Решение № 1677 от 5.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4201/2012 г.

Решение № 1677 от 5.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4201/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба (неправилно наречена "частна жалба") на Ивайло Иванов Чичев от гр. София, против решение № 561/07.02.2012 г., постановено по а. д. № 10014/2011 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Чичев против заповед рег. № 4159/11.10.2011 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - Министерство на вътрешните работи (ГД ГП - МВР). С последната, за нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР (чл. 39а и чл. 47 от Етичен кодекс на държавните служители в МВР (ЕК), съставляващо дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 12 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), на Чичев е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Недоволен от решението, Чичев го обжалва. Счита същото за неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се уважи първоначалната му жалба и се отмени заповед рег. № 4159/11.10.2011 г. на директора на ГД ГП - МВР. Ответната страна - директорът на ГД ГП - МВР, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на АССГ. Тя не се оспорва от Чичев. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Безспорно доказано от събраните писмени доказателства по делото е, че на 18.08.2011 г. касаторът, по повод на поискана му служебна информация от изпълняващата функции по управлението на Регионална дирекция "Гранична полиция" (РД ГП) - Аерогари - главен инспектор Василка Николова Георгиева, е отговорил вулгарно и не е предоставил веднага търсената информация. Това деяние законосъобразно е квалифицирано като такова, нарушаващо нормите на чл. 39а и чл. 47 от ЕК, поради което и на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР, на касатора е наложено дисциплинарно наказание. Доводите за допуснато от съда нарушение на материалния закон, са неоснователни. Те се развиват в насока, че липсват доказателства от които да е ясно, че той е знаел за издаването на заповед рег. № 865/16.08.2011 г. с която и. д. директорът на РД ГП "Аерогари" е възложил на гл. инспектор Георгиева да изпълнява функции по управлението на РД ГП - Аерогари. Твърди също, че по делото било доказано, че не е извършил деянието, за което му е наложено наказанието. Първият довод ВАС намира за неоснователен, въпреки основателността на доводите на Чичев, изложени в касационната жалба, касаещи административната структура на ГД ГП и РД ГП - Аерогари. Действително, заповед рег. № 865/16.08.2011 г. е изпратена в звено "ЧР" на ГД "ГП", която администрация е старша и различна от ръководеното от него звено - "ЧР" в РД ГП - Аерогари. Заповедта обаче, видно от нейния последен ред, е била доведена до знанието на всички служители в РД ГП - Аерогари, сред които е и касатора. При това естествено е, ако даден служител получи запитване за служебни факти от друг такъв, който не му е началник и поставените въпроси не са от компетентността на питащия, запитаният да се поинтересува кой, по какъв повод и защо иска от него информацията. Обстоятелството, че тези въпроси не са били изобщо изяснявани в разговора между Георгиева и Чичев навежда на мисълта, че последният е разбрал с кой точно от колегите си разговаря и е знаел какви функции изпълнява към 18.08.2011 г. колежката му Георгиева, но въпреки това е отговорил по посочения с решението на АССГ начин. Неоснователен е и вторият довод. Поставен по начина, по който се поставя от касатора в жалбата му следва априори, че фактът, че той не е отговорил на Георгиева по посочения в заповедта, укорим от етична гледна точка начин, е безспорен. По делото обаче е установено обратното. От докладните записки на гл. инспектор Георгиева (л. 24) и ст. инспектор М. Митрева (л. 21) се установява по несъмнен начин, че на зададен служебен въпрос, той е отговорил по недопустим и нецензурен начин, с което е нарушил посочените норми от ЕК. Не води до друг извод и твърдението на касатора, че този ден той е бил служебно претоварен, изложено пред ВАС в с. з. по делото на 30.01.2013 г. Подобно твърдение липсва в дадените от него писмени обяснения по време на служебната проверка, текста на жалбата му до АССГ и пледоарията му по същество на делото пред първата съдебна инстанция. Т. е. за първи път пред ВАС се въвеждат нови фактически обстоятелства, които на основание чл. 220 от АПК съдът не може да съобразява и преценява. При служебната проверка на делото по реда и на основанията на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС установи, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС