Решение № 4812 от 12.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11990/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕВРО ФФ ЕООД чрез адв. Толева срещу решение 17932/25.09.2024 година на Административен съд София-град по адм.д. 3065/2024 година. С последното е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 94 от 05.02.2024 година на Председателя на Комисия за защита на потребителите (КЗП), с която на жалбоподателя е забранено да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, по смисъла на чл.68ж, т.17 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Съдът постановил неправилно съдебно решение като не съобразил, че жалбоподателят не е уведомен за производството пред органа; както и че отразените в акта фактически констатации, досежно извършителя на търговската практика, не съответствали на действителната фактическа обстановка. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени Заповед 94 от 05.02.2024 година на Председателя на Комисия за защита на потребителите. Ответникът, Председателят на Комисията за защита на потребителите чрез главен юрисконсулт Стоянова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК,от страна с правен интерес. Производството пред АССГ е образувано по жалба на ЕВРО ФФ ЕООД чрез адв. Толева, срещу Заповед 94 от 05.02.2024 година на Председателя на Комисия за защита на потребителите, с която на жалбоподателя е забранено да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, по смисъла на чл.68ж, т.17 ЗЗП. За да отхвърли като неоснователна жалбата, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Релевираните възражения за допуснати съществени процесуални нарушения като общи са неоснователни. По аргумент от чл.218, ал.2 от АПК касационният състав не извършва служебна проверка за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Досежно правилното приложение на материалния закон: АССГ е установил съответстваща на събраните доказателства фактическа обстановка, като правилно е приложил материалния закон. Безспорно, жалбоподателят е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Същият предоставя услуги по смисъла на § 13, т. 14 от същия нормативен акт. Правилен е изводът на АССГ, че за да е осъществена нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, на първо място следва да е осъществено предлагане, което да противоречи на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност, и да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Според легалната дефиниция по §13, т.28 от ДР на ЗЗП добросъвестност и професионална компетентност, е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца. Преценката за наличие или вероятност от съществено изменение на икономическото поведение на потребителите, предвид даденото легално определение в § 13, т. 25 от ДР на ЗЗП се извършва, като органът съобразява използването на търговска практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе решение за закупуване на стока или услуга, след като се е запознал с тях, което води до вземането на решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика. В §13, т.31 ДР на ЗЗП е дадено определение за Търговско решение, като е посочено, че това е всяко решение, взето от потребител за това дали да закупи стока или услуга, за начините и условията за нейното закупуване, дали да извърши цялостно или частично плащане, дали да задържи стоката, или да се разпореди с нея, да упражни правата си, предвидени в договора по отношение на стоката или услугата, независимо от това, дали потребителят решава да предприеме действие или не. В конкретната хипотеза, практика се състои в представяне за продажба на продукт, хранителна добавка Sinaktiv, в множество публикации чрез различни интернет сайтове при изказване на неверни твърдения, че тази стока лекува болести, нарушени функции на човешкия организъм или вродени дефекти, без същата да е вписана в Регистъра на хранителните добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване, както и при липса на разрешение за пускането й на пазара в страната като хранителна добавка. Касаторът оспорва факта, че той е извършител на сочената практика, без да оспорва останалите установени факти. Касационният състав намира за правилни изводите на АССГ в насока, че като получател на сумите по продажбите на стоките, дружеството се явява извършител на сочената практика. При това пратките се изпращат от територията на Република България. Изложените в интернет пространството твърдения за качествата на продукта безспорно са недоказани. Той не е регистриран като продукт с тези качества по предвидения нормативен ред, с което оповестяваната информация за продукта като невярна се явява заблуждаваща и доколкото може да мотивира потребителя да се ползва от продукта. Всъщност чрез тази невярна информация средният потребител бива насърчен да вземе решение, което не би взел без използване на тази нелоялна търговска практика. Уредбата на нелоялните търговски практики се съдържа в Глава ІV, Раздел ІІІ от ЗЗП. Българският закон, съгласно § 13а, т.12 от ДР на ЗЗП, възпроизвежда уредбата, дадена в Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.05.2005 г. относно нелоялните търговски практики към потребители на вътрешния пазар, наричана Директива за нелоялни търговски практики и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета. Процесната заповед, с оглед посоченото правно основание в нея чл.68ж, т.17 ЗЗП, е издадена заради установена от органа заблуждаваща търговска практика такава, която съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща, а невярната информация се състои в това, че дадена стока може да лекува болести, нарушени функции на човешкия организъм или вродени дефекти. С оспорената Заповед 94 от 05.02.2024 година Председателят на Комисията за защита на потребителите е забранил на дружеството, адресат на заповедта да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, по смисъла на чл.68ж, т.17 от ЗЗП, а именно изказване на неверни твърдения, че дадена стока може да лекува болести, нарушени функции на човешкия организъм или вродени дефекти при представяне на продажба на продукта- хранителна добавка Синактив в множество публикации в интернет-страници, описани подробно в обстоятелствената част на заповедта. В действителност, проверените сайтове са поддомейни на изброени в заповедта домейни, регистрирани през месец март 2023г. на един и същи административен адрес: Kharkivskaya, Country: UA. Сайтовете са с идентично съдържание и съдържат здравни претенции и твърдения за клинични изпитвания, без доказателства, че такива реално са провеждани. Но органите на КЗП са изискали информация от куриерска фирма Спиди, относно лицата, изпратили пратките съдържащи продукта Sinaktiv, вкл. заверено копие от договор между оператора и лицето, подател на пратките. Изискани са данни за лицата, копия на товарителниците, както и разходни касови ордери за изплащане на наложен платеж, на лицата получили плащанията по товарителниците. По преписката е представен договор 99825 от 22.04.2022г. между куриерската фирма и чуждестранното дружество Seaway Dragon LP , с който договор страните се договарят сумите от наложения платеж по този договор да се изплащат на дружеството- жалбоподател, като се превеждат по банков път на посочена сметка. Описва се и анекс към договора от 07.10.2022г. Цитира се представена справка от куриерската фирма според която за 1 година общата стойност на получените наложени платежи възлиза на 6 452 973.94 лева. Правилен е изводът на АССГ, че от анализа на информацията става ясно, че поръчките се изпращат от територията на България, като за изпращач се посочва цитираното британско дружество Seaway Dragon LP, с адрес на управление в гр.Лондон. Пратката реално се изпраща в България, а в товарителницата се вписва адрес в гр.София, ул. Илиянско шосе 8. В резултат на събраните и анализирани данни е обоснован правилен извод, че дружеството ЕВРО-ФФЕООД осъществява търговската дейност с продукта Синактив, защото именно това дружество е получател на сумите. Предвид дадените изрични указания от АССГ за установяване на основанието за получаване на сумите в общ размер на 6 452 973.94 лева, е депозиран договор за поръчка от 28.09.2022г. обективиращ отношения между дружеството, регистрирано във Великобритания и дружеството - жалбоподател. Съгласно чл.1 от този договор действително се сочи, че чуждестранното дружество възлага на фирмата-жалбоподател да приема по нейна банкова сметка получени суми, представляващи наложени платежи от доставени стоки чрез Спиди. Съгласно чл.3 от договора обаче довереникът получава възнаграждение в посочен размер от всеки извършен превод. Правилен е изводът на АССГ, че предвид неоспореният по делото факт, че стоките с продукта Синактив са изпращани физически от територията на България, а не от чужбина и при така обсъдените факти по договора между чуждестранното дружество и жалбоподателя, е доказана по категоричен начин връзката на ЕВРО-ФФЕООД с извършваната търговска дейност по доставка на продукта, при положение че получава част от получените средства от наложените платежи за неговата доставка. Неоснователно е и възражението на касатора за допуснато съществено процесуално нарушения в хода на административното производство. Правилен е изводът на АССГ, че в действителност Констативен протокол 0001863/16.11.2023 година не е връчван на дружеството, но: липсва нормативно изискване за връчването му; дружеството има право на защита в производството по оспорване на заповедта. Предвид гореизложеното, като валидно, допустимо и правилно, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноски за юрисконсулт в размер на 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съставът на Върховния административен съд