Решение № 1143 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8680/2016 г.

Решение № 1143 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8680/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. И. от гр. С. против решение № 2784/13.03.2015 г. на тричленен състав на Върховен административен съд по адм. д. № 6191/2014 г., след отмяна на основание чл. 239, т. 5 АПК на влязлото в сила решение № 11046/22.10.2015 г. по адм. д. № 6707/2015 г. на ВАС, петчленен състав и връщане на делото за ново разглеждане от друг петчленен състав на ВАС. В съдебно заседание на 12.10.2017 г. адв. Ботев, пълномощник на жалбоподателката, прави искания при условията на евентуалност за обезсилване на обжалваното съдебно решение, прогласяването му за нищожно или отмяната му при съобразяване на Тълкувателно решение № 7/30.06.2017 г. по т. д. № 7/2015 г. на ОС на колегиите на Върховен административен съд. Твърди типичен случай на повторно произнасяне на Висшия съдебен съвет /ВСС/ по отношение на наложено дисциплинарно наказание. Предвид посоченото тълкувателно решение, аргументира недопустимост на съдебния акт на тричленен състав на ВАС, който осъществява контрол за законосъобразност върху втори акт на ВСС, при ясно посочен принцип на еднократност на налагането на дисциплинарното наказание, което не давало правомощие на ВАС да върне преписката на ВСС при отмяна на акта за налагане на дисциплинарно наказание и вмешателство в дискреционната власт на ВСС. Ответникът по касационната жалба, съдийска колегия на ВСС взема становище за неоснователност. Излага, че решението по посоченото тълкувателно дело има действие по отношение на съдебните актове, които ще бъдат издавани след приемането му, но не обосновава порок на тези, издадени преди това. Ответникът по касационната жалба, Инспекторат при ВСС, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключения за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 от същия н. а. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред тричленен състав на Върховен административен съд е образувано по жалба на М. И. срещу решение на Висшия съдебен съвет /ВСС/ по точка 83 от протокол № 16 от заседанието, проведено на 10.04.2014 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ й е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Жалбоподателката е поддържала наличие на основанията по чл. 146, т. т. 2-5 АПК, поради което е направила искане оспореното решение на ВСС да бъде отменено. В жалбата, в допълнително писмено становище от 16.05.2014 г. и писмено становище с характер на писмена защита от 29.09.2014 г., последните две представени от процесуалния представител на жалбоподателката адв. Г. М. /пълномощно от 14.04.2014 г. на л. 19 от делото/, са били изложени подробни съображения за незаконосъобразност на оспореното решение на ВСС, които първоинстанционният съд е обобщил в няколко точки: 1. Нарушение на изискването за форма; 2. Немотивираност и необоснованост на решението на ВСС. 3. Допуснато нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 3, вр. чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда /КТ/, предвид това, че не е взето предварително разрешение от Инспекцията по труда, въпреки че жалбоподателката страда от онкологично заболяване, което е посочено в чл. 1, ал. 1, т. 3 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ, и това обстоятелство е било известно на ВСС; 4. Наложено наказание за нарушения, за които е изтекла давността, предвидена в чл. 310, ал. 1, предл. второ ЗСВ; 5. Допуснато нарушение на правото на справедлив процес; 6. Нереализиране на нарушенията, за които е наложено наказанието; 7. Допуснати нарушения на чл. 309 ЗСВ, тъй като дисциплинарнонаказващият орган не се е съобразил с част от критериите за определяне на наказанието - формата на вината, тежестта на извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено - личната и най-голямата натовареност на СГС, правната и фактическа сложност на разглежданите за периода първоинстанционни и въззивни дела, данните за качеството на постановените актове, условията на труд; 8. Липса на правила у ВСС за налагане на най-тежкото наказание и липса на пропорционалност; 9. Допуснато противоречие с изискванията на Европейската харта за статута на съдиите от 08-10.07.1998 г., по глава 5 "Отговорност" относно налагането на наказание на даден съдия за неизпълнение на негови задължения. 10. Несъответствие на наложеното наказание с целта на закона. При извършена проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, съдебният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. В тази насока не споделя исканията на адв. Ботев за прогласяване нищожността, евентуално - за обезсилване на обжалвания съдебен акт. Съдебният акт би бил нищожен ако не отговаря на изискванията за валиден съдебен акт. За да е валидно, решението трябва да е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, да е в пределите на правораздавателната власт на съда, да е в писмена форма и подписано от членовете на съдебния състав. В случая, обжалваното решение на тричленен състав на ВАС е постановено в състав от трима съдии на ВАС, действащи в това си качеството, като правомощията на същите са упражнени в рамките на правораздавателната власт на съда; решението е в писмена форма, подписано от членовете на съдебния състав. В този смисъл, обжалваното съдебно решение не страда от твърдяния порок - нищожност. Съдебният състав не споделя и възражението на адв. Ботев за недопустимост на решението на тричленния състав на ВАС по адм. д. № 6191 по описа на ВАС за 2014 г. Правната доктрина определя като недопустимо онова съдебно решение, което е постановено при нарушаване на изискванията, при които делото е можело да се реши по същество. Недопустимата жалба обосновава като порок на съдебния акт недопустимост. В случая производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по допустима жалба на М. И. срещу решение на Висшия съдебен съвет /ВСС/ по точка 83 от протокол № 16 от заседанието, проведено на 10.04.2014 г., с които на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ й е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Дали решението на ВСС, предмет на контрол за законосъобразност пред съда е валидно и допустимо постановено след връщане на преписката от съда, е факт, който би могъл да се отрази върху законосъобразността на решението на ВСС, но не би могъл да рефлектира върху валидността и допустимостта на решението на тричленния състав на ВАС на посоченото от адв. Ботев основание. Предвид това, решението на тричленния състав на ВАС по адм. д. № 6191/2014 г. е валидно постановено от съдебен състав в писмена форма по допустима жалба на М. И. срещу решение на Висшия съдебен съвет /ВСС/ по точка 83 от протокол № 16 от заседанието, проведено на 10.04.2014 г. Същото е валидно и допустимо, като липсват основания за прогласяването му за нищожно, евентуално обезсилването му като недопустимо. По възраженията на касатора за правилност на решението: В касационната жалба се излагат отново всички възражения и доводи срещу оспореното решение на ВСС, поддържани в първоинстанционното производство. Касационният състав приема, че същите са разгледани и обсъдени изключително детайлно от тричленния състав на ВАС и с оглед на доказателствата и на установените от тях факти и обстоятелства, обосновано и правилно са преценени за неоснователни. Предвид изложените подробни и аргументирани мотиви по всяко едно от възраженията, включително относно компетентността на ВСС да приеме решението; съответствието/липсата на съответствие на същото със законовите изисквания за форма и мотивираност; спазването/неспазването на административнопроизводствените правила при налагане на наказанието и на сроковете по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ за образуване на дисциплинарно производство; приложимостта/неприложимостта на специалната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 и ал. 2, във връзка с чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ в настоящия случай и пр., които касационната инстанция споделя изцяло, е безпредметно повторното им обсъждане/ пренасяне в текста на настоящия съдебен акт. Касационният състав, въз основа на установената от първоинстанционния съд съответстваща на доказателствата фактическа обстановка, ще изложи съображения досежно няколко пункта от възраженията, касаещи приложението на закона: На първо място досежно специалната закрила по Кодекс на труда /КТ/: Правилно решаващият съдебен състав е приел, че специалната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 и ал. 2, във връзка с чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ се отнася за лицата, по отношение на които се прилага кодексът. Това са лицата, посочени в чл. 1 от него, а именно работници и служители, намиращи се в трудови правоотношения с работодателя, възникнали от сключен трудов договор. Възникването и прекратяването на правоотношенията на съдиите/магистратите, както и редът, условията и процедурата за налагане на дисциплинарно наказание на тях са регламентирани в ЗСВ, а този закон не съдържа разпоредба, която да препраща към КТ, във връзка с дисциплинарното производство и в частност, във връзка с дисциплинарното освобождаване от длъжност. В този смисъл, разпоредбата на чл. 229 от ЗСВ, съгласно която за неуредените в този раздел въпроси се прилага Кодекса на труда и която систематически се намира в Раздел V "Права и задължения", Глава IX "Статут на съдиите, прокурорите и следователите", не дава основание да се приеме, че правоотношенията на магистратите, които възникват въз основа на акт на ВСС (чл. 129, ал. 1 КРБ и чл. 160 ЗСВ) са трудови по смисъла на Кодекса на труда и че при прекратяването им се прилагат предвидените в кодекса специални правила за закрила. Както е посочено в първоинстанционното съдебно решение, действително в отделни разпоредби на ЗСВ има препращане към Кодекса на труда, но нито една от тях не може да бъде отнесена към настоящия случай. Очевидно това законодателно решение е обусловено от статута на магистратите и естеството на изпълняваните от тях функции, както и от спецификата на техните правоотношения. Следва да се отбележи, че и настоящият състав намира за несправедливо подобно законодателно разрешение, тъй като специалната закрила при прекратяване на трудовото правоотношение и в частност тази по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ е предвидена с оглед на уязвимото положение или състояние на работника в съответния момент, а магистратите и в частност съдиите несъмнено могат да попаднат в подобна ситуация или състояние. И касационната инстанция обаче като правоприлагащ орган няма нормотворчески правомощия и не може да прилага правни норми при преценка за справедливост, когато такава възможност не е изрично предвидена. По отношение на възраженията за реалното осъществяване на деянията: Правилен е изводът на съда, че допуснатите от жалбоподателката нарушения на основни правни принципи (законност и служебно начало - чл. 5 и чл. 7 ГПК) и процесуални правила при произнасянето по процесните граждански дела съставлява дисциплинарно нарушение, по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 4 и 5 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Вярно е, че под действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт или което представлява неизпълнение на служебни задължения следва да се разбира такова действие или бездействие, което не е свързано с преценката на магистрата/съдията на фактите и обстоятелствата по конкретния казус и по прилагането на закона, която преценка подлежи на инстанционен контрол, съответно, че дисциплинарната отговорност на магистрата е ограничена до нарушение на задълженията, с които се подготвя крайния акт или се организира неговото изпълнение и контрол. Когато обаче нарушенията са проява на превишаване на функционалните правомощия и на превратно упражняване на съдебна власт, като са извършени последователно и настойчиво, този принципен критерий за търсене на дисциплинарна отговорност е неприложим. Установените в случая конкретни факти и обстоятелства дават основание да се приеме, че допуснатите нарушения са основание не само за отмяна на постановените съдебни актове по реда на инстанционния контрол, но и за определянето им като дисциплинарни по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 4 и 5 от ЗСВ. И касационният състав споделя становището, че този извод не се променя от нормата на чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Р. Б., разписваща, че при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер, тъй като с нея не е изключена дисциплинарната отговорност на магистратите. В тази насока, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспореното решение на ВСС е постановено в съответствие с материалния закон. Съвкупният анализ на съдържанието на мотивите на решенията на дисциплинарния състав - № 10-00-005/14.02.2013 г. и № 10-00-011/25.03.2013 г., с което е допълнено и изменено