Решение № 5110 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 475/2021 г.

Решение № 5110 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 475/2021 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 237 и следващите АПК. Образувано е по искане по чл. 239, т. 4 АПК на М. К. и П. К., гр. Пловдив, за отмяна на влязлото в сила решение № 9568/14.07.2020 г. по адм. д. № 11053/2019 г. на Върховния административен съд, второ отделение. Ответникът началник на РДНСК – ЮЦР – Пловдив чрез своя процесуален представител намира молбата за отмяна за неоснователна и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът П. Г. изразява становище за неоснователност на искането и претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът главен архитект на община Пловдив не взема становище по искането за отмяна. Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. В искането за отмяна е посочено като конкретно законово основание чл. 239, т. 4 АПК. Според посочената разпоредба едно съдебно решение подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила такова, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. За да съществува противоречие по смисъла на цитираната разпоредба е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени съдебните актове, а в случая се сочи съдебно решение по предходно дело касаещо друг административен акт. Със съдебното решение, чиято отмяна се иска, е оставено в сила първоинстанционното решение на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на М. К. и П. К. срещу заповед № ДК-10-ЮЦР-18/25.05.2018 на началника на РДНСК-ЮЦР, с която е отхвърлена като неоснователна жалбата им и са оставени в сила одобрените и съгласувани на 15.08.2017 г. и на 28.08.2017 г. инвестиционни проекти и разрешение за строеж № 117/29.08.2017 г. на главния архитект на район "Централен" при община Пловдив за строеж: "Основен ремонт на съществуващо дървено стълбище в жилищна сграда с идентификатор 56784.522.494. 1", УПИ III-493, 494, кв. 154-нов, 278-стар по плана на Централна градска част, гр. Пловдив, ПИ с идентификатор 556784.522.494 по КККР на гр. Пловдив с възложители П. Г., М. К. и П. К.. В искането за отмяна е посочено, че този съдебен акт противоречи на влязло в сила решение № 1456/27.06.2013 г. по адм. д. № 790/2013 г. на Административен съд – Пловдив, с което съдът е оставил без уважение жалбата на П. Г. против заповед № ДК-10-ЮЦР-10/11.02.2013 г. на началника на РДНСК - ЮЦР - Пловдив, с която е отхвърлена жалбата на лицето срещу отказ на главен архитект при район "Централен", община Пловдив, обективиран в писмо изх. № 94006-32741/08.01.2013 г. за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за обект: "Основен ремонт на съществуващо стълбище в жилищна сграда" в УПИ III- 493, кв. 154 - нов /278 - стар/ по плана на Централна градска част, гр. Пловдив. Видно от съдържанието на двата съдебни акта, не е налице идентичност между страните по двете дела, доколкото в съдебното решение от 2013 г. жалбоподател е П. Г., а в това, чиято отмяна се иска такива са М. К. и П. К.. Различен е и предметът на двете съдебни производства, доколкото са оспорени две различни заповеди на началника на РДНСК - ЮЦР – Пловдив. Също така, предмет на оспорената в последвалото решение заповед са одобрени и съгласувани на 15.08.2017 година и на 28.08.2017 година инвестиционни проекти и разрешение за строеж № 117/29.08.2017 година на главния архитект на район "Централен" при община Пловдив, т. е. актовете са издадени след влизане в сила на предишното решение. Предвид изложеното, възраженията в искането за отмяна се свеждат до различни административни актове със сходен предмет, оспорени от различни лица. С цел пълнота на обосновката следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс не намира приложение и при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. В този смисъл е и тълкувателно решение № 6/25.11.2010 г. по тълк. д. № 4/2010 г., ОСК на Върховния административен съд. Предвид изложеното не са налице предпоставките за отмяна на решението по посоченото в искането основание на чл. 239, т. 4 АПК. Искането на М. К. и П. К. за отмяна на влязло в сила решение № 9568/14.07.2020 г. по адм. д. № 11053/2019 г. на Върховния административен съд е неоснователно и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора на ответниците по искането за отмяна следва да се присъдят своевременно претендираните и реално направените по настоящото дело за отмяна разноски, представляващи съответно в полза на ДНСК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и в полза на П. Г. за един адвокат в размер на 900 (деветстотин) лв. съгласно представен списък за разноските. Направеното от процесуалния представител на касаторите възражение за прекомерност на разноските е неоснователно, предвид претендирането им и тяхното присъждане от съда в минимален размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ за юрисконсултското възнаграждение и в минималния предвиден размер на адвокатско възнаграждение по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,