Решение № 29 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9846/2008 г.

Решение № 29 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9846/2008 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторите са обжалвали решението от 3.06.2008 г. постановено по адм. д. № 386/2007 г. на Административен съд гр. Бургас, ХI състав, с което е отхвърлена жалбата им против решение № 797/19.04.2007 г. на кмета на община гр. Бургас. Наведен е довод за незаконосъобразност на решението. Ответникът Община- Бургас не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на решението. Върховният административен съд, II отд. след като прецени наведените доводи за незаконосъобразност във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но е разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този резултат, решаващият състав на административния съд е, приел за законосъобразна, заповедта, предмет на обжалване на основанието посочена в същата. Въз основа на събраните по делото доказателства са направени обосновани изводи за законосъобразност на обжалвания административен акт. Съответни на доказателствата по делото са съображенията на съда за проведена валидна процедура по отчуждаване на процесния имот през 1978 г. по реда на чл. 95 от ЗТСУ (отм.) приключила с имотно обезщетение за касаторите, получено в тяхна собственост. Съгласно § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ за отчуждителните производства, започнали при отменените разпоредби на глава пета, раздел I- ви от ЗТСУ, по които е издадена заповед за отчуждаване и недвижимия имот е завзет до 30.10.1998 г. се прилагат отменените разпоредби на ЗТСУ и отменения чл. 102 от ЗС. Ал. 2 същия текст гласи, че в случаите, когато недвижимия имот не е завзет до същата дата, заповедта за отчуждаване и за обезщетяване се отменят и производството се прекратява от кмета на общината със нарочна заповед. В конкретният случай, както административния орган, а така също и съда законосъобразно са приели липса на хипотезата на § 9 от с. з., тъй като видно от доказателствата по делото отчуждителното производство е приключило с получаване на имотното обезщетение, както и че и имота е бил завзет до 30.10.1998 г. След като отчуждителното производство е приключило, получено е определеното обезщетение и имота е завзет отказът на кмета да отмени отчуждаването е законосъобразен. Законосъобразни са и съображенията за неприложимост на § 9 от ПР на ЗУТ. Наред с това, както в административния акт, така и в мотивите на съда правилно е прието, че не е налице и хипотезата на ал. 2 на § 9 от ПР на ЗУТ, тъй като последната се прилага при незавземане на недвижимия имот, каквито данни не са събрани и административния орган правилно не е отменил заповедта за отчуждаване и полученото обезщетение и не е прекратил административното производство. Като се има предвид гореизложеното решението на административния съд е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Не са налице отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1 т. 3 от АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 от АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, II отд.