Решение № 3631 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5955/2019 г.

Решение № 3631 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5955/2019 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЛЗ-Индивидуална практика за първична дентална помощ, с рег. № 241211/2008 на Лечебните заведения в Регионална здравна инспекция, представлявано от д-р Е. Георгиева, против Решение № 100/21.03.2019 г. на Административен съд Стара Загора, по адм. дело № 57/2018 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу Заповед за налагане на санкции № РД-19-19/08.01.2019 г. издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса – Стара Загора, в частта, с която е прекратен сключения между Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) и лечебното заведение договор № 240139/02.05.2018 г. по отношение на лекаря по дентална медицина д-р Е. Георгиева. Излагат се съображения за неправилност на съдебното решение в обжалваните части, като постановено в противоречие с материалноправните норми на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 152, ал. 1 от НРД 2018 г. за денталните дейности (НРД за ДД за 2018 г., отм.) и поради необоснованост, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на процесното решение и вместо него да се постанови друго по същество на спора, с което да се отмени издадената заповед за налагане на санкции в обжалваните части. Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – директорът на Районна здравноосигурителна каса – Стара Загора, чрез процесуален представител с юридическо образование Д. Тодева, оспорва основателността на касационната жалба. Счита първоинстанционното решение за правилно, поради което моли да се остави в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна. Пред Административен съд Стара Загора е обжалвана Заповед за налагане на санкции № РД-19-19/08.01.2019 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса – Стара Загора, в частта, с която е прекратен договор № 240139/02.05.2018 г., сключен с Националната здравноосигурителна каса като възложител и Индивидуална практика за първична дентална помощ като изпълнител, частично по отношение на лекаря по дентална медицина – доктор Е. Георгиева, на основание чл. 59, ал. 11, т. 1, предл. първо, б. "а" във връзка с чл. 59, ал. 13, предл. първо ЗЗО и чл. 152, ал. 1 от НРД за ДД за 2018 година. В заповедта изрично е посочено, че д-р Е. Георгиева е единствен лекар, извършващ дентални дейности по договор № 240139/02.05.2018 година. Същото обстоятелство се установява и от Приложение № 1 към договора, съгласно което само д-р Е. Георгиева е вписана по договора да оказва извънболнична дентална помощ. Със Заповед №РД—18—1175/10.12.2018 г. директорът на РЗОК - Стара Загора на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 2, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и § 6 от ПЗР на НРД за ДД за 2018 г. е наредил да бъде извършена извънпланова, по сигнал, тематична, вторична самостоятелна проверка на жалбоподателя. След нейното осъществяване е прието в протокол от 18.12.2018 г., че д-р Е. Георгиева е изготвила амбулаторен лист № 260/18.07.2017 г. на ЗОЛ К. Григорова, в който документирала извършен обстоен преглед за установяване на орален статус с код 101. На 24.04.2018 г. с амбулаторен лист № 166/24.04.2018 г. е документиран извършен обстоен преглед за установяване на орален статус с код 101. В зъбния статус всички зъби на ЗОЛ са отразени като "изкуствени". На 19.10.2018 г. д-р Е. Георгиева е изготвила амбулаторен лист № 376/19.10.2018 г., с който е документирала извършени дейности по възстановяване на дъвкателния апарат. Така посочените дейности, които лекарят е отчел, осъществявайки първична дентална помощ, длъжностните лица са приели, че не са извършени. От тях е преценено, че са нарушени разпоредбите на чл. 128 от НРД за ДД за 2018 г., както и чл. 8, т. 1 и т. 2, съответно чл. 41 от индивидуален договор № 240139/02.05.2018 година. С оспорената Заповед за налагане на санкции №РД-19-19/08.01.2019 г. на директора на РЗОК - Стара Загора е прекратен частично по отношение на лекаря по дентална медицина д-р Е. Георгиева, сключеният между НЗОК и лечебното заведение договор. В мотивите на заповедта са възпроизведени фактическите констатации от съставения констативен протокол. За да постанови посочения резултат, съдът след проверка за законосъобразност на индивидуалния административен акт по реда на чл. 168 АПК е намерил, че същият не страда от изтъкнатите в жалбата пороци по чл. 146 АПК. Според съда заповедта е издадена от компетентен административен орган, в предвидената от закона писмена форма и е мотивирана. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Във връзка с материалната й законосъобразност административният съд приема, че д-р Е. Георгиева, чрез лечебното заведение, в което осъществява своята индивидуална практика на стоматолог – Индивидуална практика за първична дентална помощ, е извършила посочените по-горе нарушения, по повод действието на договор № 240139/02.05.2018 година. Нарушенията са първи по ред. Съдът е извел материалноправния спор, който е свързан с установяване на обстоятелството дали с процесната заповед частично или напълно е прекратен договорът с НЗОК. За да отхвърли жалбата в оспорените от касатора части съдът приема, че съгласно чл. 59, ал. 13 ЗЗО, директорът на РЗОК прекратява изцяло или частично договорите с изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ в случаите по ал. 11, т. 1 и 2, а в случаите по ал. 11, т. 3 и 4 налага финансова санкция по действащия НРД. В производството по съдебния контрол за законосъобразност на заповедта и като се позовава на разпоредбата на чл. 152, ал. 1 от НДР за ДД за 2018 г., съдът заключава, че след като е установено нарушението, изразяващо се в отчитане на дейност, която не е извършена (чл. 72, ал. 2 ЗЗО), органът правилно е прекратил частично по отношение на лекаря индивидуалния договор за оказване на извънболнична дентална помощ. На това основание административният съд извежда извод, че административният акт е материално законосъобразен, съответства на целта на закона и отхвърля оспорването срещу него. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. С нормите на чл. 59, ал. 11, т. 1, буква "а" ЗЗО и чл. 152, ал. 2 от НРД за ДД за 2018 г., е уредено правомощието на директора на РЗОК, едностранно да прекрати частично изпълнението на сключения индивидуален договор за предоставяне на първична извънболнична дентална помощ, по определен пакет и само спрямо лекаря, който е извършил нарушението. На основание чл. 10, ал. 2 от НРД за ДД за 2018 г. денталната помощ по ал. 1 се определя като пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК, който е основен и се определя с Наредба по чл. 45, ал. 2 ЗЗО. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за здравното осигуряване "пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК" са определени по вид и обхват дейности, по отделни специалности, дейности за лечение на определени заболявания или на група заболявания, които са достъпни за всички здравноосигурени лица в обем, при условия и по ред, определени в Националния рамков договор. Изложените в касационната жалба доводи за материалноправни нарушения са основателни, защото не е съобразен вида на предвидената санкция "прекратяване на договора" при отчитане на дейност, която не е извършена от изпълнител на извънболнична дентална помощ по определен пакет – частично, по отношение на лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност. Граматическото тълкуване на нормата на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО, изведено от редакцията на текста и използваните пунктуационни знаци, обосновават извод, съобразно който прекратяването не се прилага за всички договорени дейности от пакета и засяга само лекаря, който не е извършил отчетената дейност. Предвид установените в заповедта нарушения на денталната извънболнична медицинска помощ следва да се приеме, че при констатирано първо по ред нарушение санкцията по чл. 152, ал. 1 от НРД за ДД за 2018 г. "прекратяване на договора" се прилага за дейностите, за които се отнася нарушението. Административният орган издал обжалваната заповед е приложил неправилно материалния закон, защото погрешно е тълкувал текста на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО и чл. 152, ал. 1 от НРД за ДД за 2018 година. Не всяко нарушение представлява основание за прекратяване на договора, когато се касае за разрешена по закон дентална дейност. Такава възможност не е предвидена в действащите разпоредби на чл. 59, ал. 11 ЗЗО и чл. 152, ал. 2 от НРД за ДД за 2018 г. и тя не може да се изведе по тълкувателен път, тъй като предвидената в нормата санкция, следва да е законоустановена. От така цитираните разпоредби следва извод, че в случаите, когато изпълнител на дентална помощ има сключен договор само за един пакет, не е договорено оказване на извънболнична дентална помощ и от други лекари по дентална медицина по същия договор, доколкото по делото директорът на РЗОК - Стара Загора не е установил друго, този договор може да бъде прекратен само в хипотезата на чл. 59, ал. 13, във връзка с ал. 11, т. 2 ЗЗО, т. е. само при повторно нарушение. (В този смисъл са постановени: Решение № 9090 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4025/2017 г., VI о., Решение № 6284 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12375/2018 г., VI о., Решение № 4145 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4967/2018 г., VI о., Решение № 14355 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5/2018 г., VI о., Решение № 15225 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10630/2019 г., VІ о. и др.). Постановеното в обратния смисъл решение на административния съд, който приема, че е налице хипотезата на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО, при която договорът се прекратява частично, е в нарушение на материалния закон и е неправилно. Налице е касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК, поради което решението следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна и вместо него следва да бъде постановено друго по същество, като жалбата на Индивидуална практика за първична дентална помощ, представлявано от д-р Е. Георгиева против процесната заповед, следва да бъде уважена. При този изход на спора своевременно направеното искане на касационния жалбоподател за присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции, е основателно. Пред касационната инстанция на жалбоподателя се присъжда сумата от 600 лева за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото (договор за правна защита и съдействие от 05.04.2019 г., лист 6 от касационното дело), както и 200 лева за държавна такса, а пред първоинстанционния съд сумата от 250 лева за адвокатско възнаграждение (договор за правна защита и съдействие от 29.01.2019 г., лист 6 от първоинстанционното дело, доколкото РЗОК-Стара Загора вече е била осъдена да заплати 250 лева за един адвокат и 10 лева за държавна такса). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение