административния орган не са представени доказателства за това, че услугите, за които са начислени такси, са реално предоставени от общината. Иска се отмяна на решението с пререшаване на спора, като се отмени процесния Акт за установяване на задължения по декларация № 907 от 29.11.2011 г. на главен инспектор в отдел "Ревизии" на дирекция "Местни данъци и такси" при община Пловдив, потвърдено с решение № 1 от 20.01.2012 г. на директора на дирекция "Местни данъци и такси" при община Пловдив, в частта в която на "Крас" ЕООД са установени задължения за ТБО за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. и лихви за просрочие за недвижими имоти на дружеството, находящи се в гр. Пловдив. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът - Директорът на дирекция "Местни данъци и такси" при община Пловдив, чрез гл. юрисконсулт Ипократова в представено по делото писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне в сила като правилно първоинстационното решение. Претендира юрисконсутско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Решението е материалнонезаконосъобразно. Въвеждането на допълнителни условия към декларацията за неползването към имота и изискването същите да се установят със съответните удостоверения съгласно чл. 19в, ал. 2 от Наредбата е в противоречие на чл. 8, ал. 5 и чл. 18, ал. 1 от ЗМДТ, което е основание за отмяна на процесния акт в частта относно компонента сметосъбиране и сметоизвозване. Налице е хипотезата на чл. 15, ал. 3 от ЗНА за приложение на по-високия по степен нормативен акт. Върховният административен съд, седмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на "Крас" ЕООД против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 907 от 29.11.2011 г., издаден от главен инспектор в отдел "Ревизии" на дирекция "МДТ" при община Пловдив, потвърден в обжалваната част с Решение № 1 от 20.01.2012 г. на директора на дирекция "МДТ" при община Пловдив, с която на дружеството са установени задължения за ТБО за 2011 г. за притежаваните от него недвижими имоти общо в размер на 4 625.22 лв. и лихва в размер на 116.06 лв. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че при извършена проверка от страна на данъчната администрация се е установило, че дружеството-касационен жалбоподател е собственик на недвижими имоти на територията на община Пловдив, съгласно подадени декларации по чл. 17, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, с оглед на което същото се явява задължено лице за ТБО за същите имоти. Установено е също така, и това не е спорно между страните, че от страна на "Крас" ЕООД са подадени декларации по чл. 19в, ал. 1 от Наредбата по отношение на всички имоти с оглед частичното освобождаване от единия от компонентите на ТБО - за сметосъбиране и сметоизвозване, но въпросните декларации не са придружени от Удостоверения от ВиК и Електроразпределение, че за имотите е спряно подаването на вода и електрозахранването. Наред с изложеното от страна на дружеството са представени справки от страна на "Водоснабдяване и канализация" - Пловдив и "ЕВН България Електроснабдяване" - Пловдив, от които се установява, че в имотите, собственост на дружеството, не е отчетена консумация на електроенергия или същата е в минимални количества, както и не е установено водоснабдяване. Тези констатации се потвърждават и със заключението на вещото лице, не се оспорват от страна на органа по приходите, и са посочени като безспорни в мотивите на първоинстанционното решение. Независимо от изложеното, съдът е изложил съображения, че разпоредбата на чл. 19в, ал. 2 от Наредбата е част от действащото право и докато не бъде отменена по надлежния ред е общозадължително правило, регулиращо определена категория отношения. Предпоставките съгласно цитираната норма не са налице по отношение на процесните имоти, поради което липсва правно основание да не им се събере такса за сметосъбиране и сметоизвозване. Първоинстанционният съд е счел, че по отношение на останалите факти от значение за определяне на ТБО няма спор между страните, поради което е извел извод за законосъобразност на процесния АУЗД. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Основателно е изтъкнатото в касационната жалба оплакване за противоречието на разпоредбата на чл. 19в, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Наредбата с чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ. Чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ гласи, че общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. От съдържанието на цитираната разпоредба се налага изводът, че на общинския съвет е предоставено единствено правомощието да определи реда, по който лицата, неползващи услугата, се освобождават от заплащане на съответната такса. Правото на лицата да бъдат освободени от заплащане на такса за определена услуга, когато не ползват тази услуга през годината или през определена част от нея, е предвидено в самия закон, а на общинския съвет е делегирано само правомощието да определи реда, по който да бъде упражнено това право на освобождаване. Като подзаконов нормотворец общинският съвет следва да се съобрази с предоставените му по делегация правомощия и да приема съответния подзаконов нормативен акт в съответствие с разпоредбите на нормативните актове от по-висок ранг, защото в противен случай нормативният акт подлежи на отмяна или следва да бъде оставен неприложен от правораздавателните органи, като бъде приложен нормативният акт от по-висока степен (чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от ЗНА). Като обобщение на изложеното се налага изводът, че правомощието на общинския съвет по чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ е само да определи реда за освобождаване от заплащане на определена местна такса, когато услугата, за която се дължи тази такса, не се ползва. В конкретния случай, общински съвет Пловдив е излязъл извън делегираните му със закон правомощия, като наред с реда е разписал и допълнителни условия за освобождаване на задълженото лице от такса за сметосъбиране и сметоизвозване, като му е вменил освен подаване на декларация в указания срок към същата да се представят и доказателства, които да удостоверяват определени факти или обстоятелства и по-конкретно, които да доказват, че имотът няма да се ползва през годината (чл. 19в, ал. 1, т. 2 от Наредбата). В ал. 2 на чл. 19в от Наредбата е предвидено, че в случаите, когато заявителят не представи указаните в същата удостоверения, общинската администрация не освобождава имота от заплащане на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Цитираните разпоредби са в противоречие с разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ, поради което не следва да се прилагат на основание чл. 15, ал. 3 от ЗНА. Като е приел противното, както и че не са налице нормативноустановените предпоставки за освобождаване на дружеството от начисляване на ТБО в частта й относно компонента сметосъбиране и сметоизвозване, административният съд е направил материално-незаконосъобразен извод и в тази си част АУЗД е подлежал на отмяна. Искането на касационния жалбоподател за установяване противоречието на разпоредбата на чл. 19в, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от цитираната Наредба с разпоредба от нормативен акт от по-висока степен - чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ е недопустимо за разглеждане в настоящото производство по оспорване на индивидуален административен акт. Същото искане може да бъде разгледано в производство по реда на чл. 185 и сл. от АПК. Първостепенният съд е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на съдебния акт, изразяващи се в следното: В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. А съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК съдът е длъжен да укаже на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото, не сочат доказателства. В случая първоинстанционният съд е приел, че единственият спорен въпрос по делото е за противоречието на чл. 19а, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Наредбата с чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ, и е счел, че за всички останали обстоятелства по делото страните не спорят. Факт е, че по делото не са представени никакви доказателства за реалност на престираните от общината услуги, а с определението си от 10.04.2012 г. решаващият състав е указал на ответника "да окомплектова преписката с всички относими доказателства, непредставени до този момент, в това число заповедта на кмета по чл. 62 от ЗМДТ, както и решението на общински съвет - Пловдив за определяне размера на таксата". На ответника изрично не е указано, че не сочи доказателства за това, че услугите, за които на дружеството е начислена ТБО, реално са били престирани по отношение на имотите на дружеството-касационен жалбоподател. Като се има предвид изложеното по-горе по приложението на материалния закон, както и установеното допуснато нарушение на чл. 171, ал. 4 от АПК, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса административният орган следва да ангажира доказателства за реалност на предоставените услуги по чл. 71, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ (като протоколи за извършена работа за процесния период, пътни листа, данни за съществуващо депо и т. н.), като съдът може да направи обосновани фактически и правни изводи, само ако е изпълнил процесуалните си задължения за разпределение на доказателствената тежест и оказване на необходимото процесуално съдействие на страните (по арг. от чл. 170, ал. 1 и чл. 171, ал. 4 и чл. 9, ал. 4 от АПК). Посочените процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели до необоснованост на изводите на съда по едно от основанията по чл. 146 от АПК - съответствието с материалноправните разпоредби. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Пловдив, при което съдът следва да съобрази дадените по-горе указания. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК.