Решение № 516 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5640/2014 г.

Решение № 516 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5640/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Близу Медиа енд Броудбенд" ЕАД срещу решение № 341 от 20.01.2014 г. по административно дело № 8115/2013 г. от Административен съд София-град (АССГ) в частта, с която е оставено в сила Решение № Ж-20 от 1.08.2013 г. на Комисията за защита на личните данни, с която му е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да отмени оспорения от тях административен акт. Ответникът по касационната жалба - Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) чрез процесуален представител счита подадена жалба за неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли, като осъди касатора да заплати деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответницата Надежда Маргаритова, в представено от процесуалния й представител писмено становище моли съда да отхвърли касационната жалба, като неоснователна. Претендира заплащане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователно. С обжалваното пред настоящата инстанция решение правилно АССг е изменил по жалба на "Близу Медиа енд Броудбенд" ЕАД решение № Ж-20/1.08.2013 г. на Комисията за защита на личните данни в частта му, с която е наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 26 000 (двадесет и шест хиляди) лева, като е оставил в сила същата до размера от 10000 лв. за извършено нарушение на чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). В случая правилно съдът е установил извършено нарушение по цитираните текстове ЗЗЛД, доколкото от събраните доказателства безспорно е установено, че въпреки липсата на облигационни задължения от страна Маргаритова, като съконтрахент на касатора последният е извършил обработване на личните й данни, предоставяйки ги на трето лице "ЕОС Матрикс" ООД. При безспорно установено нарушение по чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗЛД обоснован и съответен на закона е изводът на съда, че при липса на изложени мотиви при определяне на санкцията с акта незаконосъобразно е наложена санкция над минималния определен размер, при което правилно с решението си е изменил акта в тази му част като е намалил размера на наложената санкция до този размер. Неоснователни са наведените доводи, касаещи датата на прекратяване на договорните отношения между касатора и Маргаритова. Същите представляват защитна интерпретация на клаузите на сключения помежду им договор, но не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Пред касационната инстанция не се представят нови доказателства, които да налагат изводи, различни от тези на първоинстанционния съд и съответно да обосновават отмяна на оспореното съдебно решение. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника КЗЛД деловодни разноски в размер на 830 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт, определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата Надежда Михайлова Маргаритова деловодни разноски в размер на 600 лв., представляващи хонорар за един адвокат, като предвид цитираната по-горе разпоредба възражението за прекомерност е неоснователно. Неоснователно е и възражението, че тази сума не е заплатена от ответницата реално на процесуалния й представител, тъй като от представения договор за правна защита и съдействие се установява, че сумата е заплатена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение