Решение № 3216 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13329/2020 г.

Решение № 3216 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13329/2020 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по два броя касационни жалби подадени: 1 от А. Кръстева, от [населено място], чрез пълномощника й - адв. Велчева, против решение № 5829 от 26.10.2020 г. постановено по адм. дело № 6865/2019 г. на Административен съд София-град, в частта му, с която е отхвърлена жалбата й срещу Отказ за издаване на удостоверение за търпимост на сграда-барака с идентификатор 68134.608.391. 6 по КККР на [населено място], м. "Комплекс Ботевградско шосе", р-н Подуяне, обективиран в писмо № САГ19-УТ00-40/6/06.06.2019 г. на гл. архитект на Столична община /СО/, както и в частта на присъдените разноски; и 2 от Главния архитект на СО, чрез пълномощника му - ст. юрисконсулт Георгиева, против същото решение № 5829 от 26.10.2020 г. постановено по адм. дело № 6865/2019 г. на Административен съд София-град, в частта му, с която е отменено писмо №САГ 19-УТ00-40/7/06.06.2019 г. на гл. архитект на СО, с което е отказано издаване на удостоверение за търпимост на сгради с идентификатори: 68134.608.391. 2 -двуетажна жилищна сграда, 68134.608.391. 3 -едноетажна сграда /работилница/ и № 68134.608.391. 4 - гараж по КККР на [населено място], м. "Комплекс Ботевградско шосе", р-н Подуяне и делото в тази част е върнато на органа за ново произнасяне.

С първата касационна жалба се поддържа искане за обезсилване на решението в обжалваната му част, като недопустимо, поради своевременно направен отказ от оспорване на акта по отношение на сграда-барака. Освен това счита, че решението, в частта на присъдените й разноски е неправилно и следва да бъде отменено. Претендира разноски за касационната инстанция.

С втората касационна жалба се поддържа искане за отмяна на решението в обжалваната му част, като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на първата касационна жалба и за неоснователност на втората. Поддържа се, че обжалваното решение, в отхвърлителната му част е недопустимо, поради което подлежи на обезсилване.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. По същество намира касационната жалба на А. Кръстева за основателна, а тази на главния архитект на СО - за неоснователна, по следните съображения:

1. По касационната жалба на А. Кръстева:

С решението, в отхвърлителната част, съдът е намерил жалбата на А. Кръстева срещу отказ за издаване на Удостоверение за търпимост на сграда-барака, с идентификатор 68134.608.391. 6, обективиран в писмо от 06.06.2019 г. на главния архитект на СО, за неоснователна. Приел е, че отказът е законосъобразен, тъй като тази сграда, като допълващо застрояване в УПИ V-391, кв. 292 на [населено място], р-н Подуяне, не отговаря на изискванията за търпимост по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, за което е изложил подробни мотиви.

Решението, в тази му част, е недопустимо и подлежи на обезсилване, а производството на прекратяване.

Съдът се е произнесъл недопустимо по жалба и предмет, спрямо които в хода на делото е направен отказ, на основание чл. 155, ал. 1 АПК. С изявление от пълномощника на оспорващата - адв. Велчева за отказ от жалбата по отношение на сграда-барака, направено в с. з. на 30.09.2020 г., съдът е постановил протоколно определение, с което е оставил без разглеждане жалбата на А. Кръстева по отношение на т. 4, касаеща сграда-барака. Това определение не е обжалвано и е влязло в сила. Отказът от оспорване, на основание на чл. 155, ал. 1 АПК, десезира съда от задължението му за произнасяне. В случая отказът е по отношение на т. 4 от подадената жалба, която се отнася до барака, с идентификатор накрая 391. 6. Независимо, че жалбата е срещу мълчалив отказ, предвид издаденият след подаването й изричен отказ, с мотивите на съда правилно е прието, че предмет на обжалване по т. 4 е именно изричен отказ от 06.06.2019 г. /първи по ред/, касаещ именно тази сграда. Поради това съдът не е имал право и задължение да се произнася по тази част от жалбата, по отношение на която е налице отказ от оспорване. Като се е произнесъл по предмет на жалбата, по който е налице отказ от оспорване, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено в тази част, а производството по нея бъде прекратено, на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК.

Касационната жалба на А. Кръстева срещу обжалваното решение, в частта на присъдените разноските, представлява искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК за изменение на решението, по което компетентен е първоинстанционния съд, на когото делото следва да бъде върнато за произнасяне, а производството в тази част пред настоящия бъде прекратено, като недопустимо.

1. По касационната жалба на Главния архитект на Столична община:

С решението, в отменителната част, съдът е уважил жалбата на Кръстева, като е приел, че оспореният отказ за издаване на удостоверение за търпимост на три сгради с идентификатори накрая: 391. 2 - двуетажна жилищна сграда, 391. 3 - работилница и 391. 4 - гараж, обективиран в писмо от 06.06.2019 г. на гл. архитект на СО, е незаконосъобразен. Според съда и трите сгради попадат в хипотезата на търпимост по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, тъй като са изградени през 1980 г. и са били допустими по действащия ПУП от 1983 г., както и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им, а също и по ЗУТ. Поради това оспореният отказ е отменен и делото, като преписка е върнато на органа за ново произнасяне.

Решението в тази част е валидно, допустимо и правилно, при следните допълнения:

Приложимата материалноправна разпоредба за случая е § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, доколкото е установено, че и трите сгради са построени през 1980 г. Предпоставките за търпимост, по тази разпоредба, се свеждат до: липсата на строителни книжа и допустимост на строежите по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им, или съгласно ЗУТ.

По делото е установено, че към 1980 г. няма действащ ПУП, но има действащ ОУП от 1961 г., по който сградите попадат в територия, отредена за жилищна зона до 2 етажа. Такова е и отреждането по следващия ОУП от 1982 г. Въз основа на него е приет и ПУП-ПРЗ от 1983 г., по който за процесния имот се е предвиждало застрояване с жилищна сграда до два етажа /виж извадка от ЗП, стр. 39/. По следващия кадастрален и регулационен план, одобрен през 1985 г., процесните три сгради са заснети като съществуващи.

Към 1980 г. е действал ЗТСУ (отм.); , ППЗТСУ (отм.); и Наредба № 5 за ПНТСУ /обн. ДВ, бр. 69/1977 г., отм. ДВ, бр. 48/1995 г. /. И трите сгради към 1980 г. са се намирали в общ УПИ, отреден за част от ПИ № 391 и съседния му ПИ № 386, в който също е имало сграда. Съгласно чл. 21 от цитираната Наредба № 5 за ПНТСУ /ред. ДВ, бр. 69/1977 г./ в един парцел могат да се застроят две или повече сгради на установената външна строителна линия при спазване на разстояния между тях, каквито се изискват при свободно застрояване. Нормативите за разстояния между сгради при свободно застрояване са регламентирани в чл. 10, ал. 1, т. 1 от същата наредба, при сгради до 2 етажа - най-малко 3 м. И двете разпоредби имат предвид сгради на основното застрояване, каквато е сграда с идентификатор 391. 2 и съседната й двуетажна сграда /в ПИ № 386/, които към 1980 г. са се намирали в едни общ парцел. По делото няма данни какво е разстоянието между двете сгради, но от скицата заснемане /стр. 21 е видно, че разстоянието на сграда 391. 2 до сегашната странична регулационна линия с УПИ VI-386 от изток е повече от 3 м., с изключение на издатината на къщата, който отстои на разстояние 2, 14-2, 24 м. от тази линия. Като се има предвид, че сградата в ПИ 386 не е на самата регулационна линия от запад на сегашен УПИ VI, а отстои навътре, може да се предположи, че и в частта на издатината разстоянието от 3 м. между двете сгради на основното застрояване в общия парцел към 1980 г е спазено. При липсата на ПУП към 1980 г. ролята на такъв изпълнява ОУП от 1961 г.

Поради това изводът на съда, че сграда 391. 2 е търпима, на основание § 16, ал. 1 ПР ЗУТ е правилен, поради наличие на предпоставките му.

По отношение на сграда с идентификатор накрая 391. 4 - гараж, изводите на съда за търпимост, са също правилни. Гаражът се намира на улично-регулационната линия на УПИ V-391, пред сграда 391. 2, което е допустимо, както по ЗТСУ (отм.); така и по ЗУТ - чл. 42, ал. 2. Същият е част от допълващото застрояване в имота, като от запад покрива калкана на идентична сграда-гараж, построена в съседен УПИ, а от изток отстои на повече от 3 м. от съседен УПИ VI- чл. 41, ал. 2 ЗУТ.

За третият строеж с идентификатор накрая 391. 3 - работилница е установено от съда, че представлява също сграда на допълващо застрояване, разположена свободно. За да е допустима чл. 121, ал. 1 и 5 от наредба № 5 за ПНТСУ /ред. ДВ, бр. 69/1977 г., отм./ изисква да отстои от регулационната линия към съседите най-малко на 3 м., или от юг, югоизток и югозапад-на 1, 50 м., както и от жилищната сграда № 391. 2 на 6 и повече метра. Видно от скица-геодезическо заснемане /стр. 21 тези изисквания са спазени, като работилницата е на 7, 13 м. от жилищната сграда в същия имот, на повече от 3 м. от страничната регулационна линия от изток и на 4, 86 м. от юг. Органът неправилно се позовава на чл. 62, ал. 1 от Наредба № 5 за ПНТСУ /ДВ, бр. 48/1995 г., отм./, който нормативен акт не е съществувал към 1980 г.

По тези допълнителни съображения изводите на съда за търпимост и на трите сгради са правилни. Съобразно това такива са и изводите са незаконосъобразност на оспорения отказ на гл. архитект на СО, с който е отказано издаването на удостоверение за търпимост на тях. Поради това оспорения отказ правилно е отменен, а делото, като преписка е върнато на органа за ново произнасяне. Като правилно в отменителната част обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

На касатора А. Кръстева следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 70 лв. заплатена д. т., видно от квитанцията за внасянето им /стр. 5/.

Водим от горното Върховният административен съд, състав на второ отделение