Решение № 9995 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15671/2008 г.

Решение № 9995 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15671/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Петко Денев Дженев от гр. София срещу решение от 14.10.2008 г., постановено по адм. дело № 2673/2007 г. от Административен съд София-град (АССГ). В жалбата се сочи, че решението е неправилно и се иска неговата отмяна. Ответникът - НОИ, в писмено становище обосновава неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на ВАП също пледира за неоснователност и излага подробни съображения в съд. заседание. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил иска на Петко Дженев срещу НОИ, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 11 790 лв., представляващи пропуснати ползи от това, че считано от 1.07.1999 г. е следвало да получава пенсия в размер на 201, 58 лв., като неоснователен. В хода на процеса ищецът е поискал прогласяване нищожността на разпореждане № 3508266829 от 2.07.1999 г. с твърдения, че същото е подписано от лице без име, не отговаря на законовите норми по определяне размера на пенсията и в него не е посочен начина на обжалването. За да отхвърли иска съдът е приел, че в случая не са налице елементите на фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ вр. чл. 204, ал. 3 от АПК. Постановеното решение е правилно и законосъобразно. Не са налице отменителните основания, посочени в чл. 209 от АПК. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото. Събрал е и е обсъдил всички относими към спора доказателства, както и възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция. При постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. По същество касаторът прави и пред настоящата инстанция същите възражения, които са били предмет на подробно обсъждане в мотивите на решаващия съд. Правилно съдът е приел в решението си, че за да възникне отговорност на държавата за вреди следва да са налице изискуемите от закон предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на държавен орган или на длъжностно лице при този орган; реално причинена вреда - имуществена или неимуществена; тази вреда да е настъпила при или по повод изпълнение на административна дейност и на последно място да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния административен акт (действие или бездействие) и настъпилата реална вреда. Правилни са изводите на съда от първата инстанция, че в случая посочените от законодателя предпоставки не са налице, а твърденията на касатора са необосновани и недоказани. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че обжалваното решение ще следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,