Решение № 13251 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 65/2018 г.

Решение № 13251 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 65/2018 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Ш., гражданин на Афганистан, депозирана чрез надлежно назначения му процесуален представител Т. Т., адвокат към АК Х. против решение № 778 от 17.11.2017 г., постановено по адм. дело № 852/2017 г. по описа на Административен съд – Х.. В жалбата се твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на Председателя на Държавна агенция за бежанците и да и бъде предоставен бежански статут или хуманитарен такъв. Председателят на ДАБ, чрез юриск. Илиева изразява становище за неоснователност по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на С. Ш., гражданин на Афганистан, срещу решение № 12601/20.06.2017 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че административният акт на Председателя на ДАБ е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. За да отхвърли жалбата на С. Ш. срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца при проведеното задължително интервю относно причините за нежеланието да се завърне в родината си и обстоятелствата, изложени от него за наличието на реална опасност за живота и здравето му. Съдът, анализирайки понятието "преследване", възможните форми на това преследване и основанията за такова е развил съображения за това, че по отношение на Ш. не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Липсват каквито и да е данни или основателни съмнения по отношение на търсещия закрила или негови близки, в страната му по произход да са предприемани действия на преследване или такива, които да могат да предизвикат основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, като, изхождайки отново от бежанската му история и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Афганистан към датата на постановяване на акта си, е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ, т. е. липсват данни Ш. да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ. Настоящият състав на Върховен административен съд споделя изцяло обективираните в първоинстанционното съдебно решение фактически и правни изводи. Правилно решаващия състав на Административен съд - Х., изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице изчерпателно изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ фактически основания за предоставяне статут на бежанец на молителя. Изнесените от жалбоподателя причини да напусне страната си не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Не са изнесени данни, от които да се формулира обоснован извод за наличието на релевантни за производството причини, които биха мотивирали основателно нежелание у лицето да се завърне в държавата си по произход. В Афганистан живеят родителите на Ш. с неговите 5 сестри и 3 – ма братя и няма изнесени твърдения по отношение на тях да са предприемани действия по преследване на някой от основанията, предвидени в чл. 8 от ЗУБ. Твърдяната от лицето пред интервюиращия орган невъзможност да посещава училище и желанието му да учи във Франция или Австрия не са от кръга на обстоятелствата, даващи възможност за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ. Изтъкнатите причини, обосноваващи нежеланието за завръщане в страната на произход на чужденеца са от личен характер и не обосновават наличието на основанията по чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Ш. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1-3 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства лицето да е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка за обстановката в Афганистан и е мотивирал решението си именно с установеното в тях актуално положение в държавата на произход на чужденеца. Настоящия съдебен състав напълно споделя и становището за липса на основания за извод, че Афганистан е в състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителката за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Административен съд - Х., базирайки се на информацията в справки с № МД - 510/28.04.2017 г. и МД-1154 от 06.10.2017 г., правилно е приел, че при връщане на Ш. в района не биха били налице "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуванието, дадено в горецитираното решение на СЕС. П. настоящата инстанция не са представени доказателства за наличието на обстоятелства, водещи до извод в този насока, различен от възприетия от административния орган при произнасянето и от първоинстанционния съд при проверка на оспорения пред него индивидуален административен акт. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Х. е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, трето отделение,