Решение № 14012 от 25.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 872/2013 г.

Решение № 14012 от 25.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 872/2013 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Недялка Василева Пехливанова от гр. Пловдив, ул. "Таврия" № 9, ет. 7, ап. 24, срещу Решение № 2592 от 22.11.2012 г., постановено от Административен съд - гр. Пловдив по адм. дело № 616 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт /РА/ № 161103419/27.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с Решение № 49/18.01.2012 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно установени задължения за данък по чл. 35 от отменения Закон за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) за 2004 г. в размер на 14574,03 лв. и лихва от 11875,68 лв., за 2005 г. - в размер на 1260,98 лв. и лихва от 872,19 лв., за 2006 г. - в размер на 12273,35 лв. и лихва от 6854,02 лв., както и за данък по чл. 48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2007 г. в размер на 2629,39 лв. и лихва от 1099,28 лв. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съдопроизводствени нарушения, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът настоява, че не са били налице предпоставките за извършване на ревизия по особения ред на чл. 122 ДОПК. Намира за неправилен подходът на ревизият за облагане доходите, получени в семейството, както и за облагане на обезщетения за временна нетрудоспособност. Изтъква, че незаконосъобразно в паричния поток не са включени заемни средства, които намира за безспорно доказани. Касационната жалбоподателка претендира отмяна на решението и изменение на ревизионния акт, а при условията на евентуалност - връщане на делото за ново разглеждане, както и присъждане на спорените по делото разноски. В с. з. жалбоподателката не се явява и не изпраща представител, но е подала писмени бележки, в които моли за уважаване на жалбата. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП - чрез пълномощника си юк. Бонева е подал писмено становище, в което застъпва тезата за неоснователност по жалбата. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният администратвен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е частично основателна. Ревизията е установила, че съпругът на жалбоподателката Илиян Пехливанов е бил съдружник и представляващ на "Шанс-2000" ООД, от което е получавал доходи по трудово правоотношение. Констатирано е, че съпругът е предоставял значителни суми на посоченото дружество, като едновременно с това са връщани и суми, взети на заем от други заемодатели в по-ранни периоди. Установено е, че съпрузите са осъществявали и сделки с недвижими имоти. В хода на ревизията са установени доходите на жалбоподателката по трудово правоотношение с "Вализа" ООД и "Вализа-М" ООД, както и от майчинство. Ревизиращият орган е съпоставил приходите и разходите на касатора за ревизираните години, като е установил отрицателни крайни салда. По този начин е констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - несъответствие на получените приходи с имущественото и финансово състояние на ревизираното лице. В хода на ревизията на касационната жалбоподателка е връчено Уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК, с което същата е уведомена, че основата за облагане с данък върху доходите й за ревизираните години ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Органът по приходите е направил извода, че за ревизирания период разходите превишават приходите и е приел разликата за укрити приходи и данъчна основа, която следва да бъде обложена с данък върху доходите на физическите лица. За доказване произхода на разполагаемите парични средства, при ревизията са представени договори за заем, сключени между Бранимира Хаджимладенова и съпруга на жалбоподателката, както и 56 фиша от "Еврофутбол" ООД с твърдението, че жалбоподателката е получила суми от залагания. Административен съд-гр. Пловдив е достигнал до извода, че органът по приходите правилно е приложил текстовете на чл. 122, ал. 1 и ал. 2 ДОПК и в резултат на това законосъобразно е определил допълнителен размер на данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за периода от 2004 г. до 2006 г., както и данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., заедно със съответните лихви. За да формулира този извод, Съдът е приел за недоказани твърденията на жалбоподателката, като се е позовал на необорената презумпция за вярност на фактическите констатации в РА. В резултат на това първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло жалбата, с която е бил сезиран. Така постановеното решение е законосъобразно в една част и незаконосъобразно - в друга. В случая следва да се приеме за безспорно наличието на основание за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК, тъй като през ревизираните периоди съпругът на жалбодателката е предоставял значителни парични суми на дружеството, чийто управител е бил, които суми надвишават декларираните от него приходи. Предвид липсата на данни за произхода на средствата, които са внасяни в касата на търговското дружество, правилно е възприето наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Съдът правилно е отхвърлил твърденията за спорните парични средства - получен заем от Бранимира Хаджимладенова по договори за заем от 14.01.2004 г. в размер на 110000 лв., и от 04.01.2006 г. в размер на 90000 лв. По делото няма данни за реално предаване на посочените суми, а са налице предположения за такова даване. От друга страна не е установен и произхода на тези суми от посочените от заемодателкатка физически лица. За Минчо Марин и Йордан Йорданов е установено, че не са притежавали посочените заемни суми, а установените възможности у останалите четирима за предоставянето им на Хаджимладенова, правилно е прието, че не обосновава произхода им, тъй като липсват доказателства за реалното им предаване на това лице и от него на съпруга Пехливанов. Правилно Съдът не е кредитирал представените фишове от "Еврофутбол" ООД като доказателства за получени приходи за 2004 г. - в размер на 2500 лв., за 2005 г. - в размер на 8500 лв. и за 2006 г. - в размер на 30000 лв. Притежанието на тези фишове не удостоверява изплатени печалби за посочените години, доколкото изплащането е свързано с реално получаване на пари в брой, срещу което се издава оригинална квитанция за потвърждение на залог. Приложените към делото фишове, с написано на тях "форма изплащане", не са такива оригинални квитанции и в тях не е написано, че се издават за потвърждение на залог. Същите са представени в копие, поради което не представляват ценна книга на приносител, доказващи извършено плащане на такива печалби на ревизираното лице в посочените по-горе размери. Правилно Съдът е отхвърлил твърдението на жалбоподателката, че заплатената цена за придобиване на недвижимия имот през 2007 г. е тази, посочена в нотариалния акт, а не във фактурите, издадени от продавача "Шанс 2000" ООД. Споелят се изложените мотиви във връзка с изискването за форма на нотариален акт, което е само форма на валидност на разпоредителната сделка, но не и за цената, посочена в него като цена на сделката. В случая фактурата, издадена от продавача, е доказателство за реалната цена на сделката. По-високата стойност на продадените имоти е потвърдена и от ревизираното лице в дадените от него писмени обяснения пред органа по приходите. Данните за продажната цена на двата закупени от съпрузите имоти са безпротиворечиво установени и правилно са съобразени в паричния поток. Неоснователно е и оплакването за определяне на данъчната основа за облагане доходите на ревизираното лице на база ? от общата годишна данъчна основа на семейството като цяло, в режим на СИО. При наличие на сключен граждански брак и установен бездялов имуществен режим на придобитото по време на брака имущество по смисъла на чл. 19 от отменения Семеен кодекс, законсъобразно при определяне на годишната данъчна основа за облагане на ревизираното лице е приложен режима на СИО, като приходите и разходите на семейството са установени за всеки съпруг поотделно и общо, тъй като и двамата имат равни права и задължения по отношение на това имущество. В този смисъл е и установената трайна съдебна практика по приложението на чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 47 ЗДДФЛ. Неправилно Съдът е отхвърлил жалбата за 2006 г. При определяне на данъчната основа за облагане доходите на ревизираното лице не следва да се приема за меродаввна определената в РА сума от 52035,73 лв. Последната е на база съответствие между приходи и разходи за деветмесечието на годината, към която сума ревизиращият орган е прибавил доходи от трудово правоотношение в размер на 1753,22 лв. Този начин на определяне данъчната основа за облагане доходите на жалбоподателката е неправилен, тъй като е на база движението на паричните потоци за част от месеците на годината, а не на годишна база. Към отчетения от ревизията период следва да се прибавят резултатите от останалите три месеца на годината - от м. октомври до м. декември, и едва тогава да бъде извършено съпоставяне на получените общи суми като приходи и разходи за цялата 2006 г. Полученото отрицателно салдо в размер на 72937,88 лв. представлява общ укрит доход на семейството, ? от който представлява данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК за облагане на ревизираното лице. Реалната данъчна основа за облагане на жалбоподателката с пряк данък за 2006 г. при съобразяване режима на СИО, е в размер на 36468,94 лв. След извършената корекция на данъчната основа за тази година се получава размер на данъка по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. съобразно законовата редакция към ДВ, бр. 102 от 2005 г., който данък възлиза на 8116,55 лв., а не този по РА - 12273,35 лв. За разликата от 8116,55 лв. до 12273,35 лв. РА е подлежал на отмяна. По този начин данъчното облагане на двамата съпрузи ще бъде уеднаквено, доколкото РА, издаден на съпруга Пехливанов, е изменен в частта на определения данък за 2006 г. с Решение № 1296 от 25.07.2011 г. на Административен съд-гр. Пловдив по адм. д. № 306/2011 г., оставено в сила в тази част с Решение № 6348 от 07.05.2012 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 11778/2011 г. Изложеното налага да се приеме, че като е отхвърлил жалбата срещу РА относно определения данък и лихва за 2006 г., вместо да измени акта в посочената част, административният съд е постановил незаконосъобразно решение, което в тази част подлежи на отмяна, а издаденият ревизионен акт в частта за 2006 г. следва да бъде изменен, като се определи по-нисък размер на данъка за тази година със съответната лихва за забава. В останалата обжалвана част - за данъка и съответната лихва за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. съдебният акт като правилен и законосъобразен следва да бъде оставен в сила. Присъдените на ответника разноски в първоинстанционното производство следва да бъдат редуцирани съобразно отхвърлената част на жалбата. Така мотивиран, Върховният административен съд, Осмо отделение,