първото, както и на изказванията на членовете на Висшия съдебен съвет на заседанието, на което е взето оспореното решение, налага извода, че наказанието е наложено за дисциплинарните нарушения, които са извършени от съдия М. И. и за които е направено предложение от дисциплинарния състав за налагане на дисциплинарно наказание /нарушения по ч. гр. дело № 4906/2011 г., ч. гр. дело № 4916/2011 г., ч. гр. дело № 5358/2011 г. и гр. дело 10394/2011 г./, както и за нарушението по ч. гр. дело № 4944/2011 г., предвид мотивите, съдържащи се в изказването на члена на ВСС К. К. Касационната инстанция споделя съображенията на първоинстанционния съд, че от доказателствата по делото по категоричен начин се установява извършването на посочените нарушения, с изключение на това по ч. гр. дело № 5358/2011 г. Предвид установените дисциплинарни нарушения, правилен е изводът на тричленния състав на ВАС, че видът на наложеното наказание е съобразен с изискванията на чл. 309 ЗСВ. Разпоредбата предвижда, че при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя. Всички посочени обстоятелства са взети предвид при определяне на вида на дисциплинарното наказание, като съображения в тази връзка са изложени в изказванията на членовете на ВСС на заседанието на 10.04.2013 г. Подробно е дискутирана формата на вината, като от членовете на ВСС са изразени становища, че се установява умишлено извършване на нарушенията. Тежестта на извършените нарушения се предопределя от значимостта на нарушените служебни задължения, респективно - на правните норми, които ги регламентират, както и от интензитета на нарушенията и тяхната многобройност. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че нарушенията, особено тези по ч. гр. дело № 10394/2011 г., са извършени с особена последователност и настойчивост, при грубо погазване на основните начала на гражданското съдопроизводство и превишаване на правораздавателните правомощия. От членовете на ВСС не са изказани съображения за наличие на смекчаващи обстоятелства - такива, които да намаляват тежестта на нарушенията или да оправдават извършването им. И касационната инстанция споделя становището на първоинстанционния съд, че нарушенията на И. не могат да бъдат обяснени или оправдани със здравословното състояние на съдията. В случая не се касае до нарушения, свързани с неспазване на процесуалните срокове /констатираните от Инспектората към ВСС нарушения за просрочени дела са приети за несъставомерни от дисциплинарния състав именно поради заболяването на съдията и последвалия продължителен период на отпуск поради временна неработоспособност/. И касационната инстанция не възприема становището на жалбоподателката, че част от нарушенията не следва да се считат за съставомерни поради обема на останалата извършена от съдията работа. Предвид естеството на допуснатите нарушения, същите не може да са в резултат на служебната натовареност на съдията. Нарушенията не са свързани с преценката на фактите и формирането на вътрешно убеждение на съдията. Съдията не е проявила никаква критичност към поведението си, респективно - към допуснатите нарушения, което е видно от обясненията й, дадени пред ВСС, както и от изразено и пред съда /в жалбата и писмените становища/ неглижиране на нарушенията и тяхната значимост. Касационната инстанция споделя и становището на първоинстанционния съд в посока, че наложеното наказание съответства на целта на закона, тъй като с него несъмнено ще бъдат предотвратени последващи нарушения от наказания съдия, а същевременно ще се въздейства превантивно по отношение на други подобни случаи. Твърдението на жалбоподателката, че с наложеното наказание се преследват цели, различни от тези на закона, не е обосновано, като и петчленният състав на ВАС не намира основание за подобен извод от данните по делото. Твърдението на жалбоподателката, че с изнасянето на данни в интернет за проведеното дисциплинарно производство е нарушено правото на справедлив процес, е неоснователно. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че нарушаването на забраната по чл. 313, ал. 3 ЗСВ не представлява самостоятелно основание за отмяна на решението на ВСС за налагане на дисциплинарно наказание. Жалбоподателката не обосновава твърдението си, а от данните по делото не може да се изведе обоснован извод, че с разгласяването на данни за дисциплинарното производство са накърнени нейните права по делото, включително и в съдебното производство. В случая разгласяването няма никакво значение за съставомерността на деянията, а фактическото им извършване и квалифицирането им като дисциплинарни нарушения са изцяло основани на писмени документи, приложени по делото, включително на съдебни актове, съставени и подписани от подведения под дисциплинарна отговорност съдия. Предвид всички изложени от първоинстанционния съд съображения, които касационната инстанция споделя изцяло, обжалваното решение на ВСС по т. 83 от протокол № 16 от заседанието, проведено на 10.04.2014 г., с които на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ на съдия М. И. И. е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" е законосъобразно и подадената жалба правилно е отхвърлена като неоснователна. Неоснователни са и доводите за неправилност на оспореното съдебно решение, основани на Тълкувателно решение № 7/2017 г. на ВАС. С. да се има предвид, че с решението по адм. д. № 6191/2014 г. по описа на ВАС, което е предмет на контрол за законосъобразност пред настоящия петчленен състав, жалбата на М. И. против решението на ВСС по т. 83 от Протокол № 16 от заседанието, проведено на 10.04.2014 г., е отхвърлена като неоснователна. Т. е. не сме изправени пред хипотеза на отмяна на решението на ВСС и връщане на преписката на органа за ново произнасяне, поради което цитираното тълкувателно решение на ВАС е неотносимо към постановения съдебен акт. Що се отнася до обжалваното решение на ВСС, то е прието в изпълнение на влязло в сила съдебно решение № 13036/09.10.2013 г. по адм. д. № 6000/2013 г. на ВАС, с което са дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона (чл. 173, ал. 2 АПК). Решението обаче е влязло в сила и настоящият съдебен състав не може да осъществява контрол за законосъобразност върху него. Нещо повече, след връщане на преписката от съда, ВСС се е съобразил с влязлото в сила решение на ВАС. Н. с влязло в сила решение на съда има за последица прогласяване на нищожност на акта на основание чл. 177, ал. 2 АПК. Какво е действието на тълкувателно решение на ВАС № 7 от 2017 г. по отношение на акта на ВСС предмет на контрол за законосъобразност в настоящото производство? Безспорно, тълкуването, което правят ВКС и ВАС при противоречива или неправилна съдебна практика по реда на чл. 124 ЗСВ не е нормативно, в отграничение на предвиденото в чл. 50, ал. 1 от ЗНА нормативно тълкуване. Първото има действие занапред, като в най-общия случай интерпретира съдържанието на дадена правна норма във връзка с начина, по който дадено правило за поведение следва да се прилага занапред. Издадените обаче вече съдебни актове при друго интерпретиране на същата правна норма не се считат нито за недействителни, нито за порочни на някакво правно основание. Липсва касационен или друг извънреден способ за отмяната им. В тази насока, дори и съдебно решение № 13036/09.10.2013 г. по адм. д. № 6000/2013 г. на ВАС, с което са дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона (чл. 173, ал. 2 АПК) до ВСС, да е постановено при друго интерпретиране на правото на съда да връща преписката на ВСС при констатирани процесуални нарушения в рамките на дисциплинарното производство, то същото е следвало да бъде изпълнено от състава на ВСС, като настоящият съдебен състав няма правомощие да осъществява контрол за законосъобразност върху него. Тълкувателните решения имат за цел да преодолеят противоречивата съдебна практика за в бъдеще, но приемането с тълкувателното решение на интерпретация на дадена норма, различна от тази, дадена в определено съдебно решение, не прави последното порочно на каквото и да било правно основание. В този смисъл, наличието към настоящия момент на Тълкувателно решение № 7/2017 г. на ВКС, ОСТГК (т. 1) не е основание за недопустимост или нищожност нито на приетия от ВСС акт, нито на влязлото в сила решение № 13036/2013 г. по адм. д. № 6000/2013 г. по описа на ВАС. Предвид гореизложеното, касационният състав прави извод за валидност, допустимост и правилност на обжалваното решение № 2784/13.03.2015 г. на тричленен състав на Върховен административен съд по адм. д. № 6191/2014 г., поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК настоящият състав на Върховен административен съд