Решение № 15332 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2538/2014 г.

Решение № 15332 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2538/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Никола Георгиев Георгиев от гр. Баня против решение № 64 от 10.01.2014 г. на Административен съд, град Пловдив, постановено по адм. дело № 683/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № 161104548 от 11.11.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП град Пловдив, потвърден с решение № 133 от 6.02.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", град Пловдив. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че съдът неправилно е обосновал изводите за липса на реално осъществена доставка на амониева селитра въз основа на данните, че фактурата по предходната доставка е издадена по-късно от процесната фактура. Относно обстоятелството доставчикът разполагал ли е със стоката се позовава на решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Искането е за отмяна на решението. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Пловдив не е изразил становище по касационните основания. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид посочените касационни основания и извърши проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил, ревизионен акт, с който на Никола Георгиев Георгиев в качеството му на земеделски производител е отказано правото на данъчен кредит в размер на 10 640 лева по фактура № 102557/10.02.2011 г. издадена от "Флора 62" ООД. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата изцяло като е приел, че не е доказано реалното осъществяване на доставката по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. По делото е установено, че между страните по пряката доставка не са съставени документи за предаване на стоката /приемо - предавателни протоколи, стокови разписки или др. документи/. Според писмените обяснения на управителя на "Флора 62" ООД, стоката по фактура № 102557/10.02.2011 г. /тор SAS 50 кг/ е доставена с транспорт, осъществен за сметка на предходния доставчик Дони МП ООД и е разтоварена в базата на земеделския производител Никола Георгиев - гр. Баня, общ. Пловдив. В хода на ревизията са извършени насрещни проверки на предходния доставчик и използваните от него превозвачи, при които е установено, че по поръчка на Дони МП ООД е осъществен превоз на тор, съответно амониева селитра от гр. Девня до с. Баня както следва: на 14.02.2011 г. - превоз на 25 т амониева селитра, реализиран от ЕТ "Силд-91-Димитър Чакъров" от Азотно торовия завод /"Агрополихим"/ в гр. Девня до с. Баня, на 22.02.2011 г. - превоз на 25 т /500 бр. торби/, осъществен от "Бари - Транс" ЕООД от гр. Девня до Баня и на 11.03.2011 г. - транспорт на 24,5 т тор /САС/, осъществен от "Триада - Тенев" ЕООД. В хода на ревизията, посочените превозвачи са удостоверили, че разполагат лиценз за извършване на транспортни услуги, както и с необходимите за извършване на превоза транспортни средства, съгласно приложените свидетелства за регистрация на МПС и договори за наем на МПС. За извършените транспортни услуги всеки от тях е издал товарителница и пътен лист, от които се потвърждава транспортирането на стока от място на натоварване - гр. Девня до място на разтоварване с. Баня, гр. Пловдив. В товарителницата, издадена от "Бари-Транс" ЕООД е отбелязано, че стоката - 25т амониева селитра е получена от Никола Георгиев. В този смисъл са и дадените от шофьора Йордан Калчев писмени обяснения за транспорт, извършен на 22.02.2011 г. В другите две товарителници, издадени от ЕТ "Силд-91-Димитър Чакъров" и "Триада Тенев" ЕООД за получател на стоката е посочен "Дони МП" ООД, като липсват данни от кого е получена стоката в мястото на разтоварване. Според дадените от управителя на "Триада Тенев" ЕООД писмени обяснения, в с. Баня, в склад на Никола Георгиев са доставени 16 т, а останалото количество в град Пловдив, в склад на "Дони МП" ООД. За транспортната услуга, всеки от превозвачите е издал фактура на предходния доставчик Дони МП ООД. Последният е издал на "Флора 62" ООД фактура № 5707/14.02.2011 г. за доставка на 100т стабилизирана амониева селитра. Процесната фактура е платена от ЗП Никола Георгиев по банков път на 11.02.2011 г. видно от приложеното извлечение от банковата сметка на "Флора 62" ООД. На същата дата видно банково извлечение на Банка Пиреос АД прекият доставчик е платил на "Дони МП" ООД сумата от 62 640 лева за 100 т SAS (л. 309). При така установените факти, съдът е приел, че не е установено настъпването на данъчно събитие по процесната доставка, към датата на издаване на фактурата. Този извод е мотивиран с обстоятелството, че към 10.02.2011 г. прекият доставчик не е разполагал със стоката, предмет на процесната доставка, поради което не е могъл да прехвърли правото на собственост върху нея в полза на получателя. Приел е, че не е доказан и произходът на стоката към момента на издаване на фактурата към ревизираното лице, тъй като данъчния документ за предходната доставка от "Дони МП" ООД към прекия доставчик е издаден на 14.02.2011 г., след издаване на фактура към ревизираното лице. Аргумент, че стоката не е доставена чрез превоз от предходния доставчик, съдът е почерпил и от констатацията, че според счетоводните записвания на ревизираното лице, стоката получена по спорната фактура - 100 т тор е разходена/ изписана към 28.02.2011 г. Поради това е приел, че транспортът на 16 т тор /САС/, осъществен на 12.03.2011 г. от "Триада Тенев" ЕООД не може да се обвърже с доставката на стока по фактура № 102557 от 10.02.2011 г., издадена от "Флора 62" ООД. Решението е правилно по своя краен резултат. Основна предпоставка за възникването на правото на данъчен кредит безспорно е осъществяването на доставката. Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока е прехвърляне правото на собствено или друго вещно право върху стоката. Нормата от националния закон следва да се тълкува във връзка с чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС, която определя доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане върху материална вещ. Следователно при спор за реалността на доставките на стоки, на изследване и преценка от съда подлежат преди всичко фактите и обстоятелствата относно фактическото предаване и получаване на стоките между страните по пряката доставка. В този смисъл е и тълкуването на СЕС, дадено в решението по дело С-285/11, според което, за да се установи налице ли е правото на приспадане, е необходимо да се провери дали доставките на стоки са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от получателя за извършването на облагаеми сделки /т. 31/. Тази проверка се осъществява чрез допустимите по националния закон процесуални средства /т. 33/. Съгласно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, в тежест на получателя по доставките, който претендира признаване на правото на данъчен кредит е да докаже елементите от фактическия състав, при който това право възниква и се упражнява. В конкретния случай крайният извод на административния съд, че ревизираното лице не е изпълнило тази доказателствена задача, се подкрепя от наличните по делото и съответства на материалния закон, поради което следва да бъде споделен. По делото няма спор, че между ЗП Никола Георгиев и прекия му доставчик "Флора 62" ООД не са съставени доказателства за предаване и получаване на стоката, предмет на фактура № 102557/10.02.2011 г. В хода на ревизията и в съдебното производство страните твърдят, че стоката е доставена от предходния доставчик чрез транспорт, за негова сметка и получена от ревизирания земеделски производител. По делото е доказано осъществяването на превоз на стоки от гр. Девня до с. Баня, за сметка на "Дони МП" ООД /предходен доставчик/, но от представените превозни документи не се установява, че превозената стока е във връзка с изпълнението на доставката по процесната фактура. Преди всичко превозът е извършен на 14.02.2011 г., 22.02.2011 и 12.03.2011 г. - дати, следващи датата на данъчно събитие, посочена във фактурата -10.02.2011 г. Оплакването в касационната жалба се отнася до датата на издаване на фактурата по предходната доставка от "Дони МП" ООД към "Флора 62" ООД. Това възражение е неотносимо към предмета на процесния спор относно момента на получаване на стоките и момента на прехвърляне на правото на разпореждане. Действително срокът за издаване на фактура съгласно чл. 113, ал. 4 от ЗДДС е не по-късно от 5 дни от настъпването на данъчно събитие. В случая спорът по делото е относно осъществяването на доставката, поради което датите на извършения превоз са от значение за преценката на фактите относно получаването на стоката по спорната доставка и моментът на настъпване на данъчно събитие и правилно са обсъдени от съда. Отделно от горното в представените при ревизията превозни документи от ЕТ "Силд-91-Димитър Чакъров" и "Триада Тенев" ЕООД липсват данни, стоката разтоварена в с. Баня да е получена от ревизираното лице - ЗП Никола Георгиев. Товарителницата, издадена от "Бари - Транс" ЕООД съдържа данни за получаване на 25т амониева селитра от Никола Георгиев, но с оглед момента на разтоварване - 22.02.2011 г. и предвид липсата на други доказателства по делото, така получената стока не може да се обвърже с изпълнението на спорната доставка от "Флора 62" ООД по фактура № 102557/10.02.2011 г. С оглед на изложеното, неоснователни са доводите в касационната жалба, че съгласно превозните документи доставката на 66 т от общо фактурираните 100 т тор, е доказана по делото. При липсата на доказателства за фактическото предаване и получаване на стока от вида и количеството на фактурираната, включително чрез превоз, извършен от предходен доставчик, правилно съдът е приел, че по процесната фактура не са налице материалноправните предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 от ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че не са налице твърдяното касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на първоинстанционното решение. За пълнота на изложеното и във връзка с доводите в касационната жалба, следва да се посочи, че изложените от административния съд мотиви за отказ на правото на данъчен кредит, поради обстоятелството, че прекият доставчикът не е разполагал със стоката към момента на издаване на фактура са в противоречие с решението на СЕС по дело С-80/11 и С-142/11. Съгласно даденото от СЕС тълкуване обстоятелството, разполагал ли е доставчикът със стоката, не може да се вмени в тежест на получателя, стига да е доказано получаването на стоките и използването им за облагаемата дейност на лицето, което претендира правото на приспадане. Поради това неправилно съдът е основал изводите си за липса на доставка на това фактическо основание. Произходът на стоката по принцип е обстоятелство, ирелевантно за наличието на доставка, доколкото за целите на ДДС от значение е размяната на престации между страните по пряката доставка. Поради това неправилно съдът е обосновал липсата на реално осъществена доставка на тор с недоказан произход на стоката. В това отношение възраженията в касационната жалба са основателни, но неправилността на посочените правни изводи, не се отразява на крайния извод на административния съд за материална законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит, поради което решението е правилно и следва да се остави в сила, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. При този изход на спора, разноски в касационното производство не следва да се присъждат, поради липсата на направено искане от страна на директора на дирекция ОДОП град Пловдив. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,