Решение № 12846 от 4.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11821/2012 г.

Решение № 12846 от 4.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11821/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Стефко Станев Стефков, чрез процесуалния му представител адв. Емилия Георгиева Дюлгерова, против решение № 171/23.07.2012 г. по адм. д. № 186/2012 г. по описа на Административен съд - Добрич. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на съда и иска решението да бъде отменено изцяло. Възразява, че кметът е некомпетентен да издава обжалваната заповед, липсва основание за издаването на същата, а спорът по делото относно погасяването на правото на строеж е гражданскоправен и следва да се разреши в установително гражданско производство. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради това, че не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът е обсъдил всички доказателства и мотивирано се е произнесъл по възраженията на жалбоподателя. Правилни са изводите на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в предвидената от закона форма. Обосновано съдът е приел, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 65 от ЗОбС по отношение на имот, частна общинска собственост и че имотът се владее без правно основание поради погасяването на правото на строеж по давност. Решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Пред административния съд е обжалвана заповед № 216/8.03.2012 г. на кмета на община Генерал Тошево, с която е наредено да се изземе общински имот, находящ се в гр. Генерал Тошево, представляващ УПИ I, кв. 77 по ПУП на Генерал Тошево от Стефко Станев Стефков, тъй като притежаваното от него право на строеж не е упражнено в предвидения от закона петгодишен срок и е погасено по давност в полза на община Генерал Тошево. С обжалваното решение, след подробен анализ на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при наличието на законовите предпоставки на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. Налице е изрична законова компетентност за изземване на общински имот по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. Заповедта не е нищожна, поради това че има за предмет изземане на общински имот, а не отнемане на правото на строеж по административен ред. Спазена е законоизискуемата форма и от изложените в заповедта обстоятелства става ясно, че се касае за държане на общински имот без основание. Съдът е приел, че след отстъпването на правото на строеж са изминали повече от пет години, през които поради недовършване на сградата до ниво "груб строеж" правото на строеж е било погасено по давност. С това правата на касационния жалбоподател като приобретател на правото на строеж са погасени и кметът е имал законово основание да изземе от него владението на общинския имот. Решението е правилно, подробно мотивирано и съобразено с материалния закон. Не е спорно по делото, че със заповед № 434/1.08.1989 г председателят на ОбНС - гр. Генерал Тошево, е отстъпил право на строеж на АПК "Ленин", гр. Генерал Тошево за строеж на ведомствен жилищен блок върху държавно дворно място по регулационния план на гр. Ген. Тошево. Въз основа на тази заповед на 1.09.1992 г. е сключен договор за отстъпване на правото на строеж върху този имот между кмета на общината и "Възход" ООД, правоприемник на АПК "Ленин" гр. Ген. Тошево. През 1992 г. ликвидационният съвет на "Възход" ООД продава чрез търг и с договор за покупко-продажба на Стефко Станев Стефков правото на строеж върху държавно дворно място в гр. Ген. Тошево, представляващо парцел I, пл. № 77, кв. 77 по плана на града. Имотът е актуван с акт за частна общинска собственост № 2907/22.08.2008 г. на основание § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС като незастроено дворно място, парцел I, кв. 77 по плана на гр. Генерал Тошево, отреден за комплексно жилищно строителство. Назначена от кмета на общината комисия е изготвила след проверка констативен протокол от 5.03.2012 г., в който е описано състоянието на изградената сграда в имота, съставена от три секции, завършени съответно до трета, втора и първа жилищна плоча. За изясняване на фактите относно реализирането на правото на строеж от касационния жалбоподател съдът е назначил и съдебна експертиза, която дава заключение за завършеност на сградата в отделните и части на етап "груб строеж" съответно около 43 % до 47 %. Напълно в съответствие със закона и фактите по делото, съдът е приел, че оспореният административен акт е по същество заповед по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, а не заповед за изземване на правото на строеж по административен ред. Правилно съдът е посочил, че след изменението на чл. 67 от ЗС от 1996 г., правото на строеж се погасява по давност при нереализиране на правото на строеж в петгодишен срок от учредяването на вещното право. Такова изземване на правото на строеж по административен ред не е уредено в закона, а и не се съдържа в обжалваната заповед като основание или съдържание. Изрично в заповедта е вписано, че се изземва описаният общински имот, поради неупражняване в петгодишен срок на правото на строеж. В този смисъл няма съмнение както за съдържанието на административния акт, така и за компетентността на кмета да издаде заповед с такова съдържание. Спазени са изискванията за форма, като заповедта съдържа подробни обстоятелства и мотиви за издаването и. Поради това са неоснователни възраженията на касационния жалбоподател по отношение на формата и съдържанието на заповедта. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че е налице гражданскоправен спор между страните по делото относно факта дали правото на строеж е погасено или не в полза на собственика на земята и съдът не е имал право в хода на административното дело да формира волята си, игнорирайки този спор. Погасителната давност е юридически факт от рода на юридическите събития и представлява период от време, с изтичането на който правната норма свързва правни последици. Всяка от страните по делото, както и съдът, имат право да се позоват на тези правни последици, предписани от правната норма. Няма пречка, ако касационният жалбоподател счита, че е носител на вещното право на строеж, да предяви гражданскоправен иск за защита на правото си. Но административният съд, прилагайки материалния закон, е длъжен да се позове на правните последици от погасяване на правото, уредено в разпоредбата на чл. 67 от ЗС. Предвид изложеното обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,