Решение № 13337 от 1.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11232/2018 г.

Решение № 13337 от 1.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11232/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Й. К. от [населено място], против Решение № 8378/20.06.2018 г., постановено по административно дело № 11907/2017 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-15-702/25.07.2017 г. на Министъра на здравеопазването. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се правните изводи, възприети от съда относно материална законосъобразност на оспорената заповед, издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, като се твърди, че в случая не е било извършено действително съкращаване на длъжността, заемана от служителя. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени заповедта или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Ответникът, Министъра на земеделието се представлява от юрисконсулт Тренкова, която оспорва жалбата по съображения, развити в писмени бележки. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, въз основа на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред Върховния административен съд, тричленен състав е Заповед № РД-15-702/25.07.2017 г. на Министъра на здравеопазването, с която е прекратено служебното правоотношение с Й. К., на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл – поради съкращаване на длъжността. Съдът е отхвърлил подадената жалба, след като е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, съгласно изискванията на чл. 168 АПК. Развил е доводи за това, че заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, при спазване на материалния закон и неговата цел, които се споделят от настоящата инстанция. Жалбоподателят е заемал длъжността "държавен инспектор" в Инспектората на Министерство на здравеопазването. Приет е нов Устройствен правилник на Министерство на здравеопазването /обн. ДВ, бр. 60 от 25.07.2017 г., в сила от 25.07.2017 г. /, като видно от приложението към чл. 19, ал. 3 от същия, Инспекторатът е с обща численост от 8 щатни бройки, при 15 бройки съгласно отменения правилник. Утвърдено е ново длъжностно разписание на длъжностите в Министерство на здравеопазването към 25.07.2017 г., съгласно което общият брой на служителите, изпълняващи длъжността "държавен инспектор" в Инспектората, е намалена от 7 на 2 лица. Тези факти обосноват наличие на хипотезата по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл и материалната законосъобразност на оспорената заповед. Правилно съдът е установил реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя чрез намаление на предвидените за нея бройки. Въпреки, че длъжността продължава да съществува като нормативно определена позиция и система от функции и задължения, е намален броят на служителите, на които е възложено нейното изпълнение. Освен това, длъжността "държавен инспектор" съществува единствено в Инспектората на Министерство на здравеопазването, поради което неоснователно се твърди в касационната жалба, че не е налице реално съкращаване на щата, тъй като общата численост в министерството не е променена и процесната длъжност била трансформирана друга длъжност – "държавен експерт". По делото не е установена идентичност между двете длъжности, като система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 НПКДА. Правилни са съжденията на съда по повод твърдението за неспазване на разпоредбата на чл. 82, ал. 1 ЗДСл за отправено предложение до жалбоподателя, да заеме друга свободна длъжност в министерството. Тази норма урежда една възможност за органа по назначаване, която е предоставена на неговата свободна преценка и която по никакъв начин не влия върху законосъобразността на процесната заповед. В Закона за държавния служител не е предвидено задължение на органа по назначаването да извършва подбор на служителите при прекратяване на служебното правоотношение поради съкращаване на длъжността. Съдебният състав е разпределил доказателствената тежест, задължил е ответникът да представи цялата относима преписка, както и е предоставил възможност на жалбоподателя да заяви дали следва да бъдат представени и други документи, освен наличните по делото. В преписката по издаване на оспорената заповед не се съдържат вътрешни правила за извършване на подбор на служители, както и не е имало твърдения на страните в тази насока. Пред настоящата инстанция от страна на процесуалния представител на ответника е заявено, че Заповед № РД-01-226/05.10.2015 г. за утвърждаване на правила за организиране на управлението на човешките ресурси, която се сочи в касационната жалба е неотносима в случая. Следователно, не се установява наличието на утвърдени вътрешни правила за извършването на подбор при съкращаване на служители в Министерство на здравеопазването, с които органът по назначаване да е бил длъжен да се съобрази. По изложените съображения и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Министерство на здравеопазването следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия