Решение № 6453 от 15.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Христов, от гр. София, чрез пълномощника си адв. Д. Стоянов, срещу Решение 5436 от 13.09.2022 г., постановено по адм. дело 4486/2022 г. от Административен съд София-град с доводи за наличие на отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на съдебния акт и да бъде задължена КЕВР да приведе ОУ на Топлофикация София ЕАД в съответствие с действащото законодателство национално и Общностно, като се дадат задължителни указания. В жалбата е инкорпорирано искане за отправяне на преюдициално запитване. Претендира разноски по делото, представляващи адвокатски хонорар.

Ответната страна - Топлофикация София ЕАД, [ЕИК], чрез процесуалния си представител юрк. Андонова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност на оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Ответната страна, Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез процесуалния си представител юрк. Велчева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и искането за отправяне на преюдициално запитване. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Г. Христов срещу Решение Ж-109 от 28.03.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е прекратено производство, образувано по жалба с вх. Е-11ИН-00-825 от 15.10.21 г. срещу Топлофикация София ЕАД.

С обжалваното решение, първостепенния съд е отхвърлил жалбата на Г. Христов, като неоснователна, и е оставил без уважение искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на европейския съюз.

За да постанови този резултат съдът е приел, че КЕВР е била сезирана с жалба, в която се съдържат следните твърдения, възражения и искания:

1. Христов твърди, че Топлофикация София ЕАД не му е възстановила сумата от 292. 97 лв. по Обща фактура 1014061218, издадена на 31.07.2021 г., за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г.;

2. Възразява срещу заведено в Софийски районен съд от Топлофикация София ЕАД гражданско дело за парични задължения на Христов;

3. Твърди, че дружеството не е изпълнило решение на СРС от 05.02.2016 г., с което Топлофикация София ЕАД е задължено да изплати на Христов сумата от 349,20 лв.;

4. Възразява срещу начисляваните от Топлофикация София ЕАД суми за услугата дялово разпределение за топлинна енергия, включително определя като незаконно начисляването на лихва при забавено заплащане на тази услуга;

5. Настоява за подписване на договор по чл. 149 от Закона за енергетика (ЗЕ);

6. Настоява за монтиране на средството за търговско измерване на топлинната

енергия (топломер в абонатната станция) на границата на собственост, съгласно

чл. 156, ал. 1 от ЗЕ, включително да бъдат монтирани два отделни топломера - на кръг отопление и на кръг битово горещо водоснабдяване;

7. Коментира прекъснато топлоснабдяването на бл. 102П през 2007 г.;

8. В жалбата са формулирани искания и предложения към Топлофикация София ЕАД, към Министерство на енергетиката, към Столична община, към Омбудсмана на Република България и към КЕВР.

Към KEBP Христов е отправил следните предложения:

8.1. Комисията да утвърди предлагания от ГД ДНЕС образец на договор за

продажба на топлинна енергия за битови клиенти;

8.2. Комисията да отмени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Топлофикация София ЕАД на клиенти в гр. София (Общи условия). Като мотив към предложението за отмяна на Общите условия Христов е изложил твърдението, че същите съдържат неравноправни клаузи, нямат качеството нито на административен, нито на нормативен акт, а са само вид оферта.

С оспореното пред АССГ Решение Ж-109 от 28.03.2022 г., на осн. чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от ЗЕ вр. чл. 147, ал. 1 от Наредба 3 КЕВР е прекратила административното производство, образувано по жалба с вх. Е-11ИН-00-825 от 15.10.2021 г. на Г. Христов срещу Топлофикация София ЕАД в частите по т. 1, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 8. На основание чл. 13, ал. 8 от Закона за енергетиката във връзка с чл. 27, ал. 2, т. 3 от АПК е прекратила административното производство, образувано по жалба с вх. Е-11ИН-00-825 от 15.10.2021 г. на Г. Христов срещу Топлофикация София ЕАД и в частта по т. 2 относно заведени от дружеството дела за парични задължения на жалбоподателя.

Така постановеното решение на административния орган съдът е приел за законосъобразно, като с оглед на обстоятелствата, изложени в жалбата и становищата на страните в хода на делото е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства. Със анализа на доказателствата и след обсъждане на възраженията на страните решаващият съд е изяснил фактическата обстановка и въз основа на това е направил своите правни изводи, а именно, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по закон, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила, при правилно приложение на материалния закон и неговата цел.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са твърденията на касатора, че съдът не се е съобразил с неговите твърдения, а е правил свободна интерпретация на законови разпоредби и фактическата действителност.

Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, като в проведеното съдебно производство съдът е събрал и анализирал относимите доказателства, като е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. След това е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 и чл. 168 АПК. На база изяснената фактическа обстановка са изложени обосновани правни изводи, като в мотивите си съдът е дал подробен отговор на спорните въпроси, съобразно задълженията си по чл.172а, ал. 1 и ал. 2 АПК.

Несъгласието на страната с мотивите на съда не сочи на незаконосъобразност на съдебното решение и не е възведено от законодателя като отменително основание.

Неоснователно е и твърдението на касационния жалбоподател, че решението е издадено в нарушение на материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съдът е изградил правни изводи в съответствие с материалния закон, като правните му изводи са споделени изцяло и от настоящата инстанция и към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК. Обосновано, съдът е обсъдил нормите на националното и общностното законодателство, уреждащи реда за заплащане на доставената, до сгради в режим на Етажна собственост, топлинна енергия.

Съгласно чл. 139, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), разпределението на топлинната енергия в сграда - Етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.

Съгласно чл. 142, ал. 1 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е разликата между общото количество топлинна енергия за разпределение в сграда - етажна собственост и количеството топлинна енергия за гореща вода, определено по чл. 141, ал. 1.

Според ал.2 на текста, топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 145, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата, определена по чл. 142, ал. 1, и топлинната енергия за отопление на имотите, определена по ал. 1.

Съгласно чл. 145, ал. 3 от ЗЕ, топлинната енергия по ал. 2 (отдадената от сградната инсталация и отдадената за отопление на общите част) се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.

Съгласно т. 38 от §1 на ДР на ЗЕ, "Отопляем обем на имот" включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Съгласно чл. 156, ал. 1 и ал. 2, т. 3 ЗЕ топлинната енергия се измерва със средства за търговско измерване - собственост на топлопреносното предприятие, монтирани на границата на собственост на съоръженията, като границата на собственост на съоръженията между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия в самостоятелна сграда или в сграда - етажна собственост, е последната спирателна арматура преди разпределителната мрежа на сградните инсталации. Съгласно ал. 3 на текста когато топлинната енергия се измерва със средства за търговско измерване, монтирани на място, различно от границата на собственост по ал. 2, начинът за отчитане на топлинната енергия се урежда съгласно наредбата по чл. 125, ал. 3.

Съгласно чл. 61, ал. 3, т. 1 от Наредба Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването (Наредбата), дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда етажна собственост, се разпределя по реда на т. 9 от приложението към чл. 61, ал. 1 с изключение на сгради етажна собственост, с изградена хоризонтална отоплителна инсталация и монтирани индивидуални топломери.

От анализа на приложимата правна уредба е видно, че желанието на касатора да сключи индивидуален договор, а не такъв при общи условия противоречи на чл. 149 от приложимия материален закон ЗЕ. За такива индивидуални договори за продажба на топлинна енергия на битови клиенти (потребители) няма изискване и в сочените от оспорващия директиви, както правилно е приел решаващият съд, тъй като правилата относно действителността, сключването и действието на договорите е въпрос на националното общо договорно право.

Обосновано също така е прието за неоснователно и възражението за неправилно приложение на чл. 156, ал. 1 ЗЕ. Съдът е тълкувал и приложил правилно посочения текст от закон, след което е извел обоснован извод, че монтирането на средства за търговско измерване на топлинна енергия на място, различно от границата на собственост е на осн. ал. 3 от текста, в която законодателят изрично е посочил, че : Когато топлинната енергия се измерва със средства за търговско измерване, монтирани на място, различно от границата на собственост по ал. 2, начинът за отчитане на топлинната енергия се урежда съгласно наредбата по чл. 125, ал. 3., т.е. този по Глава седма, раздел ІV от Наредба Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.

Искането за монтиране на два топломера в абонатната станция от дружеството за кръг отопление и за кръг битово горещо водоснабдяване също правилно е прието за ненамиращо опора в нормативната уредба с оглед сочения от съда текст на чл. 52, ал. 1, т. 3 от Наредбата. Няма пречка топлопреносното предприятие да монтира допълнителен контролен топломер, който да служи за отчитане на енергията за отопление като част от общата енергия през отоплителния период, отчетена със средство за търговско измерване на количеството топлинна енергия в абонатната странция, но по искане и за сметка на етажната собственост, за което се уведомяава лицето по чл. 139а, ал. 1 ЗЕ.

Не на последно място правилно съдът е посочил, че принципите за дялово разпределение на топлинна енергия са от компетенция на министъра на енергетиката и са извън правомощията на КЕВР.

В подкрепа на правните изводи на съда следва да се посочи Решение 5 от 22.04.2010 г. на Конституционния съд на РБ, постановено по КД 15/2009 г. (обн. ДВ, бр.34/2010 г.).

По изложените съображения обжалваното съдебно решение се преценява за правилно - постановено е при спазване на материалния закон.

При служебната проверка на за съответствие на решението с процесуалния закон и с целта на закона настоящата инстанция не констатира пороци, които да доведат до отмяната му.

При този изход на спора искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно. Касаторът следва да заплати на КЕВР сума в размер на 100 лв., определени, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Касаторът следва да заплати на Топлофикация София" ЕАД сума в размер на 100 лв., определени, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Трето отделение