Решение № 6743 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15306/2014 г.

Решение № 6743 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15306/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Джи Ес Ти 71" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, представлявано от управителя Г. Т., против Решение № 5808/02.10.2014 г., постановено по адм. дело № 3620/2014 г., по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 07 МДТ-26-00-31/18.11.2013 г. на орган по приходите при МДТ Слатина към ПАМДТ на Столична община, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "ПАМДТ". Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на сдъдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният акт бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - Директора на Дирекция "Приходи и администратиране на местни данъци и такси" - Столична община, редовно призован, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенияа изложени в жалбата, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допусима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Джи Ес Ти 71 " ЕООД, срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 07 МДТ-26-00-31/18.11.2013 г. на орган по приходите при МДТ Слатина към ПАМДТ на Столична община, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "ПАМДТ". За да постанови този резултат съдът е приел, че видно от приложените по преписката доказателства, по отношение на притежаваните от дружеството имоти са извършвани услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, почистване на териториите за обществено ползване и депониране на отпадъците. Прието е, че декларацията по чл. 23, ал. 1 от Наредбата е подадена след сроковете по чл. 25, ал. 3, поради което ТБО правилно е определена, без да се вземе предвид подадената след срока деклапрация. Решението е правилно. Съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор относно законосъобразността на акта за установяване на задължение по декларации и правилно е приел, че не страда от пороци, обуславящи неговата отмяна. Наведеният касационен довод относно закъснението за подаване на декларацията по чл. 23, ал. 1 от Наредбата, след срока посочен в чл. 25, ал. 3 от Наредбата, е бил поддържан като възражение и в първоначалната жалба пред Административен съд София-град. Единственият довод на касатора е свързан с бездействието на общинската администрация, която не е обработила в срок подадените от касатора четири броя декларации по чл. 14 от ЗМДТ, за облагане с данък върху недвижимите имоти и е неоснователен. Неотразяването на партидните номера на имотите в образеца на декларацията, не е основание да се приеме, че касаторът е изпълнил изискването на чл. 25, ал. 3 от Наредбата за спазване на законоустановения срок. Видно от данните по делото, жалбоподателят е имал възможност да посочи номерата на партидите допълнително (с допълнителна молба до компетентния административен орган), след като е знаел за неблагоприятните последици, но не се е възползвал от това право. Нанасянето на партидните номера на имотите няма правен ефект върху задължението на касатора, като адресат на задължението по декларацията обективирано в АУЗД. Видно от събраните по делото писмени доказателства, правопораждащият юридически факт за заплащане на дължимата такса за ДНИ и ТБО за 2013 г., за процесните имоти е осъществен и касаторът, като носител на това задължение е следвало да заплати същото, поради липса на оспорване на дължимите такси по основание и размер. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - град съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